Когато говорим за военните, не може да не се спрем на ролята на генералитета, особено в трите велики ядрени сили. Докато един млад офицер почне да командва големи подразделения, той дълго чете, участва в учения, изследва и разиграва варианти, придобива опит и се научава да взема решения според даденостите, а не вследствие на политически или идеологически съображения.

За разлика от военния, политикът може внезапно и ненадейно, без да е подготвен за отговорностите, без достатъчен опит и познания, да се окаже на гребена на вълната и да почне да управлява. Политик може да стане и еднодневката – без опит, знания и аналитичен ум. У нас имаше случаи даже стриптизьорки и подобни да напредват в политическата кариера. Една такава дама бе на важен пост в отбраната, когато министър беше Николай Ненчев, ако помните. А в Италия една порноактриса – Чичолина – стана депутат, защото си показваше креватните умения и хората ги харесваха. После цял мандат кова закони. Та в световната, а особено в нашата най-нова история има немалко карикатурни образи, заели водещи места и с право да вземат важни решения.

За разлика от политиците, много от които хвърчат във въздуха, военните отлично знаят какви биха били последиците от един термоядрен конфликт. Политиците, свикнали да лъжат и самохвалстват, може и да вярват, че победата в ядрената война е възможна. Военните обаче знаят, че след размяната на удари ще настане вечна тишина. И затова, особено напоследък, се опитват да вразумяват политиците. Досега винаги в световната история политиците са били гълъбите, а военните – ястребите. Сега изглежда обратното.

Един от бившите командващи стратегическите ядрени сили на САЩ , човекът, чиито пръст стои на червения бутон, беше запитан: „ще изпълни ли заповед на президента за нанасяне на ракетно-ядрен удар по чужда държава?“. „Не, ако заповедта е незаконна“, бе отговорил генералът. Т.е. ако тя е необоснована, не отговаря на доктрината, няма заплаха, която да изисква ядрен удар, ако президентът е пощурял или въобще има нещо нередно. Та в това отношение имаме малка доза допълнително спокойствие – ядрената война може да бъде избегната, защото след политиците има още един предпазен механизъм – здравият разум на военните.