Мигрантският натиск е бил една от темите при посещението в петък на президента Радев в Турция. Важно е да отбележим, че поради заряда, който носи, срещата с Ердоган може да се окаже най-важното за нас външнополитическо събитие за годината. Защо? Ами след блокирането на границите между Русия и ЕС през нашите 2 страни сега минава единственият надежден сухопътен маршрут от Азия и Африка към Европа. Единственият.

Добре е да оценим това обстоятелство и привилегиите, които може да даде. Това може да е важна гаранция за нашата сигурност, тъй като от нея все повече ще бъдат заинтересувани не само Турция и Европа, а и Русия, Китай, Индия, Иран и т.н. Може изведнъж да ни направи непреодолим фактор в търговията между Европа и Азия. Може да засили много позициите ни на международната арена.

Ето едно потвърждение на това предположение. Руски източници посочиха, че в деня, в който Радев бе в Истанбул, Ердоган се е срещнал и с шефа на Газпром Милер и Русия е приела Турция да стане голям разпределителен център за природен газ за Европа. Турция обаче няма само да пренася газа. Не. Тя ще го купува от Русия, Азърбайджан, Иракски Кюрдистан, Иран и ще го продава към Европа с надценка, която може да е около 25 %. Т.е. газът няма да е руски, азерски или ирански, а турски. Според източниците разпределителният център ще бъде в европейска Турция, в близост до границите с България и Гърция, като и към двете страни ще има разклонения.

Това може да значи, че ако ние не само пренасяме газа, а го купуваме при Свиленград, ще може да го препродадем на Сърбия, РС Македония, Унгария, Австрия и други страни от региона и да печелим много повече, отколкото от транзитните такси. Това ще е рядък случай специфичното ни географско положение да ни донесе не бури и урагани, а стратегически предимства. Разбира се, ако успеем да договорим подобна схема и ако някое следващо продажно правителство не пропилее или не даде на концесия очертаващите се златни възможности.

Особено важно е и друго – стана ясно, че Радев е поел в ръцете си отношенията с Турция и е изтласкал Борисов от деликатната сфера. Не личеше Ердоган да е имал нищо против. Тъй като личната среща на двамата президенти е продължила 2 часа, нищо чудно да са били засегнати и други стратегически въпроси извън енергетиката, транспорта и мигрантите. Напр. възможностите за съчетаване на предимствата на двете страни и търсенето на съгласуван отговор на общи проблеми, вкл. икономически и външнополитически.

Няма защо да припомняме, че както България, така и Турция не са особено щастливи от презрителните нотки, които понякога долитат от Брюксел. Ние – в случая Шенген и за мигрантите, те – по отношение на кандидатурата им за ЕС. Но това е отделна, изключително важна тема и при съответни сигнали няма да пропуснем да я обсъдим.