Съветът на Европейският съюз е поискал Европейският парламент да подкрепи присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция. Решението щяло да се вземе през юни т.г., но не с консенсус, а хитро, с квалифицирано мнозинство. Така брюкселските бюрократи смятат да преодолеят съпротивата на България срещу джендърщината. В Европа явно са пощурели от безумната идея да ни натрапят зловещата конвенция на всяка цена. Знаят, че няма как да стане при гневната реакция на хората и особено след решението на Конституционния съд. И все пак не се отказват. Особено нахален в това отношение е европейският социализъм, представляван доскоро от Сергей Станишев, а сега от някакъв швед.

Защо не отидат те да си сменят пола, щом са толкова мераклии. Да си създадат мракобесното Гревио, което да ги тормози, тях и глупаците, подчинили се на диктата.

Ние няма да се примирим с извращенията. Нито ще почнем да ядем хлебарки. Нито ще се обезоръжим, уж да подпомагаме Зеленски, а всъщност да станем по-лесна плячка. Нито ще си затрием розовото масло.

Незнам дали разбрахте за поредния брюкселски капан. Розовото ни масло било токсично! Ето новия рефрен, който любящите ни европейци подемат. Те, чиито внесени тук храни са пълни с консерванти, стабилизатори, набухватели и овкусители. Ядем евросирена, колбаси, меса, млечни продукти, зеленчуци, напоени с нитрати, сулфати и нитрити. Пълнят ги с какви ли не химикали, за да са дълготрайни и продаваеми, ядем Менделеевата таблица, а ни упрекват, че розовото ни масло било токсично. Хилядолетия не е било вредно, сега станало такова.

Видяха в слепия едно око, искат и него да извадят. Значи Турция, която не е в ЕС, ще произвежда и продава, а ние, възвишените европейци – няма. Значи ние, в земята на най-ароматното розово масло на света, ще затрием хилядолетния си поминък за да се освободи пазарът за синтетичния му сурогат. Що за глупост. Значи ни имат съвсем за идиоти. И ние се жалваме в Брюксел, очакваме височайше помилване.

Няма да изкорените розите сега, а по върховната ни милост – от догодина или по догодина. Живейте! Все едно да молиш палача си да изпуши една цигара, преди да замахне със секирата. Каква е тази мекушава политика? Не ни интересуват вашите разпоредби и оценки за розовото ни масло и толкова. Като не го купувате вие, ще го продаваме на Русия, Китай, Саудитска Арабия…

Така се постъпва, за да се съобразяват с интересите ти. Иначе ще ни подмятат, докато ни забранят да дишаме собствения си въздух. Всяко нещо трябва да има граници. Брюкселското нахалство – също.