В.ВАСИЛЕВ: Гост на „Не се страхувай“ е журналистът и политически анализатор Валентин Кардамски, който гледа много критично на развитието на събитията и у нас, и по света. Така се казва и сайтът му – Критично.бг, с който аз все повече се сверявам. Добър вечер, добре дошли в студиото.

В.КАРДАМСКИ: Благодаря ви за поканата. Поздрав на вас и на голямата ви аудитория.

В.ВАСИЛЕВ: Резултатите от изборите да на 27 октомври няма да променят особено политическата картина. Нали така ни се струва драги зрители? Няма изгледи класирането да се промени така радикално. Защо тогава да ходим да гласуваме?

В.КАРДАМСКИ: Аз ще бъда максимално честен с вас, че на тези избори много трудно ще се мотивирам да отида да гласувам. Това не съм го правил никога. Винаги съм гласувал. Опасявам се, че този път трудно мога да намеря нужната мотивация, поради простата причина, че партиите ми предлагат от същото. И то повече от същото. Какво е то? В голяма степен в повечето партии има тежък интелектуален дефицит. Ментално безсилие. Липса на основополагащи качества, които са необходими за един политик, за да води на национално отговорна политика. Партиите не си направиха дори труда в листите, които ни публикуваха, да посочат кои са лекари, кои са юристи, кои са инженери! Ние не знаем в Здравна комисия дали ще има и един лекар. Ние не знаем дали във Външна комисия, която е изключително важна на фона на турбулентните събития по целия свят, дали няма да има – простете за израза, но те така ни го представят – бизнесмени, които отглеждат крави, но са финансирали партиите си. Защо да отида да гласувам за партии, които ми казват: ние нищо повече не предлагаме. Наскоро чух във вашата телевизия един гост, който беше преди това коалиционен партньор на Продължаваме Промяната, който има наглостта в друго предаване да каже: ами няма нужда да се публикуват платформи и програми, защото само 1% от населението ги чете. И аз бих попитал кой доведе нещата до там, до това абсолютно драматично оскотяване на българския народ – да не се интересува какви са политиките и как ни залъгват. Аз, например, искам да знам кой мисли да повишава данъците и в какъв вид, кой смята и по какъв начин да развива икономиката? Кой е застъпен към реиндустриализация, към която в момента върви целия запад, независимо от видиотените си либерали, които си отиват, но и за това вероятно ще стане дума малко по-късно. Кой ще води национално отговорна външна политика и вътрешна такава? Никой не казва тези неща и изборите в България са тръгнали по една грешна полоса, която започна след 1989 година. Тогава, освен желанието за промяна, голяма част от хората гласуваха и напук. Бяха убедени да го направят, тогавашните гласоподаватели имаха деца, които бяха на около 15 – 20 години, които попиваха онова, което се говори в семействата. Сега, тези тогавашни младежи имат свои деца, които отиват да гласуват и този вот напук доведе дотам, че в момента, наистина да няма за кого реално да се гласува. Това е много тъжна констатация, поне в моите очи.
На този фон е необходимо да се появи нов политически проект, който да е категорично консервативен. Защото ако някой в България си мисли, че още либерално от тази либерална супа ще бъде погълнато от българския народ, без да повърне, жестоко се лъже.
Ние имаме насищане на жесток негативизъм и омраза в обществото, защото основният принцип на неолиберализма – даже не на либерализма, тъй като и двамата с вас знаем, че либерализмът беше красива идеология, която беше отровена от неолиберализма – беше да накарат всеки да пита: аз какво печеля? А всъщност трябва да бъде – какво печели България? Индивидуализмът, който беше индоктриниран буквално на генетично ниво в България в последните 30 години, доведе дотам, че да не се интересуваме какво ще е бъдещето за нашата родина, за нашата държава, бъдещето на нашата нация. Всеки мисли, че бъдещето се ограничава до ареала на тапетите в хола и спалнята им, което е тъжно.

В.ВАСИЛЕВ: Аз си мисля, че в програмите на някои от партиите или в позициите на някои от лидерите има неща, които заслужават да се вслушаме. В тях има добри принципи, има добри пожелания. Но тези пожелания няма как да стигнат до върха. Те не могат да вземат властта с тях, защото политическата система е така скроена, че не може да ги допусне. Тези идеи, не говоря за за партиите или за хората, но подобни идеи, трябва да се качат на повърхността и да започнат да движат развитието на обществото. Трябва ли да се промени политическата система, за да има някакво някаква отговорност на политиците пред гражданите?

В.КАРДАМСКИ: Ще започна с това, че освен партия Възраждане, която дава национално отговорни политики – с което не искам да правя никаква кампания, макар че в момента е кампания, надявам се да не ви цензурират заради това – друга такава партия не виждам. Това първо, второ – дори да променим политическата система, с материала, който в момента е в политическия елит, не виждам кой знае каква голяма разлика.

В.ВАСИЛЕВ: Това означава, че ще бъде променен и каймакът!

В.КАРДАМСКИ: Това може да стане само при геополитическа промяна. Вижте, аз съм убеден, че България може да роди шума, която да пламне за революция. Но България да роди революционната искра?! Не вярвам. Искрата винаги е идвала отвън и винаги е идвала от Изток. Да не се заблуждава никой, че ще дойде от Запад. Напротив, от Запад винаги е идвала вода, която да потушава всякакви искри. От Изток е идвала, поне три пъти в нашата история, искрата за промяната, която е палила сухата шума на българското недоволство. Това е краят на турското робство, това е 1944 г., това е и 1989 г., когато се разпадна и Източният блок. На практика, тази промяна не беше положителна за страната ни. Категорично, няма какво да даже да го оспорваме. Следващата искра ще дойде само след няколко месеца, ще започне да се разгаря в рамките на години – на принципа на синусоидата и на принципа на хвърления камък. Тъй като ние сме в периферията на Европейския съюз и на онова място на географията, да не го наричам точно кое, на световната политика, последната вълна при нас ще дойде най-голяма, но и най-късно.

В.ВАСИЛЕВ: Аз забелязвам един друг елемент, преди две седмици стана дума за него –  че ние тук не сме доволни от състоянието на обществото, от управлението, от развитието на държавата. Но в същото време нещата, особено на запад, съвсем не са цветущи, не са блестящи и се наблюдава едно явление – българи, които са заседнали в западноевропейските страни, САЩ, Канада и т.н., започват да се връщат. Обезпокоени от това, което става там, от перспективите там, щото там те ги виждат по-ясно, там информацията е по добра, отколкото е тук. Смятате ли, че това нещо може да изиграе някакъв положителен ефект за развитието на страната? Ще дойдат хора, които вече имат опит с това да се борят с неправдите. Видяли са, че не може – как ще се борят с джендърщината например в Канада или ще се борят с деиндустриализацията в Европа – не може, прибират се тука. Има ли в това нещо перспектива?

В.КАРДАМСКИ: Единственото ясно е, че България е все по- изпразващата се от човешки потенциал държава, тези хора, които се връщат са все пак с опит, както обърнахте внимание, и с някаква форма на финанси. Безспорно една птичка пролет не прави, но тогава ще се зададе ято. По-важното, според мен, е, че те идват със своето негодувание към онова, което се случва тук, защото те са тръгнали с него и се връщат на фона на пълната липса на промени. Много пъти съм казвал: тези, които емигрират от България, не тръгват с куфари пълни с гащи. Те тръгват с куфари пълни с надежда. И ще се върнат с онази надежда, с която са избягали, да, с опита, но и с гнева, че нищо не се е променило. Тази маса, никак няма да е малка, мога да кажа, че в рамките на няколко години стотици хиляди българи, може би, ще се върнат. Това е потенциал към една нова политическа формация, която да се появи на хоризонта. И на последващи избори да убеди  онази огромна маса, които не гласуват и които са може би най-голямата партия в България, без да е парламентарно представена.

В. ВАСИЛЕВ: Искам да ви питам за мнението ви по един въпрос, който няколко пъти сме засягали тук – това е пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, която предстои да бъде поставена в Народния театър, една хулителна, отвратителна гавра с с нашия народ. Как смятате, защо управниците ни са толкова мекички, безучастни към хулите, които се сипят, които ще се сипят върху нас и то от сцената на Националния театър? Защо се правят, че това все едно не ни засяга.

В КАРДАМСКИ: Нас ни засяга, но тях не ги засяга.

В.ВАСИЛЕВ: Засяга държавата, засяга националното. Нито един до този момент не съм чул , нито един –  нито от правителството, нито от опозицията да стане и да каже: Спрете тази гавра!

В. КАРДАМСКИ: Те нямаха нищо против от изличаането на важните български автори от литературата, нямаха против да падат от учебниците важни уроци по история, които трябва да бъдат учени от децата. Те нямаха нищо против да се прремахнат уроците по етика и право, по морал – да отсъства буквално всичко, което е свързано с българщината. Какво да очакваме? Относно това, на което вие обърнахте внимание по отношение на Македония – острият език, реакцията на нашите политици – те реагираха само защото идват избори. Само защото искат да отидат при техните избиратели да кажат: Вижте ние как скръцнахме със зъби.Ние имаме най-аморфната, най-противната, най-неприятната, най-неграмотната политическа класа в, може би, целия Европейски съюз. Всичко що е либерал проповядва да падат граници, да падат очертания, да пада държавност. Защото бил важен единствено и само човекът. Защото бил важен единствено и само бизнесът, но той да не се интересува от хората в страната. Те нямат хабер какво се случва със здравеопазването като социална политика, те нямат хабер какво се случва в образованието! Във всичките социални аспекти на обществото  те нямат отношение. Ако ние вас с имаме болезненото усещане, че се разпадаме, ако уважаемите ви зрители също го виждат това нещо, тогава със сигурност можем да кажем, че на онези, които са в парламента, не им пука, че Бърнард Шоу ни прави на дреб в своята постановка. И изумителното е, че шефът на Народния театър излиза от редиците на БСП. И той трябва да бъде…

В.ВАСИЛЕВ: Ха, ха, защо пък? Какво толкова?

В.КАРДАМСКИ: Тъжната история е, че е зле и ще става още по-зле. Но вятърът на промяната е започнал. Днес Партията на свободата в Австрия помете всички. Получи 16% повече отколкото на предишните избори – сега са с 28,8% доверие, по последни данни. Австрийският Орбан идва. Унгарския Орбан е на власт. Фицо също е на върха на своята. Той овладява в момента службите в тяхното народно събрание, с което вбеси запада. Дясното се разгръща като национално отговорно. Дясното има отношение към реиндустриализация, за разлика от либералното ляво. Либералните леви клоуни в Европейския съюз трябва да бъдат пометени, казвам го с цялата отговорност на ляв човек, защото те не изповядват нищо марксистко. За тях са по-важни джендърите, шарената политика, кенсъл-културата, мигрантите, отколкото все по- растящата безработица и това, че работещите стават такива бедни, че отиват на работа, колкото да си изкарат парите, с които после да отидат на работа.