20 април 2026 г., „Не се страхувай“
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И така, може да очакваме в скоро време формирането на новото Народно събрание, избора на председател на парламента, състав на новото правителство, първите му стъпки и така нататък. Политическите решения идват бързо, което просто не очаквахме – колко бързо нещата се промениха. Но за съжаление, икономическите параметри не се променят така бързо – те са много по-трудни, много по-стабилни и до тоя момент не са толкова изгодни в никакъв случай за България. Затова какви перспективи от икономическа и финансова гледна точка ни очакват, ще говорим с един предпочитан наш събеседник по финансовите въпроси – доцент Григор Сарийски. Добър вечер. Добре дошли в студиото. Кои са скелетите в гардероба, които новото правителство може да очаква от финансова и икономическа гледна точка?
ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Ами скелетите са много. Връщам се на една моя първоначална теза – направи ли ви впечатление колко лесно падна правителството на Желязков точно в края на 2025-та година, малко преди да се въведе еврото? Идеята беше тази политическа сила да не обира негативите от влизането в еврозоната. Беше ясно, че нещата ще се случат така – вдигане на цените, увеличение на дълга, рекордни дефицити. Към края на март имаме рекорден дефицит за последните осем години. Само за месец март той е 0,8% от БВП. Ако продължим така, до края на годината дефицитът може да стигне 10%. Освен това, България увеличи общия си външен дълг с над 1/3 в периода януари 2025 – януари 2026 г. Правителственият дълг нарасна с 4 милиарда, а задълженията на БНБ към ЕЦБ се увеличиха над 60 пъти – това е цената да се преструвате на членове на еврозоната. 2026 година започва с рязко увеличение на дълга, което лесно може да доведе до дългова спирала. Очакваните позитивни ефекти от инвестиции също ги няма. Ако извадим реинвестираната печалба на банките, „чистите“ инвестиции на зелено са отрицателни (-27 милиона). Излиза, че след влизането в еврозоната България е станала по-малко популярна за инвеститорите.
В. ВАСИЛЕВ: Защо става така? Толкова ли са негодни от икономическа гледна точка, или това са политически указания за подкупване на чиновниците, за да гласуват за тях?
ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Неслучайно увеличението на заплатите в администрацията беше извън закона за бюджета. Постепенно потенциалът на България да създаде здрава икономическа основа ерозира. Всяко правителство допринася за това. Инфраструктурата се амортизира, а решението, което се предлага, е приватизация, което означава, че външни инвеститори ще изземват доходите на хората под формата на такси. Нямаме евтина енергия, нямаме квалифицирана работна ръка. Вносът на работници от трети страни само ще ускори бягството на коренното население към Терминал 2, защото те подбиват заплатите и условията на труд.
В. ВАСИЛЕВ: Къде е коренът на злото – в липсата на мисъл, в наложени отвън решения или в естествени процеси?
ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Комбинация от трите. Пазарната икономика върви с лозунга „по-малко държава“, което води до по-малко регулация и създаване на мастодонти, които изтикват малките играчи (справка – банките и големите вериги). Външният фактор диктува правилата чрез еврофондовете и плана за възстановяване, който ни налага „озеленяване“ – по-скъпа енергия. Испания вече призна в доклад, че „безплатната“ зелена енергия се е оказала по-скъпа от досегашната. И третият проблем – липсата на контрол у нас. Няма механизъм за отзоваване на управлението.
В. ВАСИЛЕВ: Имам книги от края на 19-ти век, където всяка стотинка от бюджета на Княжеството е описана. Защо днешните управници крият всичко това от хората?
ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Защото се вижда, че и така може. Преди политическата култура е била по-висока. Сега, с компютрите, е много по-лесно да удавите хората в цифри, които нямат общо с действителността. ЕЦБ излезе с доклад, че инфлацията в България не е от еврото, но данните им са скарани с реалността. Статистиката отчита 17% ръст на приходите в хотелиерството при само 1,3% ръст на нощувките – това означава реален ръст на цените от 15,5%, а ни докладват 9%. Реалният стандарт на живот на хората пада. Потреблението на основни храни като сирене и захар намалява, въпреки приказките за ръст на заплатите.
В. ВАСИЛЕВ: Къде отиват парите от инфлацията?
ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Разходите се увеличават изпреварващо спрямо приходите от ДДС. Дефицитът расте. Международната обстановка – войната в Близкия изток – тепърва ще вдига цените на горивата и торовете (с над 20%). Това ще принуди ЕЦБ да вдигне лихвите, което неизбежно ще ни удари и нас.