И така, 2023 изчезва след броени дни. Отива си една мъчителна за българския народ година. Най-знаменателното и събитие тук бе едно разрушаване – това на Паметника на Съветската армия. Нищо друго не можа да разкрие така ясно пагубния курс на сегашните управници, унищожителната им за България политика, пълната им неспособност да доловят настроенията на народа.

Извършиха едно безумие, което ще трови обществото ни дълго занапред. Видя се колко е фалшива нашата демокрация, колко е безсилна да обуздае безумията на едно арогантно малцинство, подстрекавано от българомразци и чужди агенти. Ще почнат да ни смятат за варварско общество, по-ретроградно и от дивите талибани. Защото фанатиците, които взривиха статуите на Буда в Бамиян бяха някакви неидентифицирани персонажи. Тук флексът, които унищожаваше творбите на най-големите ни скулптори, се командваше от министър-председателя, а отзад цялото евроатлантическо воинство аплодираше. Светът видя, за наш срам, какви простаци ни управляват.

И ако нещо символизира 2023, това ще е разрязаната през кръста фигура на една българска майка. Горната част на тялото виси на примка, увита около врата и кръста. Ръцете стискат цяло, все още, дете, а гърдите са оплескани с цветовете на украинското знаме. Ето я България в края на тази година – задушена, обезверена, бедна, безнадеждно пропадаща, разпарчетосана страна.

Унищожението на паметника имаше няколко цели. На първо място – да отврати Русия така, че да ни откаже помощ, когато един ден почнем да се давим. По-скоро – когато почнат да ни давят. Това беше апогеят на русофобските страсти на евроатлантическото парламентарно мнозинство. То показа, че управниците могат да си позволят всичко, щом англоамериканците са зад тях. Цел е и разделянето на нацията и насаждането на омраза между нас. Цел е да се подготви почвата за изстъпления по майдански сценарии. Цел е народът да бъде сплашен, че който се противи, го чакат гонения и публични линчове. Цел е българското общество да става все по-страхливо и затворено, да се примири, че държавата му я водят към гибел.

Не Ви ли се вярва, че мракобесието настъпва, че тук се подготвя най-черен маккартизъм от украински тип, дивашки лов на вещици, някаква съвременна инквизиция и нов Торквемада. Вслушайте се в поетичното излияние на един от идеолозите на дясната мътилка Александър Йорданов, посветено на разрушаването на паметника. Ето за какво призовава този нежен лирик-хуманист:

„Да реже флекса, да не спира, на окупатора ръката,

на посрещачите му и главата. Да пее острието, за да има мир…“

Ето го едно към едно: режете главите! Това готвят. Мир чрез изтребление, по Оруел. Затова са толкова нагли и необуздани. И не с брадва, като по време на робството, а с флекс – по-модерно е, по-зрелищно. Предвиден е и музикален съпровод. Пее флексът, пее, реже глави и настава мир. Може да изглежда невероятно, но авторът на кръвожадната поезия е бивш председател на Народното събрание и настоящ евродепутат. Представяте ли си какво може да роди фантазията на обикновен лумпен, заразен с демократична омраза?

Годината ще остане белязана от срам и заради закона, според който чужденци ще могат да стават депутати и министри в България. За това безумие може да има една причина. Нашите западни управители да са заключили, че протежетата им тук са твърде подли и подкупни, не вдъхват доверие и процесите трябва да се контролират пряко от техни граждани, поставени на ключови места в правителството и парламента.

100 % колониален режим. Ако това влезе в Конституцията, на българската политика ще и се случи същото като на българската индустрия или на българското селско стопанство, унищожени от убийствения внос. Границите, в случая политическите, ще се отворят, отвън ще нахлуят хитри, отракани, алчни чужденци, ще си накупят депутатски и министерски кресла и ще направят местните претенденти неконкурентноспособни. Вносните депутати ще станат повече от местните. Така че не се чудете, ако след време МП ни стане някой турчин. Турски турчин, от Анадола, не български. Може и грък и всякакъв. От кумова срама чужденците ще трябва да имат и българско гражданство. Ще го придобият по бързата процедура – като африкански футболист. Като им дадат наш паспорт, ще станат поне малко българи ли? Глупости. Ще си останат американци, турци, пакистанци или каквито ни набутат. Свърши ли им мисията, отказват се от гражданството, заминават си с награбеното и разправят по света какви будали са българите.

Обявихме, че ще говорим за възхода и падението на българската надежда през отиващата си година. За съжаление, възход забелязах само един път, само един ден, на 19 февруари. Тогава почетохме 150-годишнината от гибелта на Васил Левски. Това беше ден на надеждата, че духът на Апостола не ни е изоставил и ние не сме го изоставили, ден, в който цялата страна се стичаше пред паметниците му. Отношението към Левски беше и своеобразен укор към властите – почитаме го, защото няма нищо общо с вас.

В този ден изпъкна пропастта между управници и народ. Първите пренебрегват идеологията на Апостола, не искат да я приемат, да я признаят като единствено спасителна за България в тези смазващи времена. От другата страна е народът. Той би застанал зад този, който е прегърнал и следва идеологията на Левски, който е убеден, че само тя може да ни изведе на спасителен за Отечеството бряг. Та 19 февруари беше единствения ден на емоционален, патриотичен възход през годината.

Всички останали бяха дни на падение.

Кои бяха елементите, белязали падението? На първо място, признаха ни за най-нещастния народ в ЕС. Ние, до неотдавна весел, спокоен, работлив, толерантен, музикален народ. И само за няколко десетилетия негодни управници ни направиха най-застрашената от изчезване нация в света, най-умиращите, най-мизерстващите, с най-слабограмотната младеж. Ние сме страната, дарила една трета от трудоспособното си население на Запада и получила срещу това правото да гледа Шенген през ключалката.

Направих една сметка във връзка с емиграцията. Да приемем, че държавата харчи за всяко дете по 200 лв месечно – за лекари, лекарства, образование, детски помощи и т.н. Докато новороденото стане на 20 години за него ще са похарчени, само от държавата, близо 50 000 лв. Поне още толкова от родителите – храна, дрехи и т.н. Стават 100 000 на човек. Умножете това по 2 милиона, колкото са емигрирали – стават 200 млрд лв. Ако тези 2 милиона емигранти бяха останали, т.е. ако не бяха прокудени от лошото управление, те щяха да създадат тук БВП най-малко за още 200 млрд. Или ако бяхме имали грижовно управление и не беше евроамериканската човекосмукачка ние щяхме да имаме жизнена нация, национално богатство за 400 млрд лв повече и нямаше да имаме проблеми, които поставят под въпрос оцеляването ни като народ. Ето я диалектиката на злощастния ни преход.

Падение е разломът между приходите и разходите в бюджета. Според някои източници той стига до 14 милиарда лева или над 6 % от БВП. Направих някои сметки, които доказват, че пълната вина за това носят негодниците, които са на власт. Ето ги: Ако бяхме построили АЕЦ Белене, сега тя щеше да носи чист приход поне 2 милиарда лв. Ако не бяха закрити реакторите на Козлодуй – още един милиард. От транзитните такси на Южен поток щяхме да получаваме близо милиард, малко по-малко. Годишната печалба на банките е 2 милиарда. Ако те бяха останали българска собственост, тази печалба щеше да остане в страната, а не да излети за чужбина. Лихвите, само те, не говоря за главниците, та лихвите по заемите, които сме взели, са над два милиарда. Ако се бяхме простирали според чергата си, нямаше да ги плащаме. Дотук 8 милиарда.

Внасяме украинско зърно и слънчоглед, а наша стока за близо милиард гние по складовете. За внос на месо даваме около милиард. За мляко, сирена, млечни произведения – половин. Американските Марици също ни струват годишно половин милиард. От това, че прогонихме руските туристи – още близо половин милиард. Ами колко губим от концесиите? Само златото, добито от дадените на концесия рудници е на стойност доста над милиард лева. Ако сложим към загубите и концесии като Софийска вода и летище София, се събират към 13 милиарда лева, които, ако не бяха подарени, прахосани или погребани, щяха да направят дупката в бюджета много по-незабележима. А тя можеше напълно да изчезне, ако не бяха вземани всякакви безумни решения – помните ли самолетите до Скопие, далаверите с газа, отказа от дерогацията и т.н.

Заради това външният ни дълг за една година нараства с 8 милиарда лева и достигна 90 милиарда. Значи всеки от нас, без децата, дължи по 20 000 лева. Част от тях са отишли за Ф-16 и Страйкъри, които не са произведени, част са дадени за ваксини, които са бракувани, част – изядени и прахосани, останалите – окрадени.

Едно от внушителните падения е неспособността на управляващите да договорят прилични суми по Плана за възстановяване и развитие. Логично е най-бедната страна в ЕС да получи най-много подкрепа, за да се възстанови и, доколкото може, изравни с останалите. Да, ама не. По прословутия план, срещу който трябва да унищожим един от стълбовете на енергетиката – въглищните централи, ние трябва да получим 6 млрд евро.

Струват Ви се много. Глупости. Много по-скъпо ще ни излезе закриването на „Марица изток“. Освен това, съседна Румъния получава 29 милиарда, Гърция – 60. Италия, богатата Италия взема 200. Защо пет пъти по-малко от румънците, десет пъти по-малко от гърците, 33 пъти по-малко от италианците. Ами защото управниците Ви са глупаци, не знаят как да поискат, би бил отговора. Айде – на Ви трохите.

Какво внимание ни обръщат, колко се интересуват от нашето мнение се видя от празната зала на Европарламента, когато премиерът Денков изнесе там някаква реч. Падение е и как защитаваме позициите си по македонския въпрос пред общия ни повелител САЩ. Американската посланичка в Скопие обвини през май България, че държала много агресивен език спрямо Северна Македония. За не би да не я разберат какво мисли, тя допълни, че имала голям късмет, защото я изпратили посланик в Скопие, а не в София. Каква тактичност! Освен това, да сте чули американското посолство тук да е подкрепяло българската позиция по въпросите за правата на българите там, за поругаването на българските места, за кражбите на история, език и култура. Мълчат, дори на фона на признанието на Кисинджър, че славянското население на Македония е съставено почти изцяло от българи.

Едно от значимите падения е намерението на финансовия министър да продаде 20 % от обработваемата земя, собственост на държавата. 700 000 декара! Срещу колко – 340 милиона лева. Това е равностойността на една трета от дневния добив на Саудитска Арабия от петрол. Бълват саудитските помпи и за 8 часа работа купуват една пета от държавната земя. За два дена и половина – цялата.  Давате ли си сметка? Един кв.м. напоена с кръв и пот от прадедите ни българска земя се предоставя от продажниците за 48 стотинки – по евтино от полиетилена, с който покриват парниците. Сделката бе спряна от премиера, но с аргумента, че сега не било изгодно. Колко ли ще е подкупът, за да се окаже изгодно?