Да започнем с Украйна, където, по всичко личи, се търси развръзка. Бившият американски посланик в Москва – Макфол – каза съвсем ясно: “Първо, украинците ги е страх, че армията им ще свърши и второ, те се боят от края на подкрепата на Запада“. Чуваме, че Киев подготвял голяма контраофанзива, но никой от сериозните военни авторитети не залага на победа на Зеленски. Знаят, че това е невъзможно.

САЩ гледат войната да продължава, за да бъде Русия максимално изтощена и, ако може, раздробена. Колко украинци ще загинат въобще не е аргумент. Колкото-толкова! Ако се анализират различните съобщения и изявления от Киев, Москва и НАТО, виждаме, че украинските войски постепенно отстъпват и търпят загуби, особено в жива сила. Изглежда ще им е доста трудно да организират успешно контранастъпление. Да, колкото повече Киев губи, толкова по-опасно става за мира в Европа и в света. НАТО вече обяви, че не може да си позволи Путин да победи. Има съобщения, че части на алианса се подготвят да влязат в конфликта, в случай че Зеленски рухне. Орбан предупреди, че ‘’Запада е твърде близо ‘’ до обсъждането на перспективите да прати войски в Украйна.

Звучи страшно, но дали е така. Може да е просто ход за дезориентация на противника. Да погледнем трезво – НАТО въпреки войнствените изявления отбягва и ще отбягва пряката конфронтация с Русия. Би било твърде рисковано. Първо, защото изходът от сблъсък на руска територия е непредсказуем и едно поражение на Алианса ще доведе до неговия край. Второ, смяташе се, че НАТО превъзхожда Русия в конвенционално отношение, но сега се оказва, че боеприпасите му в Европа са под критичния минимум. Оказва се, че Германия останала със снаряди само за два дена военни действия. Трето, ако натовските войски започнат да побеждават, Русия ще извади ядрения аргумент, който е безапелационен. И четвърто, в случай на пряко стълкновение с НАТО Русия почти сигурно ще бъде подкрепена от Китай. Затова Запада има интерес не да вкара войски в Украйна, а по-скоро да открие втори, ако може и трети фронт срещу Русия. Т.е. войната да не спира, но да се лее чужда кръв, не натовска – сега украинска, утре-може би грузинска, после арменска, азерска или централноазиатска и разбира се, преди всичко руска.

Грузинските събития от миналата седмица показваха къде може да гръмне следващия конфликт. Развитието там е интересно, защото повод за вълненията бе намерението на властите да се освети финансирането на разните НПО-та, фондации и клубове. Много от последните се издържат от САЩ и основните им съюзници, срещу което играят ролята на техни троянски коне в редица държави. Грузинските власти всъщност искаха да използват един американски закон от 1938 г. Според него организация или публична личност, която се издържа с пари от чужбина, трябва да се регистрира като чужд агент. Не е забранено, но да се знае кой поръчва музиката.

Че като почна един вой. Не било демократично да си разкриват източниците на приходите. В Америка е демократично, в Грузия, явно и в България – не. Да припомня, че Възраждане е подготвило също подобен проектозакон, срещу който вече ревнаха нашите хрантутници. Нима не трябва да се знае кой и колко плаща на издържаните от чужбина НПО-та и фондации, които влияят на процесите в държавата, по правило не в наш интерес ? Но за американските, германските и другите чужди протежета това явно се оказва проблем. Та нищо чудно в Грузия да се подготвя втора Украйна. Някъде другаде по границите на Русия – може би трета. Как би ни се отразило това на нас – ще обсъждаме в „Не се страхувай“.