3 февруари 2025 г., „Не се страхувай“
Една птичка може да не прави пролет, но да я предизвести. И миналата седмица ни зарадваха две хубави пиленца. В смисъл, от властта дойдоха две хубави новини – нещо, на което бяхме спрели да се надяваме.
Първата е, че няма да има т.нар. конвергентен доклад за еврозоната. Не сме били готови, критериите били недостижими, дрън-брън. Голяма работа! Важното е, че еврото се отлага. Мечтите на тези, които искаха да привържат България към раздрънканата еврокаруца се отменят. До „календас грекас“, надявам се. Засега най-рано за 2027 г., но както вървят нещата, тогава Европейският съюз или ще е коренно променен или ще е започнал да се разпада. Изглежда в недрата на българската политика се е запазило нещо стойностно. То реагира при големите опасности – отхвърлихме Истанбулската конвенция въпреки натиска на фрау Урсула и мистър Станишев. Отказахме да пращаме войски в Украйна. Сега деликатно отлагаме еврото. Малко хитро, по андрешковски, но резултатно.
Втората хубава новина, с която ни зарадва Народното събрание е, че Българската Православна Църква остава единственият изразител на православието у нас. Точка. Няма такова нещо като старостилна православна църква, каквато се опитаха да ни натрапят клиентите на Сорос. Отстранена бе опасността чуждата агентура да предизвика нов разкол в църквата, подобен на този в Украйна. Там храмовете, завладени от хората на Зеленски се разграбват, а богослужебни книги, както забелязахме от едни кадри, се използват за тоалетна хартия. Явно здравите ни православни корени дразнят много враговете на България. Не искат да се примирят, че досега не са успели да разбият църквата. Виждат, че тя сплотява и крепи народа, помага му да се противопоставя на космополитизма, джендърщината, родоотрицанието и соросоидните капани. Беснеят, че не могат да преработят Библията както изопачават историята ни. Знаят, че докато има БПЦ, ще има и български народ.
Новата атака срещу православието започна като добре организирана от специални служби провокация с натиск по всички фронтове. Когато стана ясно, че провокацията със старостилците се проваля, откриха втори фронт – срещу Светейшия Даниил. Явно не могат да се примирят с избора му. Някакъв кошаревски свидетел в расо казал, че Патриархът бил знаел за убийството на свещеник преди 20 и повече години. Бил знаел? Идиотска формулировка, представена така, че да разнася съмнения, но да не носи приносителят ѝ отговорност. Защо се сети чак сега, попе? Няма отговор. Няма и да има, провокацията бе разобличена и мигом пропадна.
И третият залп срещу вярата ни гръмна когато съветници от ППДБ се обявиха срещу построяването на нова църква в Младост. Мотивът им: православието не било официална религия в България. Можете ли да си представите такава наглост?