Една от любимите ми книги като малък бе Камо Градеши на Хенрик Сенкевич. В нея Петър, станал по късно Свети Петър, уплашен от гоненията срещу първите християни, тръгва да бяга от Рим. И изведнъж вижда срещу себе си Христос. Камо Градеши или Quo vadis, domine – Къде отиваш, Господи – попитал Петър. Отивам да ме разпнат втори път, тъй като няма кой да пасе Божието стадо, казал Исус. Засрамил се Петър и се върнал при своите изтезавани братя. Разпнали го на Ватиканския хълм, където днес е Сан Пиетро. Разпнали го, но християнството победило.
Нашите управници възнамеряват да разпъват на кръст православието. То им пречи, дразни ги, в него няма нищо евроатлантическо, няма и да има, напротив – о’ ужас – свързва ни с Русия. Бжежински е казал, че след комунизма най-големият враг на западните демокрации е православието и нашите прегърнаха този девиз.
Почнаха предпазливо като загасиха осветлението на „Св. Александър Невски“ и вече няколко месеца храмът тъне в мрак. Символично. Да не се вижда. Нощем все едно го няма. Преди десетина дена пък прогониха свещениците от руската църква и тя затвори врати. Руснаците били възмутени. Ние как щяхме се чувстваме, ако турците бяха затворили българската църква в Истанбул?
Ама поповете били шпиони. Как разбрахте? Северомакедонците им казали. Повярвали на най-големите лъжци и манипулатори на Европа, които търсят под път и над път да навредят на България. Твърде елементарно! Освен това разбрахме, че наскоро американският посланик гостувал на пловдивския митрополит Николай. Подробности по визитата не знаем, но във въздуха се чувства някакъв стремеж да се всее разкол в БПЦ, и то по прилагания в Украйна сценарии. През 1992 г. правителството на СДС се опита да разбие църквата, но не успя. Сега потомците му готвят втори опит.
Опасенията от сгъстяващите се облаци над религията доведоха миналата неделя много хора пред заключената руска църква. Протестът бе срещу първото пряко издевателство на държавата над православието от много време насам. Беше спонтанен, оказа се многолюден. И както забелязваме, даде резултат. Не разгониха протеста, не посмяха да кажат, че е незаконен, не разбиха катинара, не вкараха вътре свои протежета. Уплашиха се. Не посмяха дори цветята да изхвърлят. Усетиха, че са бръкнали в барутния погреб на българската душа и дадоха заден ход. А ние видяхме, че протестите имат ефект. Ето, отказаха се да заграбят руската църква, не посмяха да зачеркнат 3 март, уплашиха се от зърнопроизводителите, а сега са обезумели от ужас от протеста на миньори и енергетици.
Та ако се върнем на началото, ще кажем: Къде си тръгнал, народе? Не е ли по-добре да се съпротивяваш и да не даваш да те разпънат? Можеш да победиш!
Правителството дава ракетите ни ЕС -300 на Украйна. Повредени били малко ракетките, нещо като хладилници с козметични дефекти. Онези щели да ги оправят. Ще ги чукнат тук-там, малко боя и айде – бам по руснаците. И така, една по-една, ще излезе, че всичките били нещо нередовни и ще се разделим с тях. Други няма откъде да вземем. И в един момент ще разберем, че целият ни арсенал е заминал и сме останали по бели гащи.
Нищо чудно това да е целта – не да помагаме на Зеленски, а да се окажем беззащитни и сами. Толкова сляпа изглежда нашата политика. Толкова жалки изглеждат и управниците. Идеята да си дадем ракетите, защото били малко неизправни, не е американска. Толкова идиотска причина там не могат да измислят.
Това е изобретение на наш ибрикчия, творчески развил повелята на посолството да пращаме оръжието си в Украйна, та да купуваме после американско. В момент, когато се вижда, че Зеленски губи войната, че целите на Запада и Украйна вече не съвпадат и че има видим отлив от подкрепата за Киев, нашите се мъчат с духане да надуят платната на затъващия украински кораб.
Така безумно действат и спрямо енергетиката. ЕС давал няколко милиарда да унищожим въглищните си централи и да не ги конкурираме с цената на тока. Закриват Мариците както затвориха блоковете на Козлодуй. Искат да ни превърнат в изцяло безпомощен придатък, който съществува само с тяхното благоволение и ще загине, ако не се подчинява.
Има и още една възможна причина зад натиска бързо да унищожаваме енергетиката си. Германия забранява отоплението с нафта и газ. Тя вече ликвидира атомните си електростанции и бе лишена от евтиния руски газ. Явно разчита да се грее на дърва и въглища, за което започна да възстановява закритите си въглищни мини. Добре, ама няма миньори, няма специалисти. Като закрият Мариците и хората останат на улицата, някой услужливо ще ги уведоми, че разгеле в Германия търсят хора точно като тях. И те ще заминат да движат германските въглищни централи, а зад тях ще тлеят руините на нашата енергетика.
И на този трагичен фон властите бързат да пипнат евромилиардите и да си ги разделят, пък след тях потоп или пустиня, все им е едно. България щяла да загуби милиарди, ако не приеме плана, твърди Денков. Лъжа! България ще спечели, ако запази енергийната си самостоятелност и отхвърли подаянията. Ще загубят управляващите и приближените им защото няма да могат да окрадат парите. Те увъртат и представят проблема само като социален, обещават на протестиращите пари и какво ли не – само да не искат отхвърляне на убийствения европейски план и да не им пречат да докопат милиардите.
Да, прави сте, драги зрители, имаме чувството, че няма низост, която да е чужда на нашите управници, няма мерзост, няма пъклено дело, на което да не са способни. Тези хора не познават категории като достойнство, родолюбие, доблест и чест и предизвикат главно отвращение. Продават гори, земи, води, концесии, права, интереси, продават и съществуването на държавата. Ще спазарят и майка си, но искат комисионна.
Мисията им е да направят живота тук толкова противен, толкова безперспективен, че да емигрираме. Ние – не толкова, но децата – айде, мама, върви, че тук живот няма. Няма да се оправим. Стратегия! Колкото по-малко българи останат в България, толкова по-малко неприятности ще имат колонизаторите. Затова – хайде вън! Засега подават морковчето. Който не го лапне, ще заиграе тоягата. Искат да покажат, че сме народ, неспособен да има държава. Властта се дава на потомците на Киряк Стефчов. За тях Освобождението е историческо недоразумение, което е време да бъде поправено. Затова и отричат 3 март. Виждаме кой определя дневния ред в държавата – някакъв мастит индивид с начумерена физиономия, когото пепедебетата и Борисов слушат с трепет. Долавяме каква сияйна слава се очертава пред героя на нашето време – ще Ви цитирам едно откровение: От г-н Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка – президента Радев, четем във форума на – забележете – „Дневник“.
Дали ще победим, мн.ч. – НИЕ – т.е. ДПС, ГЕРБ, ППДБ и Сие. Виждате ли вододела, драги зрители? Кого подготвят да наследи Радев? Не ви е ясно ли? Ето част от заглавията:
Пеевски иска още оръжия за Украйна, той ще отваря руската църква, той разпорежда, че евроатлантическият път е необратим. Той променя Конституцията, успокоява фермерите, енергетиците и миньорите, забранява автомобилите с руски номер, сритва финансовия министър за ресторантьорите, дирижира вота на изборите.Той не е говорител на правителството, той е самото правителство.
Вездесъщ! Некоронованият велик везир на турската партия. Той има повече власт от Денков и всичките му министри, взети заедно. Можем ли да се хванем на бас, че готвят Пеевски за кандидат-президент?
На този траурен фон много хора чакат с необяснимо примирение гибелта на България – ами, да, тука нищо не върви, държавата си отива, верно, отива си бе, т-ю-ю, изтървахме я, язък…Гледат, мъдруват, псуват под юргана и с това се изчерпва родолюбието и храбростта им. Имат една странна логика – ами, щом ще се мре, да се мре. И лягат в ковчега с драперии. Какво е това примирение, това безразличие, това бездушие, като че ли става дума за унищожаването не на България, а на Ботсвана? Вие хора ли сте, бе или някакви умрели гарги?
Ако Ви чуе Ботев, ще Ви прокълне, ако Ви чуе Левски, при черните души ще ви прати. Така ли ще сумтите, ако ви вземат децата да ги джендъросат или потурчат? А ако Ви вземат държавата? Не им пука особено.
Всички бездушни гарги трябва да поживеят малко сред кюрдите или палестинците, да видят какво е да нямаш твоя държава зад гърба си и да ходиш по света с чужд паспорт. Вземете се в ръце бе, ахмаци, събудете се, вижте какво идва, какво са Ви подготвили.
Вижте каква безнадеждност залива селата. Колко са безжизнени малките градчета. На колко места няма поминък, няма млади хора, няма надежди, няма училище, полиция, поща, аптека. 167 населени места са изцяло обезлюдени. В 567 има по един или двама старци, заобиколени от разпадащи се дувари. Разрухата настъпва и към по-големите градове.
С новия закон за доносите, приет миналата седмица на първо четене, всеки е потенциална жертва на изнудване от колега, персонала или околните. Достатъчно е да не харесваш шефа или съседа си, да му завиждаш или искаш да му седнеш на стола. Пишеш донос и почват да го тормозят – ревизии, проверки, разследвания. Скъсяват му живота. Не откриват нищо, но доносникът не носи отговорност. Той е закрилян от закона.
Всъщност под прикритието на закона се създава новата политическа полиция. С едната ръка тя ще фабрикува доносите, а с другата ще мачка неблагонадеждните. Не откриват нищо, но един сигнал-два сигнала, три, тормоз и…човекът се отчайва, хвърля пешкира, затваря бизнеса, продава си апартамента и емигрира, а доносникът подхваща следващата жертва. Управляващите рапортуват на посолството, че евроатлантическите ценности у нас побеждават.
Кой може да е автор на зловещия план, натикал държавата и народа ни в тресавището? Това, което ни сполетя не е злощастно стечение на обстоятелствата, нито е дело на зъл гений, а плод на колективен труд, план, политика, разработвана в много варианти, в продължение на много време от хора и институции от много места, с много възможности с една цел – постепенното унищожение на държавата ни с демократични и пазарни механизми.
Това се подготвя внимателно, методично, това изисква дългогодишна подготовка на местна агентура и е по силите само на мощни институции. Не смятайте, че така, инцидентно, случайно, се подмятаме от трън та на глог и от един негодник на друг, все по-нечестиви и по-продажни. Но това е политика с колосална възвръщаемост. Влагат 1, получават хиляда. Всяка война, с която би се постигнала същата цел, би струвала многократно повече и би завършила за чуждия инвеститор, да го наречем така, (той инвестира, за да придобие, т.е. да превземе част от държавата или цялата, нали) та войната би завършила с големи и ненужни за него поражения на плячката. По-добре да я лапне цяла, неразрушена, очистена от ненужните му човешки единици, готова за заселване с по-удобни индивиди, без минало и без бъдеще.
Нека не се страхуваме да проумеем тази перспектива, да не се опасяваме да и се противопоставим, да не се отчайваме, да не предаваме държавата си!