5 май 2025 г., „Не се страхувай“

Ако има критерии и насоки, с които правителствата ни се съобразяват, това са на първо място заповедите и изискванията на евроатлантическите държави, институции и началници. Те са закон Божи за българските управници. На второ място се поставят интересите на партийната клика. Те се задоволяват в случаите, когато съюзна страна не прояви интерес към някоя тлъста хапка на прехода. Тогава тя отива при хората на властта. И чак тогава, на последно място идват националните интереси и то ако по някаква случайност поводът не представлява политически или материален интерес за евроатлантиците или партийната върхушка.

Потвърждение на тази последователност видяхме в подписаната от външния министър в петък българо-гръцка декларация. С нея България предоставя водите на Арда за още 5 години на Гърция, колкото и това да е в наш ущърб. Да разясним пак проблема. Река Арда захранва каскада ВЕЦ-ове, включваща язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Водата се събира и се изпуска в турбините, когато страната има нужда от електричество. Когато язовирите се напълнят, водата се изпуска контролирано.

Както обясни в миналото предаване Любка Качакова гърците настоявали водата да се пуска НЕ според нашите планове, т.е. когато имаме нужда от допълнителни мощности ток, а когато на тях им е удобно – т.е. по зазоряване, за да напояват селяните им земите си преди слънцето да е пекнало. Или водите да текат когато искат гръцките селяни, а не когато са нужни на българската енергетика. Все едно язовирите са техни. 60 години е било така според следвоенните споразумения с Гърция. Вече всичко е изпълнено, изплатили сме всички репарации, вкл. с вода, но на гърците им се усладило. Искат да продължават да ни третират като победена във войната страна. И министър- председателят Желязков се огъна, като предостави водата на Арда както гърците искат. Не се мина през обсъждане и решение на Народното събрание. Просто премиерът наложи решението си.

България предлага на Гърция – за да напоявате когато искате, направете си язовир. Ние ще Ви даваме вода, но след като задоволим нашите нужди. Съседите не искат. Първо, строителството на язовир е много скъпо и второ, трябва да залеят в чашката му хиляди декари земя, а фермерите не я дават. Много по-евтино е да си спестят разноските и да накарат нашите да им играят по свирката. И от Министерския съвет затанцуваха. Сега за 5 години, после сигурно за още пет и така до календас грекас. Защо го направиха – подкупиха ли ги, изнудиха ли ги, изплашиха ли ги, поради европейски натиск, защото националният интерес им е последна грижа или по друга причина няма как да разберем сега. И докато ни стане ясно водите на Арда ще продължат да напояват съседите, вместо да се използват пълноценно за екологичен добив на наша електроенергия. От Възраждане скочиха, че предоставянето на водите на Арда на чужда страна е акт, който може да бъде квалифициран като държавна измяна. Властта не им обърна внимание.

Но важно е не толкова следствието, колкото причината. А тя е че когато има противопоставяне на наши с евроатлантически интереси, управниците пренебрегват нашите. Отстъпват. Чуждото печели. Като че са сложени да работят не ЗА, а против България. Те изглеждат толкова податливи на външния натиск, че провалят всяка възможност да се изявим или спечелим нещо в международен план.

Така за да стане португалеца Гутериш генерален секретар на ООН провалихме печелившата кандидатура на Ирина Бокова, после отказахме да станем непостоянен член на СС на ООН, за да влезе там Полша, напъдихме сесията на ЮНЕСКО, предвидена за това лято в България и платихме тя да се проведе в Париж, избиваме нашите овце и кози за да внасяме европейски боклуци, унищожихме ябълковите с насаждения, за да купуваме полски и италиански ябълки и т.н. Примерите са стотици. Достатъчно е някой от Запад да кресне на нашите власти – дайте ни това и онова, откажете се от еди-какво си, направете следното и те тичат да изпълнят, колкото и да е вредно за държавата. Не реагират, не се опъват, изпълняват. Спирането на Козлодуй, Белене и Южен поток, продажбата на земя на чужденци, концесиите за златото, водата, летището, влизането в еврозоната са сред десетките други примери, когато властите действат срещу националния интерес в услуга на чужди държави или компании. Така лека-полека държавата пропада. Тя е негодна да се защити и да осигури нормалното си развитие, хранителния суверенитет, възпроизводството, да задоволи нуждите на гражданите си. България не може да съществува без заеми, с които да купува това, което пречи да се произвежда у нас. Запитайте се – кога за последен път сте купили нещо, произведено в България. Най-много магданоз от някоя баба на улицата. Иначе другото – обувки, гащи, прахосмукачки, мокет, ябълки, тоалетна хартия, месо, яйца….всичко в магазините е внос. Колата Ви не е българска, нали? Сиренето е от френско сухо мляко, свинското е от Дания, цветята за жена Ви са холандски, увиват ги във финландска хартия. Чесънът е от Египет, дините от Сенегал. Хлябът поне е български, ще кажете. Глупости! Какво му е българското като е замесен с турска мая, изпечен е в италианска пещ, пшеницата е от земя, изкупувана от турци, израелци и араби, прибрана е с американски комбайн и съхранявана в силози, гръцка собственост. Софийската вода пълни джобовете на френски концесионер. Ако на нещо пише Мейд ин България, то обикновено е мейд ин фабрика, която е чуждо притежание. Даже печатницата на левчетата, с които плащате всичко, е френска собственост. Ако имахме петрол като Абу Даби или газ като Катар, ок. Дори да открием, нашите продажници ще го дадат срещу приличен подкуп на някоя чужда компания, а тя ще ни пуска само трохите от печалбата.

А сега, понеже не можем да уравновесим вноса и търговския баланс, управляващите вземат кредити на поразия.