Преди точно 60 години, на 04.10.1962, при пълна секретност, в Куба започва инсталирането на съветски ракети със среден обсег, заредени с ядрени бойни глави. Това е в отговор на разполагането на американски ракети с ядрени заряди в Турция, насочени срещу Съветския Съюз, за което руснаците научават от българското разузнаване. Американците откриват съветските ракети в Куба десет дни след инсталирането им и веднага информират президента Кенеди. От това време има една много интересна подробност. Тогава САЩ с били много по-напред от Съветския Съюз в ядрената област и са били в състояние да му нанесат унищожителен ядрен удар. Плановете са били готови, но преди да го разреши Кенеди свиква началник-щабовете и ги пита: Може ли да гарантирате, че ако започнем, нито една съветска атомна бомба няма да порази територията на САЩ. Генералите казват: Не. Тогава Кенеди казва: Отменям нападението.

Дали разполагането на съветските ракети в Куба е предизвикало реакцията на американските военачалници, а оттам и отмяната на атомните бомбардировки не е известно, но изглежда твърде вероятно. Междувременно пътят на няколко съветски търговски кораба, които носят още ракети и въоръжение за Куба е преграден от американски военни кораби, готови за стрелба. На 27 октомври дивизионът, командуван от ген. лейтенант Николай Белбородов, рапортува, че 24 -те съветски установки в Куба имат готовност да изстрелят ракетите и да поразят Вашингтон и Ню Йорк. Настъпва нощта на всички кошмари.

На следващия ден, 28 октомври, Хрушчов отстъпва, нарежда съветските кораби да се върнат обратно и приема да махне ракетите. Американците се съгласяват да премахнат от Турция техните Юпитер. Напрежението мигновено пада. Съветските ракети са демонтирани и на 1 декември са изтеглени от Куба.

Много хора се опасяват, че Байдън не е като Кенеди и че украинската криза може се развие по-опасно от кубинската. Зеленски вече поиска от НАТО атомно оръжие срещу Русия. Ако попадне в ръцете му, при това ниво на противопоставяне и реакциите на украинския президент, нищо чудно немислимото да стане реалност.

Лошото в украинския конфликт е, че психозата обхваща все повече хора, омразата се засилва, противоречията стават непреодолими. Войната се ожесточава, страните се настървяват дотам, че почваме да си задаваме въпроса: нима светът ще рискува да загине заради Украйна, по точно заради украинския режим. Има ли въобще нещо, което заслужава човечеството да изчезне и Земята да стане пустиня? Сега изглежда съвършено идиотско, но заради някакъв австрийски натруфен принц в Първата световна война загиват 15 милиона души. Сега какво, заради нечии истерии и амбиции на Земята да останат живи само хлебарките ли?

Като гледам и тук, нашите нещастни фукари и те драпат за война. Да влезе Украйна в НАТО, та заедно да трепем Русия! Значи да избиваме потомците на тези, които са ни освободили от турското робство. Но оставете сантиментите. Що за безумие е това! Нима ядрената война може да е средство за задоволяване на омразата към Москва. Абе, да изчезне Русия, пък щом трябва – и ние с нея, вероятно мислят някои. До такава степен холивудските филми са им взели ума.

Приличат на оня, когото всевишният попитал – ще ти дам каквото искаш, ама на съседа ти ще е двойно. И той казал – извади ми едното око. Вместо да се борят с войната, докато е време, кичат голия си корем с чифте взети назаем пищови. Освен това откъде накъде децата ни ще ходят да мрат за спасяването на Зеленски или на Байдън. Кое ни е по-скъпо ? Децата или Зеленски? Давате ли си сметка. На който му се мре – да ходи да се бие – плащали на наемниците по 1000 – 2000 долара на ден. Има едно уточнение – не се знае колко са успяли да спестят 100-ина хиляди долара, защото ги убивали преди да ги натрупат.

Ние предполагаме какви са целите на двете страни. Знаем какво искат противниците на Путин – разпад на Русия и колонизиране на отделните ѝ части. Ако не бяха Посейдоните и Сарматите, това нямаше да е толкова трудно. Може да стане, ако след Путин дойде някой нов Горбачов, който да довърши делото на Михаил Сергеевич. Но със сила, натиск сега – абсурд. И все пак, Украйна започва да предизвиква спомени за злополучната съветска авантюра в Афганистан.

Путин пък иска да премахне доларовия монопол и така да лиши САЩ от статута им на глобалната сила, която заповядва на другите. Загубят ли доларовия меч или голямата тояга, както я наричат, САЩ губят много от мощта си. Две несъвместими стратегии. Те предстои да се сблъскат още по-сериозно. Значи ли това, че ядрената война е неизбежна. Не, но вече НЕ е невъзможна. Призна го Байдън, когато спомена за ядрения Армагедон.

Как може да се развият събитията в този случай? Русия смята, че украинските сили се подготвят да взривят язовирната стена на Днепрогес – една от най-големите ВЕЦ в Европа. В този случай ще се освободят гигантски количества водна маса, които ще залеят Запорожката АЕЦ, ще се получи ефекта Фукушима и милиони кубически метри силно радиоактивна вода ще нахлуят в Черно море.

Друг сценарий предвиждал на контролирана от украинците територия да избухне атомна бомба с малка мощност. Запада веднага обвинява Русия, че използва тактическо ядрено оръжие. Тя отказва, той настоява и в това време напрежението скача до точката на кипенето. До натискането на копчето, по скоро на копчетата, защото вероятно ще стане едновременно, остава само едно движение на ръката.

Ако има някаква надежда, че ръката няма да докосне копчето, тя е може би във военните. Политиците изглеждат все повече безразсъдни, егоцентрични, перчат се, гледат на войната като на холивудски филм. Особено тези в Европа. А генералите най-добре знаят какво е ядрената война и че избухне ли, след нея няма да има нищо! Затова ако има някаква възпираща сила, това ми се струва, че са те. Хората още не си дават сметка какво може да настъпи, но ако избегнем катастрофата, струва ми се, ще го дължим на военните – руските и американските. В нашия случай – и на българските.

Къде сме ние? Като че ли шансовете да стоим по-далеч от войната остават, поне не намаляват. Декларацията на президента Радев, че България не подкрепя приемането на Украйна в НАТО е от особено значение, не само за нас. Тя защитава и другите европейски страни и всъщност означава, че опасността от пряка конфронтация Русия – НАТО все още може да се избегне и здравият разум да надделее. Би било и безумие да се лишим от зенитно-ракетните комплекси и тактическите си ракети, които Киев искал, защото съвсем ще оголим отбраната си.

САЩ настояваха да нарежем страховитите си ракетни комплекси, по тяхно искане унищожихме военно въздушната, военно морската, бронетанковата и артилерийската си мощ, сега да дадем и последните си защитни средства на Зеленски, т.е. да останем съвсем беззащитни. Това ли е целта им? България трябва да намери сили и да каже не. Нито войски, нито оръжия за Украйна. Обратното означава въвличане в конфликта с всички непредсказуеми последици!