Войната предстои и пред нея това, което Путин нарича „ограничена военна операция“, може да изглежда като детска игра. Вероятно след като Донбас, Херсон и Запорожие влязат в РФ и украинските части продължат да ги обстрелват, Москва ще нареди мощни бомбени удари по жизнените обекти на Украйна, транспортните възли, гари, летища и артерии, командните пунктове и военните лагери. Нищо чудно да видим разрушителна сила, не по-малка от тази, която САЩ използваха във войната срещу Ирак.

За наше нещастие, този път бомбите падат само няколкостотин километра от България. Войната е на прага ни, блъска по вратата, може всеки момент да я разбие и да връхлети в живота ни. Ако това се случи, мигом ще забравим темите, с които щях да ви занимавам – рейтинги, предизборни лъжи и колебания на софийската борса. Затова да се съсредоточим върху войната – неизбежна ли е и дали ще ни обхване.

Всъщност заплашват ни две войни – едната – между Русия и НАТО, тя се разгаря и има опасност да ни погълне. Втвърдяването на тона в София, забележимо по-острите нападки срещу Москва може да се тълкуват като подготовка за включване в конфликта. Никой не говори за допитване до народа – иска ли или не да се включим във войната. Референдум ли? Глупости, вероятно са креснали от някои посолства! Я трайте! И колониалната демокрация се е съобразила с нареждането.

Разбира се, не бива да се изключва и намеренията да са – по-остра риторика, по-сляпо придържане към американската позиция, но само теоретични нападки, дума дупка не прави, нали, като целта е упреците да компенсират практическото въвличане. С други думи – верни сме ви, но не искайте повече от нас.

Надявам се, че е така и съм убеден, че приоритет на българската политика и дипломация трябва да е ненамесата ни във войната. Още повече, че изходът не зависи в никаква степен от нашата реакция. Ние не сме каквото сме били преди Първата световна война и Втората световна война – военен фактор, който всяка от враждуващите страни е искала да привлече на своя полза. И ако тогава сме избирали Германия, защото сме се надявали на някакви придобивки, сега когото и да подкрепим, дори той да спечели, ние пак ще загубим.

Втората заплаха е войната, която са ни обявили мигрантите. Пред нас се откриват два фронта. Ако успеем да се защитим, т.е. да се откачим от първия, което все още е в рамките на възможното, можем да хвърлим силите си на втория. Въвлекат ли ни обаче във войната с Русия, ще загубим и войната с мигрантите. Може да загубим и всичко.

Аз не обръщам внимание на опитите за фалшиво спокойствие, които се чуват, нито на бодряшките приказки на разни инфантилни елементи – имало член 5 и ние пряко не сме били застрашени. Някои обезумели даже призовават да нарамим калашниците и да тръгнем към Украйна. Това са хора, които се държат оперетно наперено, дрънкат глупости, а 99 % от тях са виждали война само на кино. Огромната част не са помирисвали барут. Много не са ходили войници. В единия процент са войниците и офицерите, които са били в мисиите в Ирак, Афганистан и по други места, както и отделни персони като мен, които по стечение на обстоятелствата са попадали между куршумите.

Бил съм на три войни – гражданската в Ливан, ирано-иракската и обсадата на Бейрут от Израел. И понеже съм преживял какво е това да се криеш в дън земя от въздушни бомбардировки, да оцелееш между шрапнелите, да чуваш откоса покрай ушите си и да дърпаш ранени зад прикритие, мога да кажа, че войната е несравним с нищо ужас, който проумяваш едва когато попаднеш в него.

Паркетните пропагандисти не могат да си го представят и говорят с такава лекота за възможността да даваме оръжие, да пратим хора на фронта, въобще да бъдем въвлечени. Всъщност те напомнят за глупаците в НС, които през декември 1941 посрещат с бурни ръкопляскания и овации съобщението, че правителството е обявило война на Англия и СЩ. Тогава са го правили за да се сложат на Хитлер, сега се подмазват на американците.

Ще видите сега нещо, което не ми се струва, че е показвано по българска телевизия. Това е шрапнел, парче от 155 мм снаряд, който се пръсна близо до мен по време на израелската агресия срещу Ливан през 1982 г. Вижте го добре. Кристалната решетка на метала е такава, че при взрива снарядът се разбива на стотици парчета, като всички са с остри, режещи ръбове. Може да големи като длан, има и мънички, като куршум от пистолет. Всяко се върти около себе си, докато лети. Попадне ли в човешкото тяло, то разкъсва всичко, докато спре в някоя кост или изскочи навън. Структурата им е такава, че разбиват с лекота тухли, преминават през тях като през халва. Спират се обаче от дърво, не са в състояние да пробият по-дебела дъска.

Това ме и спаси, защото когато една нощ по време на войната от юли 82 г. къщата, в която живеех в Бейрут попадна под обстрел, аз спях в легло с дървени табли. Снарядът гръмна на 30-ина м. от мен, чух едновременно експлозията и видях блясъка и и части от секундата по-късно стаята се изпълни с тухлен прах от дупките, които шрапнели бяха пробили в стената.

Два от тях бяха минали през стената точно там, където ми беше главата, но дървените табли ги бяха спряли да ме засегнат и аз мога сега да ви разказвам тази история. Няколко други бяха направили големи дупки встрани. Това, което ви показвам, е един от посетилите ме шрапнели, който все още пазя.

И защото знам какво е войната и съм обезпокоен от развитието на кризата между Русия и НАТО, смятам, че България трябва на всяка цена да избегне въвличане в този конфликт. Тя трябва да стои настрани. Така както цар Борис не праща войски на Източния фронт, запазва отношенията си със Съветския Съюз и по-късно това ни спасява от разпарчетосване, така и сега трябва да следваме същата линия. Нима САЩ ще ни принудят да направим това, което и Хитлер не успя – да се включим във враждебни действия срещу Русия? Ама трябвало да сме солидарни с ЕС и НАТО. Какво ще ни интересуват ЕС и НАТО, ако войната ни смели и България престане да съществува? Нима мислите, че някой се интересува от нас освен като територия за грабене и плацдарм за военни действия срещу Русия? Въпросът, който трябва да ни вълнува и на който управниците и най-вече президентът трябва да не спят, докато не намерят отговор, е – как да оцелеем. Но трябва да отговорят не както им е удобно на тях и на НАТО и ЕС, а на изстрадалия ни народ. Трябва да се допитат до неговото мнение. Трябва да си дадат сметка, че два гиганта се готвят да започнат битка на живот и смърт. Конфликтът може да се развие мигновено и да ни порази, ако не сме се отдръпнали на безопасно разстояние от него. Най-добрата позиция, която може да ни служи за пример, е на Турция. Тя поддържа добри връзки със всички замесени страни, посредничи между тях, никой открито не я критикува и, като капак, печели огромни пари от успокояващата си роля.

Защото, да не забравяме, ние сме между два огъня. Вторият е мигрантския. Той също е в състояние да опустоши страната ни. Вече у нас има толкова мигранти, че в Странджанско е обявено бедствено положение. А орда от 100 000 сирийци, афганистанци, пакистанци и други се събирала в Одрин, за да нахлуе в Европа. Откъде – през Гърция или България, естествено. Но Гърция построи бетонна стена, там минаването стана много по-трудно. Остава България. По границата – жалка телена мрежичка, в София – безпомощни хора, които е съмнително да знаят как да опазят държавата. Няколко пъти е ставало дума – основен виновник да стигнем до това положение е Борисов, който за да се мазни на Ердоган не издигна 4 метрова бетонна стена по границата с Турция. Сега ние ще плащаме престъпното бездействие. Давате ли си сметка какво значат 100 000 диви мигранти в България. Ами дори да ги натикат в лагерите, те ще пребият надзирателите, ще им вземат оръжието и ще плъзнат из страната. Мислите ли, че ЕС или НАТО ще си мръднат пръста за нас? Даже ще им е по-удобно мигрантите да се населят тук, та да не им смущават подредения живот.

Ние трябва да мислим първо за себе си. Ако минирането на границата е крайна мярка, би могло мигрантите да бъдат любезно натоварвани в Капитан Андреево на влак, нахранвани, напоявани и без влакът да спира да бъдат изсипвани на сръбската граница – нека си търсят късмета из Европа. Ако сърбите искат, могат и те да направят същата операция, да ги претоварят и да ги предоставят на хърватите или унгарците, които биха могли също да улеснят пътя им към Германия. А тези, които все пак успеят да се промъкнат, да бъдат грижовно съпровождани до западната ни граница, без да ги регистрираме. За какво ги ловим, задържаме и записваме, а след това ги пускаме? За да могат да ни ги връщат после ли, съгласно Дъблинския регламент? Каквото и да е, със сегашните мекушави и лигави мерки спрямо нарушителите на границата ние само ги подтикваме да нахлуват и да опустошават държавата. Да, трябва човещина, хуманно отношение, но не и с цената на това България да бъде принесена в жертва. Ние не можем да се грижим за световната мизерия и не искаме да изчезнем в нейно име. Да се оправят тези, които са я предизвикали – бившите колониални държави и империите. България не е между тях и няма защо да им яде попарата.

А ние е време веднъж завинаги да кажем НЕ на всичко, което руши държавата и заплашва живота и сигурността ни, откъдето и да идва – от Москва, от Вашингтон, от Лондон, Анкара или Берлин. Оцеляването ни като държава и народ може да се гарантира единствено от съблюдаването на националните интереси и приоритета им пред всички останали съображения. Да, трябва да сме в добри отношения със всички и преди всичко със съседите си и с великите сили. Историята ни го показва от ясно по-ясно. Много сме се парили и пак не сме се научили да духаме, пише Левски преди повече от 150 години. Добре е управниците днес да се поучат от тези думи.