ПРОФ. ИВО ХРИСТОВ С ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ ПРЕД „НЕ СЕ СТРАХУВАЙ“:

 В студиото на «Не се страхувай» за пореден път е проф. Иво Христов, чиито коментари и политически прогнози, направени в нашето предаване, са гледани от повече от милион българи, пък и не само българи, както и от наши сънародници по целия свят. С него ще се опитаме да очертаем същността, смисъла, мащабите на прекрояването на света, на което ставаме свидетели.

В. ВАСИЛЕВ: Утре, 24 май, стават точно 3 месеца от началото на операцията в Украйна. Може ли вече да се направи някаква обективна преценка за далечните цели, които си бяха поставили и руснаците, и американците в тази конфронтация?

И. ХРИСТОВ: Времето е недостатъчно. Първо, ние не разполагаме с достоверна информация за мотивите, за силите и средствата, които са задействани от двете страни. В този смисъл не можем да правим никакъв сериозен анализ, защото не разполагаме с достоверна картина. На второ място, това, което аз мога да разчета на този етап от провеждането на операцията в Украйна, са две неща.

Едното за Америка – за пореден път американският елит отигра едно геополитическо и геостратегическо движение, което е характерно въобще за англосаксонския подход на управление на световните дела – създаване на такъв тип, бих ги нарекъл «геополитически капани» за своите противници и опоненти, които да ги накарат при всички положения да сгрешат. Т.е. да влязат в ситуация на цугцванг и след това, разбира се, да се разправят с тях. Така, примерно, е постъпила Британската империя с Германия по време на Първата световна война. Т.е. принудиха Германия, уплашени от възхода – военния, икономическия и промишления, демографския на Германската империя / там са правени екстраполации, че ако това нещо продължава, просто за Британия няма да има място, поне не и по начина, по който тя е съществувала до 1914 г./, и така, чрез създаването на непоносими условия, принудиха Германия. Чисто формално, както казва един известен английски историк, англичаните сипаха чашата догоре, оставиха последната капка да бъде капната от германците, за да бъдат те виновни. И така те бяха вкарани във войната – с чужди сили и средства се елиминира един много сериозен конкурент на Британия. Същото направиха американците Втората световна война по отношение на Япония. Всеки, който е запознат със ситуацията в Далечния Изток, знае, че японците са правили няколко сериозни анонса, сондажа, за да се разберат, както се казва, със САЩ. Япония тогава е страдала от 3 много важни фактора. Първият е пренаселеността на островите, липсата на ресурси и нуждата от експанзия, т.е. от лебенсраум /жизнено пространство/ за нейната експанзираща индустрия, население и т.н. Японците първо биват оставени да влязат в Манджурия, след това са оставени да мародерстват в Китай. И, когато в навечерието на 1939/40-та година Япония сериозно поставя пред САЩ въпроса да се разберат най-сетне за ползването на ресурсите на тогава така наречената «Холандска Индия» – днешна Индонезия, тогава американците им поставят ултиматум – налагат им нефтено ембарго, как звучи познато предвид ситуацията сега, налагат им въглищно ембарго. Т.е. поставят страната в такива условия, че Япония е длъжна да задейства план «Б» – Пърл Харбър и всичко останало.

Имам едно усещане, че нещо такова се разиграва и с Украйна по отношение на Русия. За американските стратези е абсолютно ясно, че Украйна се явява най-важният проблем за Русия, това не е външнополитически проблем, а се явява въпрос на екзистенциално оцеляване за Русия. Вече банални станаха думите на Бжежински, че Русия без Украйна е регионална държава, докато с Украйна е световна империя.

А Русия не може да бъде нищо друго освен глобален фактор или нищо. Там няма никакви междинни положения. Всички приказки, че Русия може да бъде регионална държава, една от многото, като да речем членките на ЕС – това са приказки за наивници или демагози. Поради тази причина това, което беше създадено в Украйна не в последните 8 години, а в последните 30 години, е именно създаване на една голяма АнтиРусия на базата на руския демографски материал в Украйна, на базата на съветското наследство и създаване на една украинска идентичност – агресивна, антируска, на антируска основа – защото никой не поставя под въпрос идентичността на Украйна. Постепенното засмукване на Украйна в западните военни, политически, икономически, ако щете, цивилизационни и културни структури – забележете пародията с «Евровизията», че тя се повтаря –  това е демонстрация. Всичко това принуди Русия да е в условията на цугцванг.

Това, което се случи сега, преди 3 месеца – руснаците бяха поставени пред следната алтернатива: ако те не влезеха в Украйна, това означаваше да бъде ликвидиран Донбас, това означаваше Украйна да влезе в НАТО, това означаваше Украйна да стане нещо, което ние вече сме говорили в предаването «Не се страхувай» – там да бъдат сложени военни инсталации. А това означаваше, всъщност, да бъде сложен пистолет на слепоочито на Русия и тя да бъде унищожена или най-малкото да бъде рекетирана, казано на прост език.

Ако пък Русия влезе в Украйна, то тогава се задейства цялата поредица от процеси, които в момента наблюдаваме. Отслабената американска хватка върху Европа беше върната моментално и то с интензитет и форми, които дори най-развинтеното проатлантическо съзнание не може да си представи. Всичките т. нар. наречени «съюзници» бяха строени в една редица, вече няма дори основание и оправдание защо се изнасят военни сили и средства плътно на руската граница, защо се извърши милитаризация на Източна Европа, защо биват прекъснати енергийните, икономическите, дори културните връзки с Русия. Мобилизиран е ресурсът на Европа, за да обслужва американския дългосрочен интерес. На следващо място – беше направен опит Русия да бъде изолирана от световната общност, опит с икономическите санкции. Шести пореден пакет в момента се обсъжда – неизвестен, в цялата история няма такова нещо: да бъде разрушена нейната икономика, да бъде задействана 5-тата колона в самата Русия под формата на руския олигархат, който е тясно свързан със западните финансови, икономически, ако щете и политически разузнавателни структури.

Но, на този етап това не се случи. Това, което се случи засега, според мен е патова ситуация. Началото, според мен е – вече излиза такъв тип информация, веднага искам да кажа, че не разполагаме с достатъчно данни, за да направим сериозни оценки – че Русия е задействала операцията, като се е смятало, че тя е подготвила почвата отвътре. Т.е. че едва ли не се е очаквало, че висшето украинско военно ръководство и дори силите за сигурност – Службата за безопасност на Украйна преди всичко – ще бъдат благосклонни на един такъв блицкриг от руска страна и, в този смисъл, военната операция след първия шокиращ ефект, който тя имаше, ще доведе до смяна на режима в Киев. Оттам и изпълняване на основните цели на Русия, а именно: демилитаризация на Украйна, недопускане тя да стане част от западния военен алианс и недопускането на Украйна да стане военна заплаха за Русия. Това не се случи, случи се точно обратното и аз си мисля, че американските стратези добре са си свършили работата. Русия беше вкарана в капан в Украйна и ситуацията се разви по съвършено неочакван за нея начин. Първо, никой не е очаквал такава съпротива от страна на украинската армия. На второ място, забележете перверзията на ситуацията – основното пушечно месо на украинската армия са руснаците от Източна и Централна Украйна. Те изпълняват ролята на щит срещу руското настъпление в Украйна – по-перверзна ситуация от тази…

Но това е характерно за Запада, по принцип, винаги да постигаш своите геополитически и военни цели, проливайки чужда кръв. По този начин се постига и нещо друго – редукция на рускоезичното население на Украйна – по военнен път.  На второ място – създаването на линия на кръвта между руснаците и рускоговорящите украинци и въобще украинците – по този начин действително е мотивирана Украйна да се бие до края. Но ако си зададете въпроса: «За какво?». Даже украинците трудно могат да отговорят.

В. ВАСИЛЕВ: Но ако тактиката на Запада в Украйна успява, тактиката на Русия извън Украйна също успява. Можем ли да направим един глобален поглед върху тази ситуация и да видим кой къде е? Защото напоследък Путин изглежда доста спокоен, а Байдън изглежда изнервен.

И. ХРИСТОВ: Така е! Не се оправдаха тези надежди на американските стратези, че ще се получи международна военна, политическа и всякаква изолация на Русия. Големите фактори извън Америка и нейната клиентела, нейните сателити, всъщност отказаха да влязат в американската игра. Например Китай. Както и Индия,  която напоследък по-скоро гравитираше към англосаксонския блок, базирайки се на своите изключително обтегнати отношения с Китай. На следващо място – цяла Латинска Америка, почти без изключение, става дума за големите, сериозни държави – Бразилия, Аржентина, Мексико, даже и Чили. Да не говоря за Африка, и което е най-голямата изненада – нефтените монархии от Залива плюс Саудитска Арабия не застанаха плътно на страната на САЩ в налагането на ембарго и санкции на Русия. Предстои заседание на БРИКС, на фона на вече съществуващите китайски анонси за превръщането на БРИКС в организация, която надвишава, надхвърля чисто политическите измерения – някои говорят вече и за военни измерения на организацията. Така се получава следното:  Украинската криза катализира дълго зреещи противоречия и процеси на фрагментаризация и консолидация. От една страна това е ясна мобилизация на Американо-западния блок – Америка и нейните сателити – това са Европа, плюс Канада, плюс, Австралия и Нова Зеландия и двата военни протектората на Америка, защото Япония и Южна Америка са протекторати на САЩ. А от друга страна – целия останал свят. Целият останал свят, който в момента чака със затаен дъх как ще завърши този сблъсък, защото много добре си дава сметка, че това е сблъсък между Русия и Америка на украински терен. Украйна предоставя терена и за съжаление – кръвта на народа си.

В. ВАСИЛЕВ: Той може да се пренесе и другаде този сблъсък!

И. ХРИСТОВ: Забелязвам, че някои очакват, че вторият етап на този конфликт ще бъде ескалация и засмукване на Източноевропейските сателити. Някои от тях сами предлагат услугите си, визирам Полша, а други ще бъдат вкарани насила.

В. ВАСИЛЕВ: От това, което казвате означава, че и руснаците, и американците са направили грешка в своите планове за общата реакция: руснаците на това, което ще стане в Украйна, американците  на това, което ще стане в света.

И. ХРИСТОВ: Да, според мен е точно така. Аз мисля, че подходът на Русия към Украйна е грешен, беше грешен изначално. Тя въобще допусна да се случи преврата от 2014 г., което според мен е голямо геостратегическо поражение на Русия. Руснаците нямаха никакъв подход към Украйна. Това беше най-руската република от бившите съветски републики извън самата Руска федерация. Там нямаше никаква активна културна политика, дипломация за противодействие. Но станалото – станало, ние вече сме в състояние на война, път назад няма след 24 февруари. Оттук нататък реалностите, очевидно, ще бъдат съвършено различни. Върви се действително, това не беше отчетено, към консолидация на незападния свят на съвършено друга основа – антиамериканска. Битката е огромна, защото за едните залогът е контрол и доминитет върху света, а за другите – шанс да имат алтернативно бъдеще, освен това на слуги.

В. ВАСИЛЕВ: Понеже засегнахте Източна Европа като възможно поле за следващия конфликт между Русия и Америка, с какво може да си обясните тези бесове, които са обхванали страни като Полша, като Чехия, Балтийските републики? Човек, като гледа това, което става – как събарят паметниците на съветската армия, как ругаят всичко руско, имам чувството, че като че ли съжаляват, че са били освободени от нацизма, като че ли си спомнят с носталгия онези времена и се обръщат срещу руснаците, които са изгонили германците.

И. ХРИСТОВ: Първото, което трябва да кажем, е, че трите Балтийски републики не са имали никаква държавна традиция никога в историята. Второ, те и в годините, когато са били провинции на Руската империя, са се управлявали от местната германска аристокрация, балтийска аристокрация. В този смисъл, те винаги са били в режим подконтролни на Европа в лицето на Германия, по-късно, разбира се, и на англосаксонските наследници на Германия. На следващо място, не забравяйте, че Прибалтика, въпреки относително малкото си население, даде значителен принос в борбата срещу Съветския съюз с участието си в SS /Schutzstaffel/, което не е никак случайно – в есесовските съединения на Германския вермахт. А и да не забравяме, че Прибалтика – трите републики, особено Литва, Полша, която се прави в момента на жертва и самата Украйна, особено Западенците от Западна Украйна, създадоха най-жестоките зондеркоманди, които се отличиха с бесни изстъпления срещу евреите – унищожаването на еврейското население в Литва, в Беларус и в самата Украйна. Сега много удобно се забравя за големите погроми в Бабий Яр, масовите убийства там, извършени не от германци, а от бандеровци, от украинските зондеркоманди и където е унищожено огромно количество еврейско население. Тези неща сега много удобно се забравят. Антисемитизмът, като структуро определящ елемент за създаването на национализма – и на Полша, и на Украйна, създаването на украинска нация, е един от най-важните елементи за създаването на тяхната идентичност. Те очевидно се гордеят с това, а пък техните господари го изпозват.

В.ВАСИЛЕВ:  Даже има статистики, че поляците са избили повече евреи, отколкото германците в Полша…

И. ХРИСТОВ: 1947 г., което значи две или три години след войната са извършени едни от най-големите антиеврейски погроми в Полша. Може да питате хора в Израел какви са чувствата, които питаят към Полша.

При поляците има и един друг комплекс – той вече добива психиатрично-медицински измерения и се изразява в следното: Полша се изживява като жертва, тъй като още преди 300 години тя губи войната с Руската империя за доминитет върху източните славяни. Става удма за Жечпосполита, голямото полско-литовско кралство, което е било структурирано върху земите на част от днешна Прибалтика, Беларус и Украйна.

Поляците още не могат да забравят и въздишат за времената, когато полски марионетки са командвали в Кремъл, като лъже-Дмитрий Първи и т.н. , имаше и полски гарнизон там. След това вълната се обърна и това завърши с превръщането на Полша в руска провинция по време на Руската империя. Поляците, също, още не могат да забравят  подаръците,  които Сталин им направи – исконни германски земи, за да бъдат създадени днешните полски граници, въпреки, че добре усвояват тези „подаръци“. Това са Бреслау, Данциг, Силезия, Померания. Така че те приемат подаръците, но хапят ръката, която им ги е дала. Не на последно място трябва да се каже и това, че в момента Полша въздиша и си представя, че тя ще бъде един структуроопределящ елемент на една нова Жечпосполита.

Същото важи и за Турция. От една страна са полските асипрации да станат едва ли не доминираща сила в Европа, възстановявайки Жечпосполита за сметка на Русия и върху костите на Русия, което даже Муравецки заяви онзи ден: „Тотална борба с руския свят“,  а от друга страна са турските аспирации – да бъде възстановена една нова Османска империя, пантуранизма. Тези аспирации много умело се изпозват от  западните куратори. Разбира се, това е едно надлъгване, в което Полша играе ролята на по-клиентелистка държава, докато Турция си запазва правото на маньовър. Качеството на турския елит е по-високо от това на полския.

В.ВАСИЛЕВ:  А какво става с Германия, как си обяснявате тази метаморфоза в Германия, която отново праща танкове и говори за победа над руснаците? Забравиха ли 1945 година? Забравиха ли Нюрнберг? Какво става, как така бързо се промени германското съзнание?

И.ХРИСТОВ: Нищо не се е променило, то винаги е дремело там – реваншизма. И сега им беше разрешено да пуснат бесовете на свобода. Цялата тази русофобия, тази абсолютно пещерна ненавист не се нуждае от аргументация. Там не може да се води диалог, там няма аргументи. Има и друго:  цялостното поведение на Германия е самоубийствено -срещу германските икономически интереси, енергийни интереси, дори срещу германските геополитически интереси. Германия отново се строи послушно в евроатлантическите редици, без да направи дори опит за някакво самостоятелно поведение отвъд това, което й е разрешено.

В.ВАСИЛЕВ: Значи Германия отново върви към 1945 г., без да се повтарят събитията от тогава?

И.ХРИСТОВ: За съжаление, след княз Бисмарк, германците нямат сериозен политик от такъв мащаб, може би донякъде Кол се доближаваше до тези критерии, политик който да е наясно с геополитическата логика, с луфтовете между световните сили и възможностите за оперативно отклонение на германския кораб в една или друга посока. За съжаление, Германия ще  повлече съдбата на цяла Европа, защото, за добро или за лошо, тя е сърцето на Европа дори и в момента.

А тъй като Европа – впрочем няма такова нещо като Европа, има това нещо, което се е самонарекло Европа, този конгломерат от държави, управлявани централизирано от хора, които никой не е избрал, визирам Европейската комисия и въобще цялата европейсак бюрокрация – та, тази Европа ще катастрофира лошо.

В. ВАСИЛЕВ: И Германия, която водеше Европа към възхода, сега ще я заведе към провала?

И. ХРИСТОВ: Вижте, наскоро прочетох един материал, в който тогавашния, в началото на 90-те години, държавен секретар на САЩ Пол Улфовиц казва в открит текст, в доклад, нещо изключително важно: „ Първата стратегическа цел на САЩ след рухването на СССР, е, никога, на територията на бившия Съветски съюз и, по-широко, в Евразия, да не бъде създадена държава или политическо-военно образувание, което да бъде достатъчно мощно, че да води независима политика – това е в противоречие с интересите на САЩ.“

Тука има геополитическа логика, която е отвъд филствата и фобствата. Законите на геополитиката са като законите на физиката. Независимо от човешките щения.

Ако Америка, по-скоро финансовата върхушка, която пребивава в САЩ,  иска да продължи да бъде доминиращата сила в света, да бъде доминиращият фактор, да управлява света, това задължително преминава през НЕдопускане в Евразия на голяма сила, която да е в състояние да й хвърли ръкавица. Тъй като Евразия – това е континентът с най-големи ресурси – човешки и природни.

Следователно, отношението на Америка към Евразия – в най-широк смисъл на думата – е като отношението на Британия към Европа. САЩ нищо ново не са измислили. Британците 300 години са имали един „златен“ принцип спрямо материка – Европа: никога в Европа да не може да бъде допуснато да има доминираща държава, която би поставила в шах британските интереси. За тази цел – разделяй и владей.  Нищо лично. Сега ще заложим на Ришельо, след това ще заложим на Прусия, след това ще заложим на Русия срещу Франция, после на Германия срещу Франция, и така до безкрай, за да не могат те никога да се консолидират, защото това ще е краят на Британия. Сащото, но с различен мащаб, в момента правят американците – никога на територията на Евразия да няма единна, централизирана, голяма държава, която  да контролира хардланда. Защото ако такава държава контролира хардланда, Америка няма място тук.

В.ВАСИЛЕВ: А какво става със световната конструкция, която също се пропуква, дали ще оцелее? ООН,  ЕС, дали даже големите държави ще оцелеят? Ще се разпаднат ли Русия, Испания, Англия? В САЩ също зреят такива настроения…

И. ХРИСТОВ: Сложно и хлъзгаво е да се правят такъв тип прогнози, но някои неща са вече очевидни. Първо: следвоенният свят приключи. На него е сложен край. Това означава, че и институциите, които бяха създадени като резултат от съотношението на силите  след Втората световна война, изчерпаха своя лимит. Говоря за ООН, за Съвета за сигурност – като най-важна структура и т.н. Следователно, те изживяват смисъла си и е въпрос само на време и на обстоятелства краят им да се случи. Видяхме генералния секретар на ООН – колко бяха жалки неговата позиция, физиономия, поведение, при посещението му и в Москва, и в Киев, и въобще навсякъде…Той не е фактор за нищо и никой не се съобразява с него. На следващо място и другите структури – очевидно е, че ЕС отдавна престана да е това, което беше. А именно – съюз на относително независими държави…Очевидно се върви към един политико-граждански филиал на НАТО. А пък самото НАТО, вече абсолютно официално се говори, че ще представлява глобална, а не локална военна структура. Ще обхваща не само Европа и Северния Атлантик, а замахът е много по-широк – да обхваща и страни извън този регион. Целта е НАТО да бъде подготвено като оръжието, което трябва да е насочено към „ревизионистите“ – Русия и Китай.

В.ВАСИЛЕВ: Зимата се очертава да бъде много по-тежка за Европа. Няма ли, в края на краищата, при недостиг на газ, петрол, зърно, храни, въглища, електричество, Европа да бъде, все пак, принудена да се „хвърли на килимчето“ и да иска суровини от Русия?

И. ХРИСТОВ: Възможно е, макар, че , доколкото прочетох някъде, госпожа комисарката Урсула фон дер Лайен казала, че задължително щял да се въведе регламент на ЕК – всяка къща в Европа да имала солари, фотоволтаици.

Мисля, че това ще бъде „достоен отговор“ към „кремълския диктатор“ и той ще бъде „сразен“!  Накрая, вероятно, ще сложим по някой велоергометър – хем ще въртим за да сваляме килограми, хем ще задействаме локалната електрификация на европейските семейства! Въобще, има хиляди начини, по които един тоталитарен режим като този на Путин да бъде сразен.

А сега, сериозно: ще дойде такова нещо. И към него ще се добави и продоволствената криза, за която вече започва да се говори, сериозно. Чувам, че голяма част от военните доставки, които в момента се осъществяват в Украйна, за да може украинците да играят ролята на пушечно месо срещу Русия, се заплащат със зърно. Това се изговаря доста сериозно от няколко дни. Тоест върви пълното изсмукване на Украйна – от кръвта й, до храната й. Това означава, че предвидливите световни центрове на силата започват да се запасяват и презапасяват. Трябва да се има предвид, че това лято трима ключови играчи на зърнения пазар, а именно: Русия, Украйна и Казахстан, и отчасти Индия, няма да изнасят.  Или ще изнасят по съвършено друг начин, на други цени, за други региони. Това силно ще рефлектира върху цените на храните. На следващо място – енергетиката. Разбрах, че ШЕЛ излиза от Сахалин – Сахалин 1 и Сахалин 2, два големи проекта на остров Сахалин за добив на петрол – на тяхно място влиза индийска компания. Моментално, веднага. Въпреки калкулациите, това е само началото на един дълъг конфликт. Когато казах това преди няколко години, всички го приписаха на моята, едва ли не „естествена мизантропия“.  Не, просто на знания.

В. ВАСИЛЕВ: Къде е България? Къде да си търси мястото, как да се ориентира? Как да стъпи на здрава почва? Има ли въобще такава?

И. ХРИСТОВ: В момента, положението на страната ни е най-жалкото, може би, не знам…от 1941 г. насам. България е една пионка, една марионетка в международните дела. Има елит, който би изпълнил всяка команда, даже би изпълнил команди, които не е получавал – манталитета на слугата, който иска да се хареса на господаря си.

Разбира се не трябва да слагаме всички в един кюп. Има институции, които се опитват да имат една по-балансирана политика, които се опитват да гледат отвъд утрешния ден, тъй като ние ще бъдем тук и след това. Вече е очевидно, че България е подредена ПРИ фронтовата полоса. Българският стратегически национален интерес е да не ни вкарат ВЪВ фронтовата полоса.