СТРАТЕГИЯТА НА ЗАПАДА ЗА БЪЛГАРИЯ – РАЗПАРЧЕТОСАНА И РАЗПРЕДЕЛЕНА МЕЖДУ АЛЧНИ СЪСЕДИ И ВЪНШНИ КРОЕЖИ

В парламента упорито настояват ние да правим – струваме, но на всяка цена да се включим сред доставчиците на оръжие за Украйна. Министър-председателят дори ходи до Киев да се извинява на Зеленски, че още не сме се вписали сред враговете на Русия. Но нека украинският президент не се съмнява – ние сме били с него, ще му даваме оръжия да бие руснаците, хич не ни е страх от тях, ще ги поставим на мястото им и така нататък. Цялата визита и атмосферата около нея бе не толкова да покажем подкрепа на Киев, а да демонстрираме враждебност към Русия.

Защо бе, какво ви направиха руснаците, да не би да са решили да си вземат назад Освобождението или пък смятате да пращате войски в Украйна?

Краткият отговор е: Управляващите явно са поели задачата да унищожат всяка нотка на приятелство и добронамерност у руснаците към нас. Да ги накарат да гледат на нас не като на приятели и братя, а като на врагове, които не могат да разчитат в съдбоносни моменти на руска подкрепа. Ако това беше краткият, то задълбоченият отговор е много сложен и опасявам се, крайно неприятен за нас. Да се опитаме да го потърсим.

В ска̀лата на руските ценности и пороци предателството фигурира като най-гадната човешка черта. Толстой казва: Когато си бил предаден е като да си си счупил ръцете. Можеш да простиш, но вече не можеш да прегърнеш. А според Кир Буличов предателите винаги се наказват по-сурово от откритите врагове. До тях в ска̀лата се доближават неблагодарниците. И вече 30 години българските демократични политици полагат неистови усилия да убедят руснаците, че от нас по-неблагодарен и предателски народ няма. Искат да им кажат, че Москва е направила голяма грешка с Освобождението, че ние не сме го искали, ама те са ни го натресли.

Ето, Стоян Ганев, някога външен министър и после шеф на кабинета на бившия цар тръгна да съди Съветския Съюз и почна да настройва руснаците срещу нас. Сергей Станишев, виден плод на българо-съветската дружба, спря газопровода Южен поток, направи, каквото можа за блокирането на проекта Белене и трайно смрази отношенията с Русия. Страхливият Плевнелиев, който не посмя да каже кой ни е освободил от турско робство, все гледаше, горкият, да дразни Москва. Няма да забравя киселата му физиономия, когато се ръкуваше с Путин. Сегашните пилци пък кудкудякаха от радост при санкциите и настояваха първи да ги приложим, да покажем колко ненавиждаме руснаците. Транспортният министър Събев първи в Европа забрани руски самолети да навлизат във въздушното ни пространство и първи затвори българските пристанища за руски кораби. Натегач, ще се пръсне. Асен Василев пък взе да дрънка оръжие. Той заплаши, че ако някой ни обяви война, трябва да е готов да посрещне нашия ответен удар. Оле-ле! Познайте кой е този Някой! Когато войната дойде на нашия праг, ще я посрещнем и ще отблъснем агресора, заплаши храбрият министър. Да не говорим за приноса на многобройните дребни отрепки, чужди хрантутници и рушители на паметници за насаждането на трайна неприязън сред руснаците към българския народ. Това е причината и за натиска да продаваме оръжия на Киев. Тези оръжия няма да помогнат с нищо на Зеленски. Ние ги нямаме, а дори да пратим останките от някогашната си бойна слава, те ще бъдат унищожени от руснаците още щом влязат на украинска територия. Целта на натиска беше да се окървавим във войната, да се окажем този, на когото си дал нож да се брани, а той ти го забива в ръката. Ще ти помогне ли повече, когато пак попаднеш в беда? Не, разбира се.

Добре, не обичай Русия, твоя работа, може и аз да не я обичам, но защо ще я настройваш да ни мрази и презира. Каква ни е ползата от затриването на едно вековно приятелство? Защо е това унизително слагачество, тази мания да се харесаме на Запада, като демонстрираме омраза към неговите противници, по съвместителство наши освободители?

Защото, Русия е единствената велика сила, която има интерес от съществуването на независима България. Това го е доказала и с Освобождението, и с изплащането на дълга ни към султана след Съединението, и с опазването на териториалната ни цялост след Втората Световна Война, и с индустриализацията и подготовката на армията ни след това. Единствената!

За разлика от други сили, като Англия, чиято политика винаги е била срещу българския национален интерес – още от Кримската война 1853 г. от противодействието им на Освободителната война, от Берлинския договор, от битките при Дойран, от варварските бомбардировки над София по време на Втората Световна Война, от усилията и България да бъде разчленена между съседите след капитулацията на хитлеристка Германия. Чърчил даже праща сина си Рандолф при Тито да го съветва, между другото и как следвоенна Югославия да използва Македония за разбиването на България. Тези уроци дават отровни плодове до днес. САЩ са били по-добронамерени към България, но след 1941 г. се солидаризират с английската линия. Лондон е най-очебийният пример, но и редица други европейски столици не са били по-цвете в отношението си към България.

И тук стигаме до отговора на въпроса, поставен в началото. Защо Европа и Америка ще възлагат на агентурата си тук да унищожава отношенията ни с Русия? Ами защото без руската опора страната ни ще бъде лесно разпарчетосана и разпределена между алчни съседи и разни външни кроежи. А това, по всичко личи, е основната, стратегическа идея на Запада за страната ни. Той няма нужда от нея. Тогава? Защо да не я изтъргува, когато е в ръцете му?

Ако погледнем назад, ще видим, че на Запад никога не са могли да преглътнат съществуването на съвременна България. За тях държавата ни винаги е била чуждото, ненужното дете, завряно между неговите протежета, заело място, което им принадлежи. Използвал я е, изсмуквал е силите и, доколкото може, но тя все е била кост в гърлото му. Така от Освобождението, та до днес. Противниците на Русия са ни вкарали в Първата Световна Война и във Втората Световна война на своя страна. Не успяха да ни унищожат. Знаем последиците. Готвят ни подобен удар и сега. Ако руската опора изчезне, както може да стане след последните действия на управляващите, за нас ще настъпят тежки времена. Ще се оформи схема, при която всеки заинтересован съсед ще очаква да получи някаква част от България в замяна на безпрекословна верност към САЩ, тоест едно ново прекрояване на картите на Балканите, без наше участие, но за наша сметка. За да победят Русия, САЩ и Англия са готови да жертват цяла Европа, та мислите ли, че ще се замислят за държавата ни. Те един цент няма да дадат за нас. България им трябва само като футболно игрище – тъпчи го, гледай да биеш съперника на него и после го отстъпи на друг. За тях ние не струваме повече от Сомалия или Лаос.

Не случайно в Турция вече има карти с присъединени цяла Източна и Югоизточна България, Варна и Бургас включително. Защо да не стане пазарлък със следната схема – добре, вземате тези земи, но скъсвате с Русия. Изгодно, нали? Едните не дават нищо свое, другите получават наготово чуждото, а потърпевшите могат да бъдат разселени по света. Гърция пък е искала територии до Асеновград, Скопие може да бъде възнаградено с Пиринска Македония в замяна на верноподаничество, Сърбия да бъде откъсната от руската орбита с едно апетитно парче, стигащо до София и Румъния да бъде задоволена с Южна Добруджа. В останалата част, която надали ще е по-голяма от някогашното Видинско царство, могат да се населят нежеланите мигранти, от които благочестивият Запад гледа как да се отърве.

Впрочем, тактиката за заличаване на България не е от вчера.Украйна само я ускори. Тази тактика беше задействана заедно с демокрацията и се прилага методично, независимо кои управляват. Задавали ли сте си въпроса защо другите страни от СИВ така дърпаха напред, а ние така пропадахме надолу. Преди 35 години бяхме след ГДР по темпове на развитие, равни с Чехословакия, Полша и Унгария бяха след нас, а Румъния изглеждаше безнадеждно изостанала. Сега сме далеч, далеч след тях по всички показатели. Защо така? Просто онези бяха оставени да се развиват, а нас съюзниците ни посичаха отвсякъде. За какво, ако не за да бъде унищожавана държавата ни набутаха плана Ран-Ът, нарязаха ракетите, танковете и самолетите, закриха реакторите на Козлодуй, унищожиха селското стопанство, осакатиха индустрията, ликвидираха разузнаването и мощта на въоръжените сили, изгониха половината трудоспособно население в чужбина, а останалото опростачиха и обезвериха. Ако ни бяха истински съюзници и приятели, не трябваше ли да направят точно обратното – да развият военната ни мощ, да превъоръжат армията, да ни помогнат икономически с нов план Маршал, да не ни набутват негодници за управници. Вместо това ни превърнаха в територия, в беззащитна баница, готова за разпределяне между комшиите.

Това значи ли, че Русия може пак да ни спаси. Съмнявам се. А зависи и от цената. Ако ще ставаме втора Беларус – въпрос ? Може би по-добре ще е да изгубим нещо, отколкото всичко. Но за да не стигнем до тази дилема, най – добре е да следваме линия, подобна на тази на Унгария, на Австрия, на Турция. Разумен баланс, като основно мерило е националният, а не американския или германския интерес. Не зная обаче дали сме в състояние да вървим в тази посока.

Така че войната, в която се мъчат да ни вкарат, ще бъде не само срещу Русия. Това е война, която да водим първо срещу себе си, за собственото си самоизтребление, война срещу България, война за разпадането на нашата държава и изчезването ѝ от политическата карта на света. Тази война вече се води, не забелязвате ли, че колкото повече затъваме и обедняваме, толкова повече се ожесточаваме едни срещу други – укрофили мразят русофили, евронатегачи са срещу националисти, патриоти срещу предатели, привърженици на президента срещу противниците му. Русофобските истерии на властта, исканията за военна помощ за Украйна, уловките за капитулация пред Скопие, безумните заеми, с които ни заробват са само елементи от зловещата схема, които трябва да ни стреснат и да ни покажат докъде са стигнали плановете за изпълнението на крайната цел – ликвидирането на българската държава.

Цялото предаване може да видите ТУК: