Мина месец откакто избухна най-новата трагедия в Близкия Изток. От израелска страна цивилните жертви са около 1400, плюс 240 заложници, отвлечени от терористите. Палестинците в Газа са дали десетина пъти повече убити, от които една трета, може би повече са деца. Израел се е развихрил и избива наред. Яростта там граничи с умопомрачение, щом един от министрите на Натаняху заговори за възможно използване на атомна бомба над Газа. Дотам не се е стигнало, но някои квартали на Газа вече приличат на Хирошима.

Защо тази жестокост, в тези мащаби? Няма обяснение. Дали е за назидание и предотвратяване на нов 7 октомври, дали е етническо прочистване с цел заграбване на крайбрежната ивица или е планомерно масово изтребление, т.е. геноцид може да доловим чак когато бомбардировките спрат и се види какво е станало и останало.

В операцията срещу Газа има нещо странно. В началото арабският и мюсюлманският свят реагираха много възбудено. Осъждаха Израел, заплашваха, държаха остър тон, готови като че ли да скочат. И изведнъж млъкнаха. Колкото по-интензивни ставаха бомбардировките над Газа, колкото повече жени и деца гинеха в развалините, толкова по-видимо арабите си затваряха устата. Тук-таме някоя и друга декларация: “Спрете бомбардировките“, “Не убивайте така интензивно жените, децата и старците, малко по-умерено, моля “.

И толкова. Иран намали войнствената риторика. Турция, Пакистан, много остри в началото, спряха да заплашват. Ислямските лидери, които Саудитска Арабия събра в събота, призоваха за прекратяване на огъня, но така учтиво и дипломатично, че Израел не им обърна никакво внимание. Изчезнаха призивите за петролно и газово ембарго. В ООН също стана говорилня. Дебати между глухи. Вашингтон е непоклатим, Москва се държи студено, но руските проправителствени медии изглеждат по-близки до гледната точка на Тел Авив. Като че ли с палестинците са най-вече стотиците хиляди демонстранти в Западна Европа и в САЩ. Докъде ще се стигне?

Много прозорлив бе Илон Мъск, който онзи ден се обърна към Израел: “Ако не смятате да извършите геноцид, което би било неприемливо, то явно ще останат живи палестинци, които впоследствие ще Ви ненавиждат. Въпросът се заключава в това: за всеки член на Хамас, който убиете, колко ще създадете. Ако създадете повече, отколкото сте убили, значи сте загубили. Щом убиете нечие дете в Газа, то вие създавате, в крайна сметка, няколко члена на Хамас, които ще са готови да умрат, само за да убият израилтянина“ – смята най-богатият човек на света.

На този фон изникна и странното, набързо уредено посещение на премиера Денков в Израел. За какво отиде в разгара на бомбардировките не разбрахме. Защо се бърка в конфликт, който и Кисинджър не можа да разреши? Обявяваме, че сме с Израел срещу палестинците ли? Или пък предпочитаме Нетаняху пред опозицията му?

Не е изключено Денков да е изразил готовност да приемем израелски бежанци, ако обстановката там се нажежи? Българският народ е приятелски настроен към евреите и тук няма антисемитизъм, както из Европа. Но защо израелците ще бягат в България, като могат да отидат в САЩ? А защо да не са разговаряли да приемем палестински бежанци? Да споделим опита на Албания, която започва да разтоварва Италия от мигранти. Приема ги на своя територия и се оправя с тях както намери за добре, срещу добро заплащане, естествено. На човек, на ден. Защо и нашите да не опитат този бизнес. Почнаха с вноса на европейски боклук, сега защо да не пробват и с друго, от което нашите приятели искат да се отърват. Може да са палестински бежанци, може африкански мигранти, важното е пари да падат.

Има нещо тъмно в това посещение и то може да се разсее само ако властта даде правдоподобно обяснение за тази изненадваща визита.