3 ноември 2025г., „Не се страхувай“

В студиото на „Не се страхувай“ на 3 ноември 2025 г.:

Академик Атанас Атанасов,

световноизвестен учен в земеделската наука, говори за:

за вълшебните свойства на българската храна

и опасността от вносните отрови, които поглъщаме.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Драги зрители, ще ви представя една много интересна книга. Нарича се „Магията на българската храна“, издадена е от издателство „Захари Стоянов“. В тази книга се говори за генома, микробиома, храната, здравето и дълголетието на човека. В студиото сега е нейният автор, академик Атанас Атанасов, световно известен учен в областта на земеделската наука, с огромни и значими разработки в тази област, с когото ще се спрем и на храната, и на възможностите на България да произвежда прекрасни храни. Но и на печално известните ни факти, че българите сме сред най-умиращите хора в света, най-висока е смъртността тук от цяла Европа. И другият печален факт е, че ние внасеме 80% от храната, която ядем. Едва 20% от това, което консумираме, се произвежда в България. Страната, която може да изхранва пет Българии!

Добър вечер! Академик Атанасов, какво ви накара да смятате, че българската храна има магически свойства? Или особени свойства, да ги наречем, от здравословна гледна точка?

АКАД. АТ. АТАНАСОВ: Риторично е заглавието, което съм дал на книгата – „Магия ли е българската храна?“. Ние нямаме много-много научни доказателства за това, че нашата храна е наистина магия. Но това, което ние имаме като факт – по-вкусна, по-ароматна храна в света няма. И това е доказано и признато от целия свят. И от гостите, и от туристите, и от нас самите. Така че въпросът е: тази магия на какво се дължи? Значи има нещо! Ние сме заобиколени с Балкански страни, които би трябвало да не се отличават кой знае колко. Но виждаме, че нито виното, нито останалите продукти, които ние консумираме, защото ние преди не сме ги консумирали в такава степен, както сега, напримар плодоевте и зеленчуците, които ние внасяме от Гърция, Турция, Македония особено, виждаме, че нямат нищо общо с това, което България е произвеждала. Това означава, че има някаква енергия. А енергията, тя може да идва от две места. Едното е от слънчевата система, небето, както ние го наричаме. Другото е от благодатната почва, която България има. Защото е доказано, че 40% от България, с което страната ни е една от първите в света с такъв обем, са благодатни черноземи. Хубави, прекрасни почви, които са толкова богати и плодородни, че дават вероятно тази комбинация отгоре с другата енергия. Другото, което е също изключително важно, когато говорим за почвата и когато говорим и за въздуха е, че той е наситен с така наречените микроорганизми, които наричаме микробиом. До неодавна света практически не обръщаше особено много внимание. Не, че нямало пандемии преди векове, имало е пандемии и епидемии. Но сега, когато настъпват, при съвременното развитие на фармация и медицина, и ние не можем да ги спрем, микробиомите напомнят за себе се и казват: „вижте какво, ние сме преди вас на тази земя, на тази планета земя, и ние ще ви управляваме, както си знаем“. Това означава, че ние живеем, всеки живее с специфичен микробиом, микроорганизми. Освен това, имаме и такъв микробиом, който съжителства във въздуха, във водата, в земята, в почвата и съм абсолютно убеден, като учен, че те допълнително допринасят, за това ние да имаме такава ценна храна, пълноценна храна, която никой друг в света е няма. Доказателство за това имаме още 1910 година, когато известният руски учен Мечников показва във Франция, че там, на Балканите има една малка страна, България, която се отличава с едни специфични бактерии, наречени LACTOBACTERIUM BULGARICUM,  лактобактериум българикум, млечно-кисели бактерии, които правят такова кисело мляко, което изхвърля всички токсини от организма, от дебелото черво. Така че, ето, ако съберем всички тези неща заедно, да нас ни предстои голямата наука, а ние вече започнахме и доказахме през последните няколко от десетки години, че и и маврудът ни, и прополисът ни, и медът ни притежават уникални качества, които са изключително полезни, притежават не само антистресове, но и антиоксидантни качества, които елиминират свободните радикали, които правят стреса, мутациите и болестите при човек. Ето това е накратко.

Българинът, ненапразно, в годините и във вековете, във времето и в пространството, е доказвал това със своето здраве и дълголетие. В 1920 г. ние сме били дълголетниците на тази планета, заедно с абхазците. Защо? Тогава сме имали 3770 столетници, сега са по-малко от 300.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Имали сме толкова дълголетници? Столетници?

АКАД. АТ. АТАНАСОВ: Столетници, да. Столетници. Ето, това е една от също важните причини, която ме накара да направя така книга. Въпросът ми беше как да я направя така, че тя да бъде от полза за всеки един от нас. Всеки като я прочете, да се обърне към себе си и да погледне себе си – как живее, какви грешки допуска, кое е положителното.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие сте преживял много от превратностите на българската политика през последните 40-50 години и сте свидетел на убийството на българското земеделие и животновътство от разни недорасни политици. Как си обяснявате това, че толкова хубава храна произвеждаме и толкова малко ядем от нея? Или защо внасеме 80% от храната си отвън, а ние не сме в състояние да произведем нищо?

АКАД. АТ. АТАНАСОВ: Не исках да ми задавате този въпрос, но вероятно той е неизбежен. Причините за нашето земеделие са си наши причини. Безспорно е, че някой винаги в геополитическото пространство има ценни съветници, които могат да ти дават единия или друг акъл, но ти не си  задължен да ги спазваш. Това, което ние по всяка вероятност сме следвали, е, че ние не бяхме достатъчно умни. Едни обединени стопанства, наречени агропромишлени комплекси (АПК) – как да ги превърнем от една обединена централна форма, да ги превърнем в пазарна форма, тоест хора собственици. А ние ги разбихме. Вместо тези 3600 АПК-та, ние ги разбихме на 22 милиона парчета. Ами то е ясно, живеейки половината хора по градовете, че тази земя вече не може да бъде използвана рационално от такива хора, които вече нямат нищо общо с тази земя, откъснати от тяхната реална действителност като собственици. Тоест те са собственици, но не са стопани.

Така че, ако трябва да се говори как това е свързано с качеството на храната – това безспорно има някакво значение. Затова, защото това довежда в крайна сметка до нови собственици. Сега, вместо 3600 АПК-та,  имаме едри арендатори и собственици на земя. Това доведе до следното – мощните агрособственици, новите собственици с мощните машини,  вместо да отглеждат 82 култури, колкото сме имали преди промените, сега ние се отглеждат по-малко от 40 култури, а някои от тях дори символично. Ето това аз го разглеждам като нарушаване на дисбаланса на храната. Тоест, веднъж ние намаляваме броя на културите, а качеството на храната се дължи на разнообразието, което тя носи като най-различни активни съставки, като полза за човешкото здраве. А това означава, че ние се лишаваме от жизненоважни съставки.

От друга страна, ние нарушихме селското равновесие. В момента на 80% от обработваемата земя се отглеждат само 5 култури – пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик и рапица. След това следват лозя и другите символично едва ли не отглеждани за нашата икономика култури.

А когато говорим за здравето обаче, ние имаме нужда преди всичко от плодове и зеленчуци, където България е била номер едно винаги в света, даже е учила света как те трябва да се култивират, как трябва да се отглеждат и как трябва да се използват най-добре. И затова една от причините, поради които българинът е бил столетник, това са плодовете – уникалните плодове и зеленчуци с техния пълноценен химически състав.

Ако трябва да погледнем самата истина, до 2007 г., докато България още не е член на Европейския съюз, някъде от порядъка на 60-80% е българска храна, независимо от това, че хранителните вериги се бяха вече постепенно настанили в България. Та след влизането в ЕС това се задълбочи и се заостри до степен, в която ние в момента ядем 80%, а в някои продукти дори 90% е чужда храна.

Когато се внася чужда продукция няма нищо лошо, когато това е допълнително, когато тя просто допринася за нашата диета и за правилната ни калорийна и метаболитна основа за едно пълноценно здраве. Но когато тя преобладава изцяло, което е абсолютно несвойствено за българския организъм – откъдето тази храна идва, тя идва с несвойствени за нас микроорганизми.

Микроорганизмите идват заедно с растенията, заедно с животинските продукти. Това е друга несъвместимост с нашия микробиом. Микробиомът е навсякъде, но не трябва да се забравя (и сега вече това е строго установено), че ние имаме в себе си 10 000 вида микроорганизми. Може да си представите – техният геном надвишава многократно, хилядократно нашия геном. Ние имаме 23 000 гена. Те имат повече от няколко милиона гена в себе си. Получава се генетическа несъвместимост  на чуждия с нашия български микробиом. Това е толкова изключително важен елемент за нашата нация, че ние си нямаме на представа. А за да се върне това нещо, това е нашето родно… трябва да оправим нашето родно земеделие. Дали организационно как и тъй нататък, там ли ще се хвърлят милиардите инвестициите? Защото, откакто България е имало на тази територия, земеделието е било това, което винаги я е спасявало България при всякакви катаклизми, войни и прочие.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи земеделието е било, е и ще си остане един от най-важните фактори?

АКАД. АТ. АТАНАСОВ: Още повече, че храната се превръща в стратегически фактор за развитие – храната и водата. И не напразно винаги съм подчертавал (сигурно ще омръзна на тези, които са ме слушали), че нашият петрол – това са нашата вода и нашата почва; нашата земя – това е нашето злато.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Направило ми е впечатление нещо друго – вкусът на един и същи продукт, който се продава в нашите вериги и във веригите в Европа – там, където се произвежда, вкусът е различен. Става дума за масло, става дума за едно и също сирене, за колбаси и т.н. Като че ли това се дължи на обстоятелството, че за да си продават продуктите тука, тези партиди, които се произвеждат там за износ тука, са наситени с консерванти, за да държат по-дълго. А консервантите са тези, които заедно с другите химически елементи в храната се трупат безразборно, които убиват човека и унищожават клетките в организма му, нали?

АКАД. АТ. АТАНАСОВ: Да, така е. Но не са само консервантите. Това се наричат хранителните технологии. Хранителните технологии са не само консервантите – оцветители и куп други неща, овкусители и прочие. Тоест вие може да направите от нищо нещо. Но когато правите примерно, млечнокисели месни продукти, може да ги направите с такава вкуснотия, че вие с удоволствие да ги ядете. Но те притежават много „Е-та“,  допълнителни фактори, които ги правят привлекателни и външно, и по вкус. От друга страна, те са в по-голямата част (да не казвам всички) действително преработени. При тази преработка се загубват всички ценни хранителни съставки, както ние ги наричаме – метаболити. Започвайки от витамините с най-голямото разнообразие и всички останали важни съединения – ензимите, които вършат цялата работа за здравето на човека, също се загубват в по-голямата си част. Когато опрем до директния продукт, тогава си личи най-добре действително какво е истинското състояние. Когато ядеш грозде, когато ядеш домат… Нали виждате холандския домат (давам съвсем съзнателно холандския, защото те са, заедно с израелските, номер едно и са най-добрите), като ги гледаш – супер! Аз ги гледам, наричам ги „найлонови“, защото нямат никакъв вкус.

Ето, прехвърлям се до един важен раздел в книгата – кои са новите технологии? Холандците, понеже са много предприемчиви във всяко едно отношение, те са първите, които започнаха в Европа прилагането на нови генни техники и вече имат сортове, които още не са свободни за консумация, защото Европа забранява новите генни техники. Тя е забранила ГМО-то още 1998 г. През 2018 г. новите генни техники ги сложи под същия знаменател и още умува дали трябва да ги освободи. А пък всеки момент от Америка и от Китай ще навлязат новите сортове и ние искаме – не искаме, ще трябва да ги купуваме. Да не говоря, че и храните ще навлязат от новите сортове. Така че ето, холандците са готови вече с нов домат – тоест с нов аромат, с нов вкус. Холандците са успели вече, размествайки генома, освобождавайки едни или потискайки други, или пък усилвайки функционирането на трети гени, са подобрили вкуса и са готови, ако Европа позволи (както се очертава 2026 г.) да комерсиализират новите сортове в резултат на новите селекционни геномни техники.

А някога ние бяхме водещи производители на домати. В момента ние имаме такъв закон, който ни постави в обратната позиция. Сега, дори ако ни подадат готова технология, може да се окажем в трудната ситуация, невъзможна. Ние, едни от водещите в Европа специалисти, които искахме да направим нашата селекция още по-ефективна, още по-продуктивна, още по-качествена, ние сега сме в обратната позиция, тоест трябва да започваме отново от самото начало.

Е, малко се изсилвам тук – имаме още много специалисти. Ето, самият аз съм жив и здрав, а имаме още така много талантливи млади хора, тоест не сме загубили всичко. Тоест можем бързо да компенсираме и да доведем нашето земеделие до желаната насока. Институтите, все още за моя радост, ги има, но ние нямаме частна селекция. Селекцията в света, която владее и управлява пазара, това е частната селекция. И те са от седем-осем фирми, те станаха сега три конгломерата, които управляват семената в света. Ама семейните фирми се обединиха с химическите и фармацевтичните фирми, за да могат да владеят пазара във всяко едно отношение. Ето, ние изгубихме възможността, когато тези „батковци“ ни предлагаха коопериране тука – да наместят своите звена, заедно с нас да създаваме нови сортове тук, да правим семепроизводство. А сега нашите семена стигнаха до унизителното положение от 5 до 10%. Ами утре вдругиден при един катаклизъм сериозен (дали ще бъде геополитически или климатичен), къде отиваме? Ако веригите кажат: „Ние искаме да изхранваме себе си“ и се изтеглят само немските вериги, къде отиваме? Два месеца едва ли ще можем да изкараме.

Но в същото време трябва да ви кажа, че в България, макар и тихичко, макар и без много шум, вече има много хора, които се опитват на местна почва с къси вериги да могат да произведат и да си продадат продукцията на съответната област. И само още нещо. Ами какво ни пречи да започнем с това? Ето, това може би са 1000 малки производители, които са се обединили на семейни начала, на фамилни ферми – защо да не се направи с тях и от тях „Българска закуска“ на Черноморието през лятото, когато е пълно, имаме няколко милиона туристи. Защо не се направи това нещо? Какво пречи на  министъра на земеделието да си подаде ръка с министъра на икономиката или на туризма?!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много ги надценявате, академик Атанасов. Много надценявате способността им да направят нещо добро за България. Аз споделям и оптимизма, и песимизма ви, който изразихте. Оптимизмът е, че съществува все още в България основа, на която може да се развие нашето земеделие и животновъдство на базата на това, което е съществувало винаги откакто свят светува на нашите земи. Да се надяваме, драги зрители, че това нещо ще съумеем да го направим. Разбира се, много неща трябва да се съберат за всичко това, за да можем да го постигнем, за да може да излезем от тази скандална дупка, в която сме потънали. Държава, чиято земя може да храни пет Българии, да не произвежда почти нищо, за да изхрани собственото си население – това е скандал и това се дължи на провалените политици, които са управлявали българската икономика, българското земеделие и българското животновъдство през последните 30-тина години. Така че може би изводът е: купувайте българска стока. Вземете един гръцки домат, вземете един български домат, без да знаете кой какъв е – опитайте и веднага ще разберете кой е българският по вкуса. Нищо, че границата е малко по-надолу.