ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: В студиото е доц. д-р Григор Сарийски, с него ще говорим за това, че Европа, светът рязко се пренареждат, а политиката и финансите са скачени съдове. Днес еврото рухна, падна до историческо дъно след разгрома на партията на Макрон. А ние тук все още си повтаряме мантри без смисъл и без бъдеще. Добър вечер!

Вие днес бяхте на една интересна конференция, свързана с енергетиката. Показа ли тя нещо различно, даде ли някакъв различен тон от това, което управляващите непрекъснато ни натрапват?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Това, което ни показа конференцията, няма нищо общо с това, което чуваме от управляващите. Защото тя е посветена основно на проблемите на зелената сделка, това, което определя енергийния пейзаж в Европа, това ще бъде зелената сделка и в частност и в България. Но трябва да кажем няколко неща. На първо място зелената сделка зависи от въглеродните квоти. Трябва да произвеждате с по-малко въглероден отпечатък. Оказва се, обаче, че голяма част от тези изчисления въглеродни отпечатъци просто не са истински.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, фалшифицирали са?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Ами, да кажа, сбъркали са, но сбъркали са в пъти! Да речем, един доклад на мозъчен тръст е изчислил, че в Германия специално въглеродният отпечатък, който се изчислява, е между 28, по оптимистична оценка, и 220 пъти, по песимистична оценка, по-голям от този, за който Германия плаща. И само един пример ще Ви дам от същия доклад, че, да речем, Германия, както знаете, ползва лигнитни въглища, които имат сходен състав на полските. Но въглеродният отпечатък, който отчитат, е между 50 и 100 пъти по-малък, отколкото отчита Полша за нейните лигнитни въглища. И оттам-нататък вече цялата конструкция се получава нещо като „къщичка от карти“, която е, меко казано, неустойчива. Да не говорим за самата цел на Зелената сделка. Защото, може би, в това да намаляваме въглерода ние изчерпваме ресурси, които са също невъзобновяеми. Ако погледнете колко метал се влага, да речем, в един електрически автомобил, то е около 6,5 пъти повече, отколкото при класическите автомобили. А това също е ресурс, който не е възобновяем. Да не говорим пък за батериите. Американската агенция за околна среда стига до извода, че специално автомобилите, които са най-популярната марка продавани електрически автомобили, още през първата година капацитетът намалява до около 80%. Тоест, след няколко години колата е за изхвърляне, защото батерията е най-скъпата, най-важната част от автомобила. Което означава, че Зелената сделка е точно обратното на екологична. Да не говорим за останалите щети: ветропарковете, слънчевите панели. Всъщност, това, което прави Европа със Зелената сделка е, де факто, да се самоубива.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А дали има път да се спре, защото нещата явно са задълбали и са стигнали до положение, от което няма връщане назад. Какво ще стане с Мариците?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: С Мариците поехме един ангажимент в рамките на Плана за възстановяване. Бяха изготвени няколко версии, всъщност, този план започна да се подготвя още от правителството на ГЕРБ, но тези които свършиха окончателно работата, бяха ПП/ДБ. И вътре в плана беше разписан един ангажимент, че при всяко производство на електроенергия трябва да ограничим отделянето на въглерод с 40%, а това не може да стане по друг начин, освен като спрем Мариците. Чисто и просто, ако ги оставим да работят, те ще ни струват твърде скъпо. Колкото не можем да си позволим. И трябва да бъдат закрити. И щетата е именно поемането на този ангажимент, който беше поет, по чисто комсомолски почин от страна на правителството на ПП/ДБ.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Да ги тупат по рамото. Къде отиват тези пари, които вземат за въглеродните квоти? Те се събират и отиват някъде. За какво се използват?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Към формално екологични инициативи, а всъщност една част отива във фонда, които е за сигурност на енергийната система, друга част отива във фонда, с който трябва да бъдат покривани разликите между пазарната цена и регулираната цена на енергията, трета част – отива за инвестиции на така наречените възобновяеми източници и т.н. Но всъщност, тези пари са така да се каже „пари с панделки“. Пари, от които се възползват няколкото домакинства, които са намесени в разпределението на този пазар, а обикновеният български гражданин не „помирисва“ и стотинка от тези пари.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Разбира се! Тоест, това е законна, на високо ниво, корупция.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Абсолютна корупция е! Значи, когато създадете условията, независимо дали по линията на земеделското производство, дали по линия на възобновяеми източници, каквото се сетите, или пък дадете пари за настаняване на мигранти и отглеждане на мигранти, защото и такива фондове има, просто там се настаняват едни хора на тази хранилка и единственото, което ги интересува, е да вземат парите! Без изобщо да ги интересува икономиката!

Само помислете: като се разходите из магазините, ще видите колко малко български продукти има. Особено пък такива с висока добавена стойност. Като почнете от репичките и стигнете до ябълките. Всичкото това нещо е внос и то именно благодарение на високия процент на субсидии, който се дава на единица площ, който на практика санкционира онези, които произвеждат стоки с висока добавена стойност, и поощрява онези, които произвеждат жито, царевица, рапица и т.н. Всъщност, именно земеделските субсидии са тези, които унищожиха истинското земеделие в България. А затова Ви казвам: интересът е именно на тази тясна група от олигарси, хора, които са се настанили там на кранчето, е това да продължава, без изобщо да ги интересува какво ще стане с икономиката, потреблението, стандарта на живота на българите. Спомняте си прословутия запис на Радостин Василев: „Ние сме тук за малко, после който откъде е.“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Корупцията, погледнато философски, също е бизнес.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Не съм сигурен, защото бизнес е вземаш, за да дадеш нещо насреща. Там става дума за доброволна размяна. Докато при корупцията единственото, което се знае е, че Вие получавате някаква облага, но какво давате насреща – не. Вие давате щета за сметка на обикновения гражданин. Само се замислете: да речем, една голяма банка, която започва с Б и завършва с -улбанк. Тази банка беше приватизирана горе-долу на цената на парите, които бяха в нейния сейф. Онези, чиито подписи стоят зад тази сделка, са ощетили държавата с милиарди.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Костов?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Хората около него. Защото там не е еднолично, там трябва да има някакъв кръг от зависимости, за да може да прокарат такива сделки. И след това към тези хора беше направено съответно ресто. Било то чрез високи заплати,  като се назначават на високи постове, било то под други форми, но това, че тези хора са получили някаква облага, не означава, че това е бизнес, защото щетата е в милиарди и то за всички български граждани!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Бизнес е за мене, защото едната страна дава някаква услуга, а другата страна й плаща пари. Разбира се, услугата не е от него, но той разполага с възможностите да я предостави. Министър, премиер, директор… и така нататък. Има ли икономика на корупцията?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Икономика на корупцията? Разбира се! И там има и конкуренция. Кой ще продаде по-евтино. И как може да вземете все пак някакви пари, за това, което предлагате. Но вижте, като казвате услуга, спомням си в едно заведение, когато съдържателят беше казал на оркестъра, който свиреше там: „Момчета, аз пари няма да Ви дам – бакшишите няма да Ви взема!“. Това е, което е корупцията! Не предлагате абсолютно нищо на обществото, Вие сте едно мъртво тегло, което единствено се храни за сметка на обществото. Тоест, така да го кажем – едно вредно образувание, чиято единствена функция е да смуче от жизнените сокове на организма и по този начин да го ощетява. Бизнесът е да станете част от този организъм. Вие да бъдете някакъв орган който изпълнява своите функции, независимо дали сте банка, бакалия или каквото се сетите. Но това е истинският бизнес – другото е логиката на съществуването на тенията.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Все пак в световната практика има случаи, в които корупцията е унищожена в дълбоко корумпирана държава, без да бъдат вкарвани в стадиони хората. Може ли това нещо да стане в Европа?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Пълно унищожаване на корупцията е, меко казано, невъзможно. Това е като силата на триене в природата, част от нея, без която природата не може да съществува. Но изкореняване на корупцията е напълно възможно като смените системата. Защото при положение, че Вие имате смесени контури на парите, т.е., пари, които се движат в един и същи контур, се получава и частната облага, и облагата за обществото. Няма как да изолирате корупцията. Вариантът е, както Вие споменахте, с вкарването на хората на стадионите или другият вариант е разпределението на тези контури. Т.е., да направите така, че парите от големите държавни поръчки, парите от приходите на големите предприятия и т.н., да се движат в един отделен контур, от който Вие не можете да присвоите нищо. Така беше преди 1989-та година, когато, ако си спомняте, корупцията беше да отмъкнеш някой чифт обувки, ако си производител на обувки, някой кат облекло и така нататък. Но тази корупция, която съществува в момента, тя просто не беше възможна, именно поради  разпределението на тези контури.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако погледнем света от финансова гледна точка в момента – той, особено западният свят, е затънал страшно в дългове. Ние сме затънали, но Съединените щати са затънали, техният дълг е огромен, колосален, чудовищен! В същото положение са и Франция, Италия, Германия, Япония и така нататък… Какъв е изходът от това? Война?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: САЩ са горе-долу там, където беше Великобритания преди Втората световна война. Межди двете световни войни техният публичен дълг рязко започна да нараства, да достига до около 130% и това, което стана с Великобритания беше, че просто след Втората световна война тя вече не беше хегемон. А дотогава лирата беше основната валута, която използваше цял свят, нали? Тогава лирата беше заместена от долара. САЩ имат сравним публичен дълг с този, който имаха тогава Великобритания. Що се отнася до Европейския съюз, публичният му дълг е някъде около 95-98%, колебаещ се от брутния вътрешен продукт, това е единствено заради високата инфлация, която води до инфлация, тоест, до увеличаване на номинала на брутния вътрешен продукт.

В България ние имаме доста нисък дълг и това стана благодарение на дългото затягане на коланите. Защото след кризата от 90-те години, ние буквално с цената на човешки животи и цената на човешки съдби успяхме да смъкнем нивото на задлъжнялост до нивото на 27-28%. И затова България е толкова апетитна хапка за Еврозоната! Ако бяхме с 60 или 70%, нямаше да бъде същото. Проблемът е следният: че благодарение на Зелената сделка и благодарение на санкциите, Европа ограничава базата, от която се получават тези данъчни постъпления. Защото, ето, да речем една Германия – сега започнаха да излизат данните за април: през април отчетоха 11-тия пореден месец на намаляващо индустриално производство. Значи 11 поредни месеца Германия се свива, свива като производство. Що се отнася до България, ние имаме през април 16 поредни месеца на все по-малко индустриално производство. Което означава проблеми с пълненето на хазната, по-малко приходи от данъци и съответно търсене на варианти за заем. По друг начин няма да можем. Правейки дефицит, като не можете да си финансирате разходите, теглите кредит. Това, което става в колективния Запад, е именно увеличаването на дълговете.

Конкретно за Америка – не знам дали сте обърнали внимание, но тази сутрин светът се събуди съвсем различно от това, което беше вчера. В полунощ изтече 50-годишното споразумение за котировките и продажбите на петрола на Саудитска Арабия в долари. Подготвяше се ново споразумение, администрацията на Байдън се опита да подпише ново споразумение, но такова все още няма. Което означава, че ние нямаме номинална котва, за която да бъде закотвен доларът, съответно, това ще означава, ако не се подпише скоро такова споразумение, дълбоки катаклизми на валутните пазари, които не могат да бъдат решени по друг начин, освен с натрупването на още дългове и в крайна сметка до изострянето на конфликти в момента, с други думи – до война.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Имаше съобщение за опит за атентат срещу саудитския престолонаследник, който е силната фигура в Саудитска Арабия в момента.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: И това значи е причината, защото, вижте, ако не котирате суровините в долари, доларът не е необходим на абсолютно никой. В момента всички страни, които са извън колективния Запад, се опитват да се де-доларизират. Това, което се случва с колективния Запад в момента, е горе-долу както в един жив организъм – ако имате част, която спира да работи непоправимо, това, което прави организмът, е да огради тази част с некротизирана тъкан, тоест, процесът на некротизация е това, което изолира тази част, за да не разпространява инфекцията, болката и т.н. Същото нещо ще се случи с колективния Запад. Ето виждате в момента страните от БРИКС започват да изграждат една все по-дееспособна структура и то не е единственият формат! Имате БРИКС, ШОС и т.н., различни структури, които освен икономическо покритие, започват да притежават и чисто военно. Тоест, светът вече започва да се променя. Създава се нов геополитически център и това, което ще се случи с колективния Запад е, че трябва да съществува за сметка на собствени ресурси. Вече не може да се черпят отвън евтини ресурси, евтина работна ръка и т.н. и познайте кой ще бъде в ролята на плячка? Във всеки случай, няма да е Америка. Става дума именно за Европа, която в момента извършва ритуално самоубийство!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А ние къде можем да намерим път? Или изход? Имаме ли някаква такава възможност или сме абсолютно хванати за гушата?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Вие преди малко споменахте, че Европа няма интерес от ядрена война. Трябва да кажем две неща за Вашите зрители. Тази фраза би била вярна, ако приемем все пак, че Европа има някаква геополитическа субектност. Спомняте ли си, обаче, какво се случи онзи ден на деня на годишнината от десанта в Нормандия? Там бяха двете двойки Джо Байдън и Еманюел Макрон с двете дами – на САЩ и на Франция, и докато свиреше химнът президента Байдън се обърна с гръб към публиката. Това, което се случи след това, хората около него като овце и те се завъртяха с гръб към публиката. Всъщност, това, което прави Европа, е единствено да следва посоката, която задават САЩ. Няма собствена субектност! И, разбира се, това не е първата глупост, която правят точно французите в Нормандия! Припомням споразумението, което се е подписало през  911-та година със северните народи, викингите на Роло. Следствието от това споразумение, между Шарл Трети с прякор Простовати, простият Шарл и Роло, е основаването на Сицилия, която създава доста проблеми в Южна Италия. Последица е и завоевателното нашествие на Вилхелм Завоевателя, който основава Великобритания, което и до ден-днешен е причина за европейските главоболия. От тази гледна точка не можем да кажем, че Европа има някаква правосубектност, тя не може е да бъде геополитически субект, не може да има някакво самостоятелно вземане на решения. Или казано на по-прост език, това, което се случва сега с европейския политически живот е, че той постепенно е превърнат в отдел за развлечения на военно-промишления комплекс.

Погледнете какво се случи на нашите избори! В управлението влизат същите партии, които ще се подпишат с две ръце за общо оръжие в Украйна и, в крайна сметка, и за жива сила! Единственото, което ни пази, е нашата отдалеченост, защото, когато започне такъв конфликт с вкарване на нова жива сила, на първо място ще бъдат северните народи, това ще бъдат Балтийските републики, но лека-полека човешкото месо в този конфликт ще изгори. Ще трябва ново и помислете откъде ще го вземат?

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Балтийските републики са нищожна, микроскопична част, те нищо не могат да дадат в този конфликт. Но смятате ли, че Европа е дотам загубила самоличността си и чувството, инстинкта си за самосъхранение, та да влезе в този конфликт, от който тя ще излезе като радиоактивна пепел?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Балтийските републики са малки и в тоя смисъл сравнително лесно управляеми. Литва и Естония имат население, което е по-малко от това на България. Те са доста по-лесно управляеми. С много по-малки армии, но те могат да бъдат използвани като повод. Ако, да речем, една Естония, която има изключително агресивен тон на говорене в последните месеци, ако по някакъв начин провокира размяната на изстрели между руската страна и Естония, това, което ще стане е, че НАТО трябва да се намеси и ще бъде създадена първо коалиция на желаещите и след това ще се каже, че ние трябва да защитим, вече не става дума за Украйна, а за страни от ЕС, НАТО и т.н.,  И така „духовете на войната“ някак започват да живеят свой собствен живот, който въобще не се поддава на нормалната човешка логика. Затова е много трудно прогнозируемо, трудно е да кажем, че Европа не иска оръжие, защото всичките й действия са насочени натам, че тя да си навлече ядрени удари върху своята територия.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи ли, че ние ще трябва да преминем към военна икономика?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ:  Европа върви към военна икономика. Вижте какво се случва в Германия! Само миналата година някъде около 120 000 човека се прехвърлиха от цивилните предприятия в предприятията на военно-промишления комплекс. Просто, онези, които предоставят работа, единствените, които предоставят все още някакви нормални заплати, са предприятията от ВПК. И всъщност, по този начин, Европа започва да произвежда все по-малко и по-малко цивилни продукти, тоест, тя зависи от продуктите от внос, и все повече и повече оръжия, които някъде трябва да бъдат изразходени. Точно в този конфликт. Не е само Германия, цяла Европа преминава в един такъв военно-временен режим и това е нещо, между другото, с което официозите на Европа се хвалят. Чуват се вече и тонове на притеснения. Наскоро беше публикувана статия във вестник „Политико“, в която се казва, че Байдън е преминал всички червени линии с това разрешение да се отправят удари с американските оръжия по руската територия. Същият беше тонът на изказването на австрийския военен министър на Парламентарната асамблея на НАТО на 24-ти май тук, в София, който каза, че с това решение, което беше взето, Европа е преминала всякакви червени линии и оттук-нататък наистина конфликтът става неконтролируем. Проблемът е, че, ако хората го осъзнаваха това нещо, те нямаше изобщо да си седят по къщите. Но някак тия постоянни приспивни мантри, които се повтарят по телевизията, че да не си мислите, че ще изпратим жива сила, това е нещо, с което само Ви плашат русофилите, кремълските агенти и т.н., това някак работи! Това е причината за ниската избирателна активност и това е причината за пасивността на хората. Походите за мир, между другото, в началото събираха едни огромни групи от хора, но които постепенно започнаха да се отдалечават от тия събития и спряха да ходят. Това е проблемът – че хората не могат да осъзнаят опасността, която се задава – барутния погреб, върху който живеем в момента.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А еврото? Изчезна ли от хоризонта като възможност? За нас? Успяхме ли да се отскубнем от тази опасност?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Поотложи се. Защото България чисто номинално не може да влезе в номиналния критерий за инфлацията и това е по-малкият риск. Ако някой има достъп до работната версия на така наречения Конвергентен доклад, в който  страната, от която зависи приемането в Еврозоната, изказва своите опасения, ще видите доста притеснителни констатации. Едното от притесненията в предварителния доклад в работната версия е, че България ще има проблеми с поддържането на своята фискална устойчивост. Ние миналата година, с цената на известно затягане на коланите, успяхме някак да влезем до 3-те %. Но влязохме наистина на кантар, така да се каже, на една боя. Проблемът е, че това не може да продължава до безкрай. И през 2024 г. Вие видяхте през март какво се получи? За да могат да направят необходимите средства за изкарването на домакинствата на свободния пазар, ставаше дума някъде за около 1 милиард, който трябваше да бъде добавен във фонда за сигурност на енергийната система, се наложи да се правят невероятни еквилибристики. Да се купуват дългове на Топлофикация към Министерството на енергетиката и т.н., към Булгаргаз. Но в крайна сметка Министерският съвет отмени това свое решение, защото пари няма. Това, което се случи беше да предизвикат сериозни притеснения в другата страна, че България наистина ще има проблеми с поддържането на фискалната устойчивост. Но това е само върхът на айсберга. Само се замислете и за друг проблем – в България банковата система има огромна експозиция към възобновяемите източници, при които тепърва ще имат проблеми със своята рентабилност. В Гърция, например, започнаха да променят нормативната база, по простата причина, че тези възобновяеми източници имат свръхпроизводство, когато то не Ви трябва. Но не можете да ги изключите, нормативната база е такава, че трябва да плащате. И сега базата се променя така, че да се предвиди възможност за тяхното изключване, тоест, техните приходи ще намалеят, което означава затруднения с погасяването на кредитите. Същата е и картината и в България. Имаме и голяма експозиция и към пазара на недвижими имоти, който тепърва ще започне да се забавя. Първите признаци вече ги видяхме. И от тая гледна точка да вкарвате страна, която ще изпитва известни затруднения с поддържането на стария режим на работа на финансовата система, не е най-разумната постъпка. Заради това казвам, че нещата се отложиха.

От другата страна на кантара стои това, че вкарването на една държава в еврозоната осигурява много мощен лост за натиск. Ето сега, ако искате да притиснете Унгария, това, което правите е първо да задействате така наречената ядрена опция – срещу Унгария и Полша действаше прословутият член 17 от Договора за ЕС, с който ги лишават от правото на глас. И второто е да им спрат еврофондовете. Но този инструмент работи с известно закъснение. Докато, ако вкарате страната в еврозоната, Вие може да спрете цялата банкова система, да я изключите буквално за секунди. Та този инструмент за натиск не е нещо, което еврозоната би искала да изпусне, и затова въпросът е все още на дневен ред.