С едно драсване на перото Конституционният съд в Румъния отмени първия тур на президентските избори. Демокрацията си посипа главата с пепел. Причината е, че победителят и вероятен бъдещ президент Калин Джорджеску не беше по вкуса на англосаксонските ментори на Букурещ и трябваше да бъде дисквалифициран. Та той иска да спре помощта за Украйна, да забрани вноса на украинско жито в Румъния и си позволява да критикува НАТО и ЕС! Как ще го пуснат да оглави държавата?

И какво? Имаше победител, няма го победителят! Това е официален държавен преврат, оплака се Джорджеску. Голяма работа! Никой от стожерите на великите демокрации не му обърна внимание. Единствен синът на Тръмп – Доналд младши, който играе ролята на говорител на баща си, осъди решението на румънския съд, като го упрекна, че е повлиян от Сорос и разни марксисти. Много хубаво, но новоизбраният американски президент все пак има още 40 дни, докато вземе юздите. А дотогава? Джорджеску се закани да продължи борбата, ще видим как и дали привържениците му ще го последват.

Говорим за Румъния, но нима у нас властта не се е подигравала с демокрацията. Помните ли подписката на Възраждане за еврото? 600 000 подписа и нищо. Над половин милион надежди отидоха в коша. Ами референдумът на Слави Трифонов за мажоритарния вот? 2.5 милиона души или 71-2 % бяха “за” срещу 15-16 % против, но не мина. Вокс попули ли? Вокс англосаксони, драги зрители!

Тези извращения с демокрацията обясняват и защо хората все по-малко гласуват. Как няма две трети от избирателите да откажат да участват в нещо, в което не вярват? Те знаят, че за когото и да гласуват, ще управлява този, който посочат от Вашингтон. За да се получи стъкмистиката има купен, има корпоративен вот, има мъртви души, има и машинации при преброяването. Мошеничествата видно са удобни за прекрояване на резултатите. Но даже и да не са фалшифицирани, какво?

Ето Ви Народното събрание. Какво направиха за месец работа? Швейк има много лаконичен отговор на подобен въпрос, но той е малко нецензурен, та ще се въздържа да го цитирам. Те, говоря за депутатите, месец не можаха да изберат председател на НС, от когото нищо съществено не зависи, та как ще се разберат за министерствата, където са големите пари за крадене. ‘’Българската политическа система представлява един прогнил конгломерат от хора, които искат само да крадат”, беше цитиран да казва Костадинов – лидера на Възраждане. И от този конгломерат да очакваме да ни извади от тресавището, в което ни е натикал. Няма как да стане с тези хора и при тази разпадаща се политическа система.

Партиите, всички виждаме, са котерийни общества, водени преди всичко от собствения си партиен егоизъм, а не, както очакваме, от нуждите и изискванията на обществото. От тях се очаква да поемат по най-добрия път за укрепване на държавата и развитие на обществото, а те подхващат най-сладките пътеки за собственото си забогатяване. Това е основната причина за всички безобразия, кражби и предателства на партийните апарати. Има ли противоречие между партийния и обществения интерес, партийният, т.е. личният интерес на лидера, винаги надделява. Другият, общественият, може да бъде сритан под изтривалката. Когато изоставят законодателната дейност и се заемат пряко с управлението, партиите неизбежно се корумпират. Предполага се, че партиите, които не са били във властта, могат да са различни, но от опит знаем как и новаците алчно се нахвърлят да лапат, щом се впият в управлението.

Затова единствената работеща формула, която може да ни изкара от политическата безизходица е: президентът, избран пряко от народа, ръководи изпълнителната власт, народните представители се съсредоточават върху законодателната дейност, следят доколко изпълнителната власт спазва законите и не бърка в гърнето с меда, а съдебната власт е независима и дебне и наказва грешките или престъпленията на другите две. Трите власти са независими една от друга и взаимно се контролират не само да не крадат и да не продават държавата, но и да служат пълноценно на обществото.