Докато чакаме като овци заколението си, държавата неумолимо се срива. Външният дълг е нараснал за една година с близо 8 млрд лева и надхвърля 90 милиарда. Това значи, че всеки от нас, без децата, вече дължи по 20 000 лева. Част от тях са отишли за самолети, които не са изработени, част са дадени за ваксини, които са бракувани, голяма част са окрадени.

Не сте ги взели вие, драги зрители, но вие ще ги плащате. Вие и децата и внуците Ви. Вече дългът ни е половината от БВП /брутен вътрешен продукт/! За да го платим, трябва една година неуморно да работим и да изнасяме всичко, каквото произведем, но да стегнем коланите и да ядем през ден. Как ви се струва? Ще оживеете ли? В цялата евроатлантическа върхушка няма да намерите един единствен човек, който да обясни как се яде през ден или как ще се връщат тези заеми. За тях това не е проблем. Те имат други приоритети. Фукат се с вносни ценности, сред които най им допада изкуството да грабиш. Те учат чужди езици и пренебрегват майчиния, осъждат рушветите, щом не ги прибират те, солидарни са с Украйна, но за наша сметка. Един малък пример.

Оказа се, че безмитният внос на зърно и яйца от Украйна, който удари жестоко българските производители, е бил одобрен през май м.г. с гласовете на еврокомисарката Мария Габриел и нашите евродепутати. Обяви го бившият земеделски министър Мехмед Дикме. Проявената със Зеленски солидарност ни струвала поне 200-250 млн евро.

Това предимство на чуждите интереси пред нашите поставя въпроса: Какво правят в Брюксел тези хора с български мандати? За какво са там? Да се перчат с европейски обноски? Да си пишат евро актив за сметка на изнемогващите си сънародници? Да се правят на цивилизовани европейци? При положение, че българското производство е на изкуствено дишане, нацията се топи, духът и гасне, а политическата нищета и войнствените настроения сочат посоката на новото Народно събрание.