8 декември 2025, „Не се страхувай“ 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Драги зрители, днес ще говорим за нещо, което навлиза в живота ни със стремителни темпове – изкуственият интелект. Не знаем да се пазим ли от него, да го приемаме с отворени обятия или как да реагираме. И затова поканих един специалист, един от малкото специалисти в България по изкуствен интелект – Георги Христов, който е правен експерт по цифровото право.

Разбрах, вие имате някаква разработка, свързана с правните възможности, които разкрива пред нас изкуственият интелект. Бихте ли обяснили по-подробно как изкуственият интелект може да помогне при оценката на някои събития от страна на съдебната система?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Да, разбира се. Ще започна с това как всъщност работи изкуствения интелект и защо той е много благодатен, що се отнася до анализ и съответно прогнозиране на на определени събития въз основа на данни. Всъщност това, за което масово се използва и в момента изкуствен интелект, това е за събиране и субсумиране на голям набор от данни, за да могат да се извлекат определени заключения и определени изводи. Следователно, в правото, изкуственият интелект може да бъде много добре използван от гледна точка на правене на справки и осъществяване на правни проучвания. Що се отнася до способността на моделите – главно големите езикови модели – да вземат този голям корпус, който е правото, без значение в коя правна система, и на база на зададен въпрос от потребител да могат да извлекат верния отговор или асоциацията от възможни разпоредби, да кажем, или съдебна практика, която да отговори на въпроса на потребителя. Всъщност това, в което може да ни отмени и това, в което може да ни помогне изкуствения интелект, що се отнася до право, това е да ни спести времето, което иначе всеки юрист прекарва в часове и в дни в търсене на приложимите разпоредби, приложимата съдебна практика. Това сега може да стане буквално на база на няколко въпроса, добре зададени.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Как точно може да се осъществи това нещо? На кого би бил в услуга изкуствен интелект? На адвоката, на прокурора, на съдията?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Тук имам два отговора. Продуктът, който ние, да кажем, разработваме, който се казва „Правен интелект“, той е най-вече в услуга на адвокати, съответно на юристи в правни екипи в големи компании – тоест говорим за банки, застрахователни дружества, финансови дружества и така нататък. Той може да помогне именно в това, което ви казах – да помогне с правни проучвания. Тоест много по-бързо ние да имаме една добра отправна точка как да насочим след това нашия юридически ум и в каква посока да развием своите тези. Може да ни помогне при анализ на документи, при анализ на договори, може да ни помогне включително за изграждането поне на първа чернова на определени документи или определени договори. Къде идва проблемът? Проблемът идва при използването на изкуствен интелект в съдебната система.

Това, което вие попитахте – как може да помогне на съдии, как може да помогне на прокурори? Вече има европейско законодателство – небезизвестният акт за изкуствен интелект, който слага определени граници на това как може изкуствен интелект да бъде използван в рамките на съдебната система. И съответно актът за изкуствен интелект ни казва, че що се отнася до формирането на крайната преценка на съдията и използването на изкуствен интелект за, да речем, оценка на доказателствен материал, то това е или забранено, или съответно се счита като висок риск система с изкуствен интелект. Следователно трябва да бъде подложено на съответните много по-задълбочени оценки както преди въвеждането, така и в хода на използването на системата, та и след това. Та всъщност, продуктът, който ние разработваме, не е насочен да помага на съдии и на прокурори именно поради тази причина.

Нашият фокус е по-скоро да помогне на адвокати, юрисконсулти в тяхната ежедневна работа и това наистина да се спести времето, което те иначе биха изразходили в това да търсят приложимата съдебна практика или приложимото законодателство по един или друг въпрос.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В кои други области може бързо да напредне изкуствения интелект и да помогне на хората да се справят по-добре с проблемите? Например обществените поръчки, да речем. Там, където не би имало такива ограничения, наложени от европейското законодателство.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Изкуственият интелект най-добре работи с данни и то с добро качество данни, и съответно, голямо количество данни. Колкото повече информация имаме по даден въпрос, толкова по-добре би работил един голям езиков модел. Но нека да не се ограничаваме до него. В момента изкуственият интелект напредва много в други сфери, които за масовия потребител към момента все още са сравнително непознати.

Така нареченото „компютърно зрение“ – тоест способността на един софтуер да види обкръжаващата ни действителност и обективна реалност и съответно той да може да се ориентира в тази среда. Тоест, да кажем, анализ на снимки, анализ на видеоматериал, генериране на видеоматериали, съответно на снимки. Може да ни помогне и в много артистични прояви. Към момента имаме все по-голямо разработване на софтуери и на програми, които ни способстват да правим клипове, да правим презентации, да правим снимки и картини посредством писмен текст или посредством вече дори гласов диктат на самия модел. Това, което наблюдаваме и наблюдавахме през последните години, е, че разработването на изкуствата тръгна в една посока, която е основно текстова, но всъщност в момента ветрилото се разтваря и ние можем да си взаимодействаме с тези програми не само посредством текст, но и посредством картини, посредством видеа, посредством глас.

И всъщност, прогнозите в бъдещето и там, където към момента са насочени усилията на повечето разработчици, е инкорпорирането на изкуствен интелект с достиженията на роботиката, така че да стигнем до един етап, където роботи с изкуствен интелект могат директно да взаимодействат с обективната действителност.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това ми изглежда доста далеч. Аз се опитвам още един път да видя дали изкуственият интелект може да прецени, въз основа на данните, които му бъдат подадени, за една обществена поръчка. Дават се параметрите, дават се възможностите, изискванията и така нататък, и той да подбере от направените предложения, от офертите, тази, която най-добре съвпада с изискванията на възложителя.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Никакъв проблем няма за подобен тип дейност да бъде използван изкуствен интелект, защото това е сфера, която, може би, дори не изисква включването на изкуствен интелект, а по-скоро тук говорим за автоматизация в нейния по-широк вид и определение. Тоест, когато ние имаме на база някакви входни данни някакви параметри – било то срок, цена, качествено изпълнение, определени критерии за самия доставчик на услугата – то няма никакъв проблем на база на тези входни данни да бъде анализиран съответно кандидатствалите за съответната поръчка и да се избере най-подходящият за нея.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това е много интересен момент, тъй като изкуственият интелект може би може да ни помогне да преодолеем това, което прави корупцията всемогъща и всесилна в България. Това са, всички знаем, обществените поръчки – оттам крадат най-много. И ако изкуственият интелект успее безусловно да извади кой е победителят въз основа на подадените му данни, това значи, че може би ще можем да спрем с корупцията, която е разяла, която продължава да разяжда обществото ни. Затова си мисля, че би могло да бъде разработен такъв механизъм – не е особено сложно, нали? Който да покаже във всеки един момент кой най-добре отговаря на изискванията на възложителя.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Да, няма никакъв проблем да бъдат разработени подобни продукти. Няма никакъв проблем да бъдат разработени продукти, които, да кажем, директно комуникират с граждани и по този начин да бъде забързан и чисто граждански оборот, що се отнася до взаимодействието му с администрацията. По някакъв начин може да бъде автоматизирано издаването на документи, съответно да бъде помогнато на гражданите да попълнят някакви заявления до публични органи. Такъв тип неща са много благодатни за използването на този тип технологии.

А по отношение на корупцията, аз бих отишъл даже една стъпка по-напред, защото вече имаше няколко примера – както от българското законотворчество, така и, в интерес на истината, от световни такива примери от САЩ, от Великобритания – където всъщност изкуствения интелект бе използван за съставянето на пледоарии на народни представители, за съставянето на техни речи пред съответните камари на Народно събрание. Което, разбира се, доведе както до добри речи и добре подбрана информация, така доведе и до някои гафове – тоест цитиране на несъществуващи наредби. Това става при прилагането например на щатския модел на изразяване на дадена позиция, който се случва в техния Сенат или в тяхното представителство,  при прилагането му в парламента на Великобритания или други такива държави, където този модел е неприложим на практика. Така че има все още куриози. Това е технология в прогрес. Трябва да си даваме сметка, че всъщност това е технология едва на две години. ChatGPT стана на две години преди няколко седмици всъщност. Така че остава да следим накъде ще се развие тази технология, но определено има бъдеще.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А може ли тя да се развива в друга посока, да помага на медицината?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Да, разбира се. Имаше изследвания още отпреди появата на така наречения „генеративен изкуствен интелект“, с който сме запознати като ChatGPT, Gemini и така нататък. Това са така наречените специфични модели, които са разработени да помагат единствено в някаква конкретна сфера. Определено за диагностициране. Проучванията показаха, от една страна, че диагностицирането изцяло посредством изкуствения интелект почти не отстъпва на човешкото – следователно става въпрос за верни диагнози в диапазона 99,5–99,7%. Най-добри резултати се постигат, когато човек и машина работят заедно. Тоест в момента, в който имаме човешкия прочит на диагностика, направена от изкуствен интелект, то тогава почти непогрешимо е заключението.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Няма ли да станат много мързеливи хората, когато започнат да получават все повече и повече тази информация, която те би трябвало да изстискат от мозъка си сами, да я получават наготово?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Аз не бих направил тези заключения на база на поне това, което виждаме и към момента. Появата на интернет не направи хората задължително много по-мързеливи, що се отнася до търсенето на информация. Интернет направи търсенето на информация по-достъпно. Сега, да кажем, не трябва да ходим до читалища, библиотеки, когато имаме спор с близки или приятели за определена информация, да изчакаме една седмица, докато си намерим правилния резултат, съответно да го кажем. Това нещо сега го имаме – всеки го има в джоба си. Това, че ние имаме по-достъпна информация, че тя може да ни бъде дадена по-удачно, за мен означава, че ние можем да преместим когнитивния си капацитет някъде другаде. Тоест ние вече, можейки да се доверим в достатъчна степен на заключенията на изкуствения интелект, можем да мислим оттук напред. Например – как да поднесем дадени новини по-добре на един пациент, как всъщност, със способността ни да диагностицираме по-бързо, това може да стигне до по-добра превенция, до улавянето на фатални, терминални случаи на един много по-ранен етап, как с превентиране тези случаи изобщо да настъпят и да стигнат до етапа, до който са.

Не смятам, че задължително ще станем по-мързеливи. И смятам, че като цяло системите се адаптират към тези нови обстоятелства, което винаги има своите силни и слаби страни, но съм оптимист по отношение на това, че ние ще успеем да използваме изкуствен интелект така, че всъщност да подобрим човечността у себе си.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А, това е много хубаво. Дано успеем, защото тя, човечността,  започва все повече да ни липсва. Коя е тъмната страна на изкуствения интелект, от която хората се притесняват и казват: „Не знаем сега какво ще стане?“

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Към момента, основните притеснения, които се наблюдават, е всъщност загубата на работни места. Това, в интерес на истината, е и нещо, което много умело се улавя от популистки лидери или икономисти, или магнати, които искат да всяват страх сред обществото, които казват, че всъщност изкуственият интелект е тук за нашата работа. Аз не бих бил толкова краен в заключенията си, просто на база на историята до момента. По същия начин, по който изчезнаха телефонните централи в техния смисъл от 20-ти век, където сме имали стотици хора, които са свързвали един човек с друг, но системата се е адаптирала така, че тези хора да имат работа. По същия начин, по който чупенето на машини от страна на лудитите не е довело до края на индустриалната революция, не смятам и че изкуственият интелект е тук да отнеме работата от хората. Напротив, аз по-скоро съм поддръжник на идеята, че изкуственият интелект ще е тук, за да ни освободи от монотонната работа, която не изисква много мисъл, а всъщност изисква единствено усърдност, ръкоделие, повтаряеми задачи, които не изискват нищо от нас от гледна точка на мисъл, ще ни даде възможността ние да се насочим към нещата, които имат смисъл.

Там, където изкуственият интелект, смятам, че не може да ни замени, е нашата емоционалност, нашето свойство да изпитваме емпатия, съчувствие, именно човешките качества, които се надявам той да изведе на преден план.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, изкуственият интелект не може да замени водещия на любимото предаване?

ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Със сигурност, не!