31 март 1860 г. е велика дата в българската история. Смята се за ден първи на нашето Възраждане. На този ден преди 164 години в българската църква в Цариград Иларион, епископ Макариополски не произнася във великденската си проповед името на гръцкия патриарх. Според тогавашните норми това е било революция. С нея българската църква отхвърля гръцкото попечителство и подема борбата за църковна независимост.

Оттогава фанариотите, настървили се да погърчат духовенството и народа, беснеят. Някои като Вселенският патриарх Вартоломей, грък с турски паспорт, не са се успокоили до ден днешен. Докато Патриарх Неофит беше жив, той не смееше да се бърка в делата на нашата църква. Но когато негово Светейшество почина, гъркът пристигна на опѐлото, за да опита да възстанови позициите си и да влияе при избора на новия Патриарх.

В сегашната обстановка на силен англосаксонски натиск за разбиване на православието проблемът с избора и външната намеса в него надхвърля църковните двери. Има подозрения, че след като разцепи украинската църква, Вартоломей ще се опита да направи същото и с българската и да я лиши от мисията да бъде опора на българския народ. Не случайно той домъкна със себе си представител на узурпаторската църква на Украйна. Но по-неприятното е, че той ще опитва да влияе при избора на новия български патриарх в полза на този кандидат, който му е най-податлив на фанариотските схеми.

Вълнуваме се от това, защото бъдещето на светата ни църква има огромно значение. Забелязваме, че на фона на общата разруха и отвращението от действията на светската власт много хора търсят упование и подкрепа на българската си идентичност в храма. Те виждат, че светската власт е порочна и несправедлива и се надяват духовната власт да им вдъхне надежда. Вярват, че щом църквата ни е съхранила при поробителите, ще ни помогне да оцелеем и при демократите.