16 февруари 2026, „Не се страхувай“ 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Наш гост е Валери Найденов, емблематичен журналист, който от много години следи много в подробности развитието на политическата обстановка в България и въобще процесите в България, и намираше винаги начин как да ги отрази в пред общественото мнение. Помня, когато той беше част от екипа, създал вестник „168 часа“. Той е основател и на вестник „24 часа“. Валери Найденов е един от хората, които създадоха новата българска журналистика, всъщност тя се появи, кълновете ѝ се появиха много преди ’89-та година, когато Валери излезе с една статия във вестник „Народна култура“ и разби на пух и прах всички дотогавашни, тогавашни вестници със заглавията и съдържанието, които даваха. Добър вечер, добре дошли в нашето студио!

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ: Благодаря за поканата.

В. ВАСИЛЕВ: Моля за коментар по случая Петрохан, вие имахте интересни становища по тоя въпрос във Facebook? Не относно криминалните версии, по-скоро за реакцията на обществото…

В. НАЙДЕНОВ: Моята лична теория и коментар по въпроса е, че има място и за други версии, извън представените от МВР.  Очевидно някои неща съмняват повечето хора, но пък може да се окаже, че е правилна версията на МВР.

Има, разбира се, съвсем други версии, и Путин е намесен вече, но дай да видим някакви улики, все пак без улики не може да се тестват такива теории. За мен са по-интересни тия признаци на упадък сред елита на обществото, които са типични за общества с висока степен на неравенство, с търсене на друг тип духовност. Тези хора очевидно не са религиозни в християнския смисъл и те търсят нещо друго, което да обясни смисъла на живота. И къде го намират? В ей такива странни учения, будизъм, религии, а увличат част от елита със себе си. Ако си спомним едни странни надписи, дето взеха да се появяват из София, примерно, на най-централни места – на мястото на бившия мавзолей дълго време стоя един светещ кръгъл надпис, огромен, нещо забравих точно, ама за времето, за бъдещето, което вече е било, миналото, което тепърва е, някаква такава мистика, явно някакъв, не знам откъде е взето, но някакъв будизъм или ню ейджизъм вече се беше сложен в центъра на столицата на нашата държавица. Така че това си е някаква елитна тенденция на търсене на нещо различно, на нещо друго, на, може би, отделяне от простолюдието и нещо такова. Като чета пък, а нали публикуваха някакви записки на този Иво Калушев, там пък има едни мисли от типа, че за да си добър, трябва да си жесток или нещо подобно. Дето се вика, за да си мазохист, трябва да си садист. Такива мисли на какво ми напомнят? Напомнят ми на един друг морал, който е за елита. Това е от рода на великата книга на Макиавели, „Принцът“ /“Владетелят“/, това е съвсем друг морал вече. Това не е християнството. Християнството, както знаем, е религия за простолюдието и за робите – да си търпят игото. А има една богата литература на така нареченото „Огледалото на принцовете“, жанр в късното средновековие, където се дават съвети на монарсите, на техните деца, как да се държат с простолюдието. Та, „Принцът“ на Макиавели е от тоя жанр, но много по-обективен и научен, може да се каже.

Такива мисли забелязвам и в тази секта. Разбира се, разхождат се разни луди жени, говорят по телевизията. Естествено, че като си дадеш детето там, не може да си много нормален, нали така?

В. ВАСИЛЕВ: Това не е ли сектанството, някакво прикритие на педофилията, която е в основата?

В. НАЙДЕНОВ: Вероятно вървят ръка за ръка, едното е прикритие за другото и обратното, тъй като, естествено, че там навлизат хора с отклонения. Това, което не е изяснено, не е ясно, не е разследвано, е политическият елит какви връзки има с тази секта и въобще с тоя тип мислене. И аз съм сигурен, че по време на предизборната кампания много неща ще се раздуят, ще изскочат неща, дето не знаем, но някои неща пък ще се хипертрофират, ще се увеличат.

В. ВАСИЛЕВ: Това е като нашата афера „Епстийн“ малко?!

В. НАЙДЕНОВ: А, ние сме на светлинни години, къде сме ние, ние сме малка държава, къде можем да се съревноваваме с тях?

В. ВАСИЛЕВ: Ха, те са големи разбойници, ние сме малки.

В. НАЙДЕНОВ: Да, така е. Донякъде ми напомня времената на Людмила Живкова, при която мистиката също беше обхванала държавата. Първо имахме програма „Леонардо да Винчи“. Айде, той нали е голям и не само художник, а мислител, но после беше пък програмата „Риорих“, който е и будист, и мистик, и нюейджист. Тогава се намеси и Блаватская, и Алистър Кроули, ей такива знаменити мистици от миналото. Както и тези детски начинания – „Знаме на мира“, Камбаните, които построиха – ей такава една символика, която беше директен сблъсък с материализма.

В. ВАСИЛЕВ: Добре, тогава това е привличало. А сега какво?

В. НАЙДЕНОВ: Бунт срещу материализма беше онова. А сега, нали казах, явно има някакъв бунт срещу православието, което те, тези хора, струва ми се, че въобще не го познават. Точно същото го имаме и на Запад сред елитите, обаче. Те търсят друг тип духовност, която да ги издига над тълпите. И им е интересно. Още повече будизмът… Аз слушах и тази майката на младежа Валери, който се е спасил, все пак не са го убили. Тя говори с някакви странни термини, които аз не ги разбирам. Сега не мога да ги възпроизведа, естествено, защото веднага ги забравих, но дхарма, какво е това дхарма? Доколкото разбрах, то било път или нещо, или правила, правила, нещо такова. Ей такива странни термини. Самата мистичност на термините те кара да мислиш, че си постигнал по-висше ниво в човешкото познание и развитие. По времето на Людмила Живкова имаше такива неща, обаче в по-затворен кръг. Но тоя затворен кръг беше официален. Издаваха се такива едни документи, в които отделни думи, като примерно „път“ или „съдба“ или „светлина“, се пишеха с главна буква. За това ми  напомняше и онзи надпис, за който казах, дето стоеше в центъра на мястото на мавзолея. Но като цяло, щом обществото търси духовност, хубаво е, някой ще си я намери.

В. ВАСИЛЕВ: Само че по времето на Людмила ги нямаше тези складове с оръжия, които намериха. Нямаше такива ритуални убийства или самоубийства на толкова много хора.

В. НАЙДЕНОВ: Да, нямаше. Пък и тя с лечебна цел се беше насочила към будизма, защото, нали катастрофира, имаше проблем, черепно-мозъчна травма, тежка. Сложиха ѝ една пластина и тя пазеше някакви жестоки диети, с цел да оцелее, да се задържи. Мисля, че живя около пет години след тая травма, което е нормално за подобни травми.

В. ВАСИЛЕВ: Така или иначе, това, на което станахме свидетели и което слушаме непрекъснато да се говори около аферата Петрохан, говори за някаква криза в нашето общество. Тази криза, както каза и Валери Найденов, може би не е от сега, може би има дълбоки корени в хората, които по този начин се противопоставят, било на материализма, било на състоянието на обществото днес. Дали в аферата Петрохан има и нещо друго, нещо, което е свързано с въоръжаването на тази групировка, с кучетата, които са били там? Това още не може да кажем. Ще видим какво ще ни поднесат разкритията и дали, разбира се, ще обявят всичко, както е станало и какви са били причините.