3 февруари 2025 г., „Не се страхувай“

Европейската комисия полага особени грижи за пълноценното хранене на населението. От Брюксел дойде „апетитното“ съобщение, че на 20 януари т.г. е приет задължителен за всички страни-членки регламент No 2025/89. Документът е подписан от фрау Урсула фон дер Лайен и влиза в сила средата на февруари. Той предвижда използването на брашно от червеи в производството на храни. Не за кучета, за хора! Това значи, че след десетина дена ще можем да ядем хляб, кифли, макарони, сирене, торти с останки от червеи, скакалци и щурци, замразени, сушени или на прах. Въпрос на вкус.

Мярката е продиктувана, предполага се, от грижа за хората – изсъхналите червеи били много богати на протеини и така европейците щели да ядат по-малко месо. Особена грижа ЕК ще полага за определени хора – производителите на такива червеи. Не се съмняваме, че те са се приготвили добре за за новите простори пред бизнеса и са взели мерки за засищането на гладните европейци. Вероятно грижата на Брюксел ще се изрази в предоставянето на тлъсти субсидии на производителите.

Понякога комисията е особено щедра – помним, че тя поръча и плати на Пфайзер и другите производители 5 милиарда ваксини при 500 милиона население на ЕС. Нищо чудно и сега да приложи подобен подход – нека има повече червеи, а като останат, ще ги изхвърлим. Както ваксините. Брюксел всичко е измислил – даже кой ще контролира качеството на продукцията. Още червеите не са запълзели към чинията ни, а вече е определено, че фирма Nutri’Earth ще има правото да пуска на пазара новите лакомства.

Шегата настрана, европейските планове да ядем повече червеи и по-малко месо изглеждат етап от войната, която нашите власти водят срещу фермерите. Имам чувството, че нашите са получили задача да унищожат каквото е останало от животновъдството в България. Иначе как да си обясним постоянните хайки срещу фермерите и почти невъзможните условия за работа, при които те съществуват.

Да отглеждаш животни днес в България е героизъм, до такава степен условията са враждебни. Не са само опитите за физическо унищожаване на добитъка, както неотдавна във Велинград. Преди няколко дни бяха изнесени факти за родопското село Равногор, община Брацигово, на жителите на което повече не се разрешава да гледат овце и да садят картофи. Нещо, което са правели от столетия, това им е поминъкът, от това живеят, като им забранят, селото ще се обезлюди и т.н., и т.н. Така било решено по Натура 2000.

В Министерството на земеделието може би смятат, че овцете и картофите са селска работа и предпочитат в селото да има опера и казино и овчарите да работят като тенори и крупиета. Ама така било определило Министерството на околната среда. Може ли толкова малоумщина, такава омраза към корените ни, такова предателство към хората и към държавата. И още кой знае колко населени места, колко хиляди животновъди и фермери страдат от безумните напътствия на брюкселските комисари. Аз познавам десетина смелчаци, които не се отказват, но виждам как силите им свършват. И когато се окаже, че тукашните власти са действали абсолютно безотговорно, никой не носи вина. Някой да е влязъл в затвора за идиотското избиване на козите и овцете в Странджа преди няколко години. Помните баба Дора, нали?! Помните и жената, която не допусна убийците до стадото и запази животните си. И защо тази инквизиция на хората, които гледат животни, както от памтивека прадедите им са го правили?

Една от причините е да се отваря пазар за селскостопанските излишъци и западноевропейските страни. Това в глобалистките среди се нарича евроатлантическа солидарност. Как нашите съюзници ще продават тук замразените си и с изтичащ срок меса, ако имаме достатъчно българско качествено производство?

Има и друга причина. Обикновено пасищата са на открити слънчеви терени, много подходящи за фотоволтаици. Хубавите пасища се обсебват или изкупуват и покриват с панели. Добитъкът няма къде да пасе и изчезва. Темповете, с които у нас намаляват животните съответстват на темповете, с които се увеличават фотоволтаичните масиви.

Няма животни, няма проблем, нали?!