18 август 2025, „Не се страхувай“ 

Неочакваният обрат в руско-американските отношения напомня за една криза от най-черните времена на Студената война, когато САЩ и, забележете, СССР действат заедно срещу Англия и Франция. Противниците на моите противници са мои съюзници.

Та, годината е 1956. Египетският президент Насър национализира Суецкия канал. Разгневената Англия, която дотогава прибира приходите от канала, напада Египет заедно с Франция и Израел, с цел да свали Насър и да си върне контрола върху канала. Това е време, когато САЩ, Англия и Франция са съюзници в НАТО, а негов враг е създадения от Москва Варшавски договор. И въпреки че ръководят враждебни един към друг военни блокове, САЩ и СССР се противопоставят заедно на англо-френската агресия, удрят едновременно по масата и принуждават Париж, Лондон и Тел Авив да изтеглят войските си от Египет. Насър остава на власт и каналът остава египетски.

Та, щом дори в разгара на Студената война Вашингтон се противопоставя, заедно с Москва, на съюзниците си от Лондон и Париж, значи единодействието на двете велики сили в полза на мира е възможно, има прецедент, въпреки съпротивата на другите страни от НАТО. Ето и откъс от предаването от 6 юни т.г., което разглежда новите реалности в американо-европейските отношения.

„Погледнато отстрани, САЩ вече имат интерес да поддържат по-добри или поне еднакво добри отношения с Русия и с Европа. Първо, защото Европа вече загуби значението си като ракетна площадка и плацдарм за бъдеща война на САЩ с Русия. Новите оръжия направиха тези ѝ предимства излишни. Хиперзвукови ракети ще стигнат за същото време до Москва и от Рамщайн и от подводница някъде в Световния океан, битките за надмощие се пренасят в Космоса, където Европа я няма, Китай влезе в голямата игра, т.е. САЩ нямат такава нужда да поддържат Рамщайн или тази мрежа от бази в Западна Европа. Съответно, нямат такава нужда и от Европа. Втората, може би по-важна причина е, че икономически Русия става по-интересна за САЩ от Европа. Русия може да продава на САЩ суровини, от които американската икономика има нужда и каквито Европа няма. Европа иска да изнася за САЩ готова продукция, но Тръмп не желае тя да конкурира американската. Русия може да предложи на САЩ огромен пазар, докато в Европа пазарните ниши отдавна са запълнени. Кой заслужава повече внимание? И особено важното: Русия може да влияе на Китай, докато Европа може само да му поднесе

Ако има някой, които ще споделя с Украйна загубите от войната, това е Европейският съюз. Яростната му русофобска позиция, а сега и антитръмпистките призиви го осъждат на дълготраен ефективен социално-икономически упадък. Нещо повече, един успех на оста Тръмп-Путин вероятно ще доведе до политически катаклизми в Европа, особено сред привържениците на войната. Още срещата в Аляска не беше завършила и от Германия съобщиха, че рейтингът на Мерц е паднал незавидно надолу и „Алтернатива за Германия“ вече е станала първа политическа сила с 2 % преднина пред партията на канцлера. За властта се готвят и привържениците на Марин ле Пен във Франция.

Все повече изчезва и доверието в ръководството на ЕС. Ето какво какво казва известният френски анализатор Франсоа Лангле: „Силна Европа е химера, поддържана от федералистите, които все още биха искали да спасят мечтата си. Това е последният стадий на отрицанието преди приемането на реалността: Европа започва своя “век на унижението”.

Брюксел се е объркал дотам, че по отношение на Украйна ЕС се държи като васал на Великобритания, която не е член на ЕС. Слуша какво Лондон нарежда и повтаря указанията. Положението се усложнява още повече и защото Тръмп не изглежда изпълнен с уважение към днешна Европа и нейното ръководство. Това също има история. Тръмп ще си го връща на Европа, най-вече на Великобритания за това, че препъна плановете му за Канада и Гренландия. Сега ще я остави да се пържи сама на огъня, в който така упорито хвърляше съчки. Тръмп е злопаметен и последователен. Когато види, че нещо не става, той не го забравя, а го отлага за по-подходящи времена.