Ушите Ви, драги зрители, трябва да са посинели от скука след потоците безплодни анализи на изборите. Вече 24 часа едно и също – кой победи, какво ще направи, кой загуби, защо, кой с кого ще се срещне. Едно и също преливане от пусто в празно, с доловим дъх на вкиснато.

Не питаме какво ще направи новото Народно събрание, защото предполагаме, че от него няма да излезе нищо хубаво. Не слагам всички под един знаменател. В кампанията имаше и добри, даже много разумни предложения, но те няма да видят бял свят, поне в това НС. Няма да ги допуснат да се осъществят.

И в тези реки от мъдрост, които се леят по медиите от снощи, не чух и един анализ на причините за образуването на най-многобройната, най-масовата идейна общност в страната. Тя има почти двойно повече последователи от всички партии и коалиции, взети заедно. Това е общността на негласувалите. Или мълчаливото мнозинство. Кой е по-значим? Засега мнението на негласувалите не се зачита. Но знаем, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Ако съотношението от две трети към една трета, както е сега, след време стане, да речем три четвърти към една четвърт, изборите ще се превърнат във фарс. Ще минем критичната точка на недоверие към политическата система.

Кой е отишъл вчера до урните? Около 37-38 %. Според сайта “Критично” гласували са “твърдите ядра на партиите, назначените на хранилка, оядените, зависимите, шофьорите, секретарките, роднините, любовниците и, разбира се, мутрите, които чакат обществените поръчки и парите от Европа. Може да има тук-там някой заблуден идеалист, но като цяло и на най-упоритите наивници им дойде акъла в главата, че по този начин няма да стане.”

Тези размисли пораждат редица въпроси. Ако един индивид стане депутат, защото е дал по сто-двеста лева на няколко хиляди цигани, той демократично избран ли е? Ако са гласували мъртви души, резултатът справедлив ли ще е? Ако не е справедлив, изборите ЧЕСТНИ ли ще са? Ако машинното гласуване се манипулира, изборите демократични ли ще са? Ако не са ЧЕСТНИ И демократични, резултатите трябва ли да се признават? Особено важно за държавата е да се разбере защо толкова хора отказват да гласуват. Това е много по-важно от кой с кого щял да прави коалиции. Само така ще можем да видим корените на замазваните проблеми в обществото.

Една от причините за апатията са блудкавите програми на повечето партии или липсата на такива. Слушаме примамливи обещания, но никой не ги гарантира. Никой не казва като Кольо Фичето ‘’ Паша ефенди, ако не направя моста по теркя си за 200 000 гроша, вземи ми главата “, т.е. ако не изпълним тези и тези обещания до една година, подаваме си оставката. Влязат ли в НС, намират начин да се измъкнат от обещаното- не влезли в управлението, коалиционните партньори не били съгласни, наследството се оказало много тежко, международната обстановка се усложнила…Става и без обяснения. Просто мълчат. Гласували сте за нас, ще ни оставите да управляваме.

Немалко хора, които са подкрепяли БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ПП, са съжалявали за избора си, след като видяли резултата от управлението на фаворитите си. Засрамени, че са били политически заслепени, те решават да си спестят НОВО разочарование и остават в къщи. Мнозинството избиратели не одобряват управлението, но явно са убедени, че не могат да го променят чрез урните. Смятат, че отдавна са надхитрени и изборите са уловка за придаване законност на предателствата, мошеничествата и кражбите. Трети се питат каква е тази демокрация, в която победителят се избира благодарение на напазарения вот или на мъртвите души. Освен това машинното гласуване и подозренията, че то е параван на стъкмистиката също отказва не малко хора от гласуването.

Причини много, все основателни, но най-тежкият удар по избирателната активност и въобще по доверието в изборите бе нанесен от Борисов. С две изречения миналата седмица той извади на показ мръсните чаршафи на задкулисния политически живот. Ето как стана – на събрание във Враца лидерът на ГЕРБ каза: „Няма да правим коалиция с Възраждане – няма да го позволят нашите евроатлантически партньори от Брюксел и Вашингтон“

Опа-а-а! Какво откровение! Не знам дали го направи спонтанно или съзнателно, но показа недвусмислено, че решенията за бъдещето на България НЕ се вземат в София.

Значи има втора инстанция, някъде във Вашингтон или в Брюксел, в която нашите съюзници определят кой с кого може или не може да направи правителство. С други думи: Вие избирайте когото искате, ние решаваме кой да управлява. За да бъдем честни, същите партньори се месят и при избирането. Агитират за един, помагат на друг, плащат им чрез разни фондации и фирми, надуват им резултатите чрез социолози. Но дори и плановете им да се объркат в изборната суматоха, знаят, че втората инстанция ще оправи неразборията и ще сложи послушно правителство на власт. Външното вмешателство и вътрешните машинации разясняват много от необяснимите неща около изборите. Напр. как може една изцяло провалила се групичка като ППДБ, нанесла толкова вреди на държавата, негодна да управлява и селска кръчма, да бъде отново втора на изборите. Тя може да бъде на първо място при гласуване “против”, но да играе някаква роля след всичките си безобразия на власт изглежда абсурдно. Но след като нашите евроатлантически партньори определят правителството, защо да не могат да подредят и класацията на своите питомци. Все пак и това, както всичко в демокрацията, е въпрос на пари, нали?