16 февруари 2026, „Не се страхувай“

Една злокобна фраза, казана миналата седмица, отмина незабелязана въпреки пъкленото ѝ звучене. Българското селскостопанско производство е пред катастрофа – обяви шефът на КЗК Росен Карадимов. Признанието е важно, защото го казва човек не от опозицията, а близък до управляващите. А щом от властта взеха да дават такива отчайващи прогнози, работата явно е дебела. Когато производството е пред катастрофа, значи целият отрасъл загива. Още по-лошо, това показва, че страната ни се руши.

Да видим какво става. Сега между 60 и 80 на сто от храната ни е внос. Произведени в чужбина са много от доматите, чушките, лука, магданоза, месата, солта, млякото, консервите, ябълките, които ядем. Да намериш днес български картофи е по-трудно от това да намериш банани преди ‘89 г. Няма! Има френски, полски, германски. Български? Найн! И най-лошото е, че дори всички европейски догми и ограничения пред селстопанското ни производство да паднат, дори да забранят вноса на субсидираните полски ябълки, украински яйца и ирландско месо, земеделието и животновъдството вече трудно ще живнат. Животновъдите са отчаяни от постоянния тормоз над тях, земята я разпродавана на чужди спекуланти, търговските вериги задушават фермерите, а и няма кой да работи на село. Идиотските реформи закриха 300 000 селски стопанства в които работеха всички – децата и бабите вкл. Хората от селата се разбягаха по Гърция, Франция, Испания и наоколо, произвеждат там плодове и зеленчуци, които после се продават на нас.

Вносно, но го ядем. Като няма риба….Но това ще е до време. Първо, няма безкрайно да ни дават заеми, с които да си купуваме ядене. В един момент ще кажат: Стоп, плащайте. С какво ще платим? С износа на индустриална продукция? Няма как. Та тя също е за оплакване. От три години индустриалното производство непрекъснато намалява. Всеки месец с по 3, 5, 7, 9 % спрямо същия месец на предишната година.

Освен това, между 40 и 50 % от БВП се формира от предприятия, банки, застрахователни компании, собственост на чужденци. 70 % от износа се осъществява от предприятия – чужда собственост. Днес са тук, утре ги няма – фалират, затворят временно или се преместят в друга държава. Ние оставаме на сухо. Но и това не е най-лошото. Най-лошото е, че Европа, откъдето внасяме повечето храни, се готви за война. С Русия. Почне ли подготовка за война, всяка страна почва да си стяга колана, събира си вересиите и трупа хранителни запаси, т.е. ограничава или спира подаянията и износа. Тогава?

Откъдето и да погледнете, перспективата е една – чака ни глад, ако разчитаме отвън да ни хранят. Новото редовно правителство, което ще се състави след изборите, трябвa да си постави като първостепенна цел възстановяването на хранителния суверенитет на страната. Това е по-важно от съдебната реформа. Човек, ако децата му гладуват, не се интересува дали съдиите са справедливи или подкупни. Иска първо да ги нахрани. Та в селското стопанство има още възможности, не всичко е загубено. Просто бъдещите управници трябва да заложат на българското земеделие и животновъдство и да му помогнат да си стъпи на краката. Формули има, възможности има, необходими са категорични политически решения.