„Финансовото министерство кърпи бюджета, фризира данните, съкращава капиталови и инвестиционни разходи, които биха осигурили безопасни язовири, пътища. Спасителни проекти отиват в кошчето за боклук…Икономиката ни произвежда единствено агитатори и борци с миналото“ – част от коментара на финансиста от БАН доц. Григор Сарийски пред „Не се страхувай“ на 2 октомври 2023 г

 

Васил Василев: Можете ли първо да направите една равносметка на това с какво това правителство е помогнало или е навредило на икономиката и на финансите откакто е на власт? Какъв е балансът му, според Вас?

Григор Сарийски: Балансът е на минус. Виждаме изоставането в събираемостта на приходите в хазната, виждаме, че някъде по предварителни оценки между три и половина и 4 милиарда ще бъдат събрани по-малко, отколкото беше планирано. И най-интересното е, че аз и доста колеги предупреждавахме, че бюджетът, който предложи финансовият министър, е просто неизпълним. И, че внасяйки го в Народното събрание, той, меко казано, не кореспондира с това, което могат да очакват от реалностите в страната.

В прав текст казвам, че министърът излъга, внасяйки такъв бюджет. Заявявайки, че той очаква такива и такива приходи, които просто няма как да бъдат изпълнени. Погледнете, да речем, месец юли – просто искам да отворя една скоба, за да стане ясно на зрителите – за първите седем месеца на годината събраните приходи от данък добавена стойност са по-малко, отколкото за същия период на миналата година. А финансовият министър беше приел не само предишното увеличение, което беше от екипа на министър Велкова, а дори допълнително натовари тези приходи от данък добавена стойност. До месец юли, обаче, ние такова нещо не виждаме. Тоест, ние към края на годината няма как да покрием онези разходи, които бяха заложени в бюджета.

Това, което ще правим оттук нататък ще бъде да компенсираме свръх дефицита, който се очертава към края на годината, с рязане на разходи. Разбира се, дежурното перо са капиталовите разходи – това няма да се направи за първа година, но когато режат от капиталовите разходи, Вие можете да си представите какво става – ако Вие не си смените камерата, мониторите, ако не смените мебелите в едно студио, то лека-полека започва да се разпада, не можете да поддържате нивото на предаването. Същото е за цялата икономика. А рязането на капиталовите разходи – а там проблемът не е просто едно предаване – там става въпрос за язовири, става дума за инфраструктура, става дума за далекопроводи и т.н. Наводненията, които видяхме неотдавна, те бяха продукт именно на безумното рязане на инвестиционни разходи и на безумната политика в областта специално на поддържането на язовирите.

Още една скоба искам да отворя – върнете се назад в скандала, който възникна в ръководството на ДКК /Държавната Консолидационна компания/. Значи там, всеки път, когато е бил внасян проект за възстановяване на язовири, тези проекти са буквално изхвърляни в коша. И това е, което имаме в момента като инфраструктура, като язовири – продукт на тази политика, която продължава дълги години. Всъщност, това, което искам да кажа е, че кърпенето на бюджета по този начин с рязане на инвестиционни разходи ще ни докарва до точно такива периоди: наводнения, срутени пътища, плочките пред Парламента не могат да бъдат оправени.

Това Ви показва какво е нивото, каква е квалификацията! Оттам насетне вече, да се върна обратно на въпроса: какво ни причини финансовото министерство, какво ни причини този бюджет? Ами, както виждате – инфлация! Всъщност, с мерките, които бяха заложени от сегашния – бивш финансов министър, или от бившия-настоящ, се получи така, че инфлацията в България е една от най-високите в Европейския съюз. И част от тези мерки ни бяха предлагани като анти-инфлационни, но в момента виждаме, че ние сме една от страните с най-висок темп на инфлацията. И на всичкото отгоре, финансовият министър беше казал, че ние нямаме нито възможността, нито желанието да се справяме с инфлацията, което означава, че се оставят нещата на самотек.

Васил Василев: Това какво означава?

Григор Сарийски: По-високи цени, това означава спадане на стандарта на живот. Между другото, това, което може да направи министерството, е, как да го кажа? –  „да фризира дамите“ – и то започва да го прави. Имаше един сайт, на който сравнявахме цените на хранителните продукти в България и в Европа – как вървят нещата – и тук от няколко дена гледам, че европейските цени ги няма. Значи се сравняваме само със самите себе си. Защото сравнението е много неприятно – специално при млечните продукти, ако, да речем, направите сравнение на литър мляко – например в Германия цената на литър мляко беше от порядъка на под едно евро! Тук, в България е над 3 лв. 3,20 -3,30-3,40. лв. В Пловдив беше някъде около 3,50-3,60 лв. Това сравнение някак не работи в полза нито на правителството и неговите политики, нито в полза на всичките тези, да ги наречем мозъчни тръстове, които ни убеждават, че живеем в най-хубавия от всички възможни светове. И, нали, икономиката в момента произвежда точно такива агитатори и борци с миналото. Основно, това е, което се произвежда. Казахте, нали, какви анализи правят икономистите? Зависи много от икономистите. Защото има такива икономисти, на които за тези анализи им се плаща, всъщност на тях им се плаща за резултата. Но този резултат аз и Вашите зрители не можем да го усетим по джобовете си.

Васил Василев: То е като при генералите – едните генерали казват, че С300 не ни трябват, а други казват, че ни трябват.  Когато говорим за недостига, за очертаващия се недостиг на приходи в бюджета, се сещам за нещо – дали отказа от дерогация за руски петрол, който правителството внесе, очевидно ще доведе до рязко повишаване на цените на горивата в страната, тъй като ще трябва да купуваме много по-скъп петрол, суров петрол. Ще трябва и преработка на рафинерията и т.н. Но това, като вдигне цената на петрола,  това ще увеличи и приходите от ДДС в бюджета, защото ще има много повече пари. Пари ще влязат. Но това не е целта с тази дерогация – да е икономическа, да не е политическа, външнополитическа или евроатлантическа?

Григор Сарийски: Правителството успя за съвсем кратко време, буквално за няколко дни, да направи два сложни пируети, да се завърти на 180 градуса, така че  общият завой е на 360. Предложението, за което говорите, след това беше поизтеглено – веднъж беше издействана дерогация, след това беше казано, че тази дерогация ще падне през следващите 30 дни, и след това беше даден заден ход, като се казваше, че тя ще падне, ама не веднага. Ще поизчакаме още известно време за в бъдеще. А чисто и просто, когато се взима решение в парламента, след това се започват разговорите, и то с хора, които разбират от тази материя. Явно някой им беше обяснил, че ако се предприеме тази стъпка, това ще означава, меко казано, хора по улиците. Защото вижте какво се получава? Ние в момента сме основно с нефта Уралс  – просто рафинерията е пригодена да работи с този нефт – такива са ни дългосрочните договори за доставки. Този нефт, благодарение на таваните за цените, отделно колко се спазват, но поне формално, би следвало да ни се дава на цена 60 долара за барел. А сорта Брент…

Васил Василев: 50 го дават руснаците.

Григор Сарийски: Значи, много зависи, да Ви кажа. По принцип, Г-7, които сключиха споразумение за налагане на такива тавани, са приели, че цената не трябва да бъде по-висока от 60, уловката обаче, че тази мярка, как да го кажа – „няма зъби“

Васил Василев: Защо?

Григор Сарийски: Защото,  когато фрахтовате даден товар, Вие трябва да подпишете, собственикът на товара, трябва да подпише нещо като клетвена декларация пред собственика на кораба, средството, с което превозвате, и пред застрахователя – че Вие сте го купили на определената цена. После никой не проверява тази декларация. И „де факто“ Вие подписвате декларация за 59 или за 60 евро, но цената, на която се купува е реално доста по-висока  и това може де се види от котировките на борсата – сорт „Уралс“ в момента е с много по-ниски котировки спрямо бенчмарковете, отколкото би трябвало да се очаква. Отделен е въпросът, че вече много голяма част от флота е, как да го кажа, извън патримониума на страните, които подписаха това споразумение. Само около 40% се превозват с такъв флот, докато всичко останало „де факто“ е навън. И поради тази причина цените са по-високи, отколкото беше определен таванът. И в същото време – трябва да го кажем – цените на „Урал“ са доста по-ниски от цените на бенчмарковете. Така че, заместването на един сорт с друг сорт ще означава автоматично увеличаване на цените с грубо 1/3, приблизително. На второ място – това ще означава по-скъпи транспортни разходи, защото маршрутите са съвсем различни, опашките, които се чакат, са съвсем различни, транспортните разходи са по-високи и оттам насетне това ще означава по-високи цени. Не на последно място това ще означава пренастройване на целия производствен цикъл, защото това не е като да смените хляб „Добруджа“ за бял хляб. Там става дума за съвсем различен технологичен цикъл на производство, чиято пренастройка е скъпа и отнема доста време. Та всъщност, това, което предполагам, че е станало, е че те просто са разговаряли с някой, който разбира от този процес, и им е казано, че това нещо просто няма как да стане в такива срокове. Заради това предприеха втория завой – на 180 градуса – като казаха, че сроковете няма да бъдат 30 дни, а на два пъти по 6 месеца за постепенно намаляване на този дял, но това няма нищо общо с първоначалната заявка на парламента.

Сега, според мен, тук става по-скоро въпрос по-скоро за чисто политическо действие, защото, независимо, че Вие ще си вдигнете приходите от ДДС-то, каква е файдата, при положение, че ще вдигнете разходите на домакинствата за бензин, за дизел и т.н.? Това са необходимо присъщи разходи, без които не може и ще доведе до намалението на всички други разходи за потребление. Което ще означава буквално преместване на парите от единия в другия джоб и в същото време ще трябва да отделяте някакви средства за компенсиране на домакинствата, които са с ниските доходи. Така че, бюджетът не би бил на кой знае каква печалба конкретно от тази стъпка. Затова смятам, че става дума за политическо действие, както беше, да речем, историята с ограничаването на колите с руска регистрация, всъщност, то не става въпрос само за автомобилите. На практика, всички лични вещи, които са с руска регистрация, трябва да бъдат отнемани. В това число и четката за зъби.

Васил Василев: Да, и пастата за зъби не можеш да вкараш в България.

Григор Сарийски: За това става дума.

Васил Василев: Къде, според Вас,  се намираме в момента по отношение на Еврозоната? Има ли и там някакво връщане назад,  дали са си дали вече сметка до какво ще ни доведе или продължават да напъват за влизане в Еврозоната, или продължават да ги натискат?

Григор Сарийски: В Еврозоната сме като в онзи виц –  скочил един без парашут и го виждат отстрани до прозорчето на самолета как маха с ръце и пита: А сега какво да правя? Горе-долу и при нас е това положението. Значи ние, шансовете ни за влизане в Еврозоната са, меко казано, пренебрежимо малки. Преди малко споменах инфлацията – с тия 7,5 %, които ги поддържаме, хармонизиран принцип, от грубо три месеца, нямаме никакъв шанс да се доближим до критерия, който е маастрихския –  че не трябва да имате повече от 1,5 процентни пункта над средното за трите страни, които се представят най-добре по отношение на инфлационния критерий.

На второ място, също меко казано, дефицитът е извън контрол с тези фокуси, които се правеха досега, включително и с това, че две поредни години започнахме с неприет бюджет, като специално за втората година, причината беше точно тази – очаквахме потвърждение, очаквахме конвергентен доклад, в който да се каже – да, България покрива критериите, и оттам насетне вече да развържем поясите. Е, това нещо не стана.

Не така стояха нещата с Хърватия. Спомнете си, когато ги приеха, те покриваха поне формално инфлационния критерий и малко след като ги приеха, инфлацията взе да се ускорява и в момента е една от трите страни с най-висок процент инфлация в Европейския съюз. Така че, те в момента пак избягаха от критериите. Нещо подобно беше направено и за България – целта беше поне временно да се вкара нещата в някакви рамки, тоест инфлацията да бъде фризирана, бюджетът да бъде вкаран поне формално в тези заветните 3%, след което да получим конвергентния доклад с утвърдителния отговор на Европейската комисия, на Европейската централна банка, след което да можем вече пак да развържем коланите. Но отлагането с една година ни доведе  до невъзможността да се справяме с този проблем. Възможност да поддържаме тези параметри.

Затова финансовият министър е толкова притеснен и неговите стъпки са горе-долу като две напред-едно назад. Делян Пеевски, когото споменахте преди малко, направи едно изказване за финансовия министър, буквално вчера, което беше изключително негативно, като Пеевски каза, че Асен Василев трябва да си преосмисли комуникациите. Не може да поемаш едни ангажименти, когато водиш разговори на четири очи, и да кажеш, че ще се откажеш от връщането на данъка 20%  ДДС за хотели и ресторанти. И в момента, в който излезеш пред големите медии, да говориш пак за връщане на 20-те %. Така че, Вие не можете да разчитате буквално за следващия вторник какво ще се получи с политиката на финансовия министър и това, според мен, предизвиква притеснението на финансовото министерство, защото те няма от какво друго да бъдат толкова притеснени.

Не е фатално да имате 4 или 5 % дефицит при положение, че Вие успявате да вкарате парите в някакви разумни фискални стимули, така че да можете да премостите това, което се задава. В момента се задава неблагоприятна зима, но това може да говорим после. Според мен, основното притеснение на Министерството на финансите е, че именно то ще бъде една от причините България да не може да получи утвърдителен отговор. И затова финансовият министър е толкова притеснен и ще става все по-притеснен оттук-нататък.

Васил Василев: Какво имате предвид под “неблагоприятна зима“?

Григор Сарийски: Ами, неблагоприятна зима е това, че ние очакваме – аз и доста мои колеги – очакваме възстановяване на цените на пазарите на суровини поради много причини. Имахме един период относително комфортен, след първоначалния пик, който започна в началото на конфликта, специалната военната операция в Украйна, след това се получи едно успокояване на борсите, наред с всички мерки, които бяха предприети, но лека-полека този ефект се изчерпва. Защото: първо – заместването на доставките, руските доставки с доставки от алтернативни източници, се оказа, че не са до безкрай. На второ място: на пазара на нефт се получава един много остър недостиг, който първоначално беше компенсиран за сметка на стратегическия резерв на Съединените щати, обаче този резерв се изчерпа, ако погледнете данните за фючърсите, ще видите, че пазарите очакват поскъпване. На следващо място: друг фактор, който работи в подкрепа на високите цени на суровините, това е картелирането на производителите на нефт. Както виждате, в рамките на организацията БРИКС бяха сключени различни споразумения и вече тези споразумения започват да работят. Само Саудитска Арабия и Русия намаляват добива някъде с около 4 милиарда барела петрол. Това ще доведе до недостиг и съответно до ръст на цените на петрола. Цялото това нещо, ръстът на цените на петрола ще започне да се пренася, не незабавно, а в следващите няколко месеца първо върху разходите за производство и след това върху крайните цени. Тоест, ние ще видим инфлационни темпове, каквито видяхме в началото на конфликта – двуцифрена инфлация от порядъка на 10-11-12% и то още през тази зима. Това означава, когато казвам, че ще е тежко – то ще е тежко, не само защото ще ги виждаме в данните на Националната статистика. Оттам насетне идва същинският проблем – домакинствата, които са с ниски доходи, те не могат и да помиришат увеличението на доходите, което се отчита със статистиката. Там, както знаете, се отчита увеличение на заплатата с 15, с 16% беше миналото тримесечие, по-миналото беше 13. Обаче процентите не са равномерно разпределени – тези с ниски доходи получават доста по-нисък темп, това първо. И второ – за тях цените нарастват много по-бързо, защото те купуват доста по-голям дял в тяхната потребителска кошница – хранителни стоки и т.н., при тях тези разходи се отразяват най-напред. И това означава обедняване на тези прослойки с ниски доходи. А в България, както знаем, те са една огромна маса. Погледнете данните на статистиката – тя е една съпътстваща анкета за бюджетите на домакинствата. И там ще видите, че бюджетите на домакинствата, които са с непроменени доходи за последните 12 месеца, различните тримесечия, са между 72 – 78%. Тоест, тези с увеличените доходи за последната една година, са едва 1/6. Едва около 1/6. Всички останали имат замразени доходи и ръст на цените – това означава по-нисък стандарт на живот за тях. Затова казвам, че зимата ще бъде доста неприятна. Миналата зима също се очакваше да има спадане на икономическия растеж и дори изпадане на такива периоди, в които ще бъде близък до 0, но ние нямахме зима! Това е, което ни спаси. Само че тази година тази облага няма да я има.

На следващо място – бяха натрупани доста квазибюджетни дефицити: топлофикация си увеличи задълженията, в Булгаргаз се получи така, че компанията е вече с отрицателен капитал заради покупките на прекалено високи цени и т.н. И рано или късно, всичките тези квазибюджетни дефицити ще трябва да бъдат покрити. А това означава недостиг на социалните стълбове. Ще трябва да бъдат взимани пари от образование, от здравеопазване и други подобни. Пак ще рефлектира в стандарта на живот на обикновения човек.

Васил Василев: По Марксово време се казваше, че политиката е концентриран израз на икономиката. Само че сега, като че ли, стана обратното. Политиката определя икономиката. Докъде може да ни доведе това? Виждаме, че в политиката се намърдват случайни хора, които определят развитието на икономиката според политическите си възгледи, своя опит и т.н., а не и според икономическите закони.

Григор Сарийски: Случайните хора са продукт на голямата политика, господин Василев. Значи, ако говорим за политика, трябва все пак да разграничим пластовете. Едно е да говорим за местното ниво, където зависи с какво настроение се е събудил еди кой си министър, докато съвсем друго е да говорим за голямата политика. Не знам дали Ви е направило впечатление, но Европа постепенно върви към централизация. От средата на миналата година беше стартирана една инициатива за Конвент за бъдещето на Европейския съюз и там нещата, които се прокарват, са доста неприятни за нас. Една от идеите е да се премахне правото на вето, решения да бъдат вземани с мнозинство, с обикновено мнозинство, а не с единодушие, на следващо място – предвижда се законодателна инициатива на евро парламента, т.е. да може да гласува закони, които да станат задължителни за страните-членки. Все неща, които постепенно ще ерозират, ще демонтират националната държава в Европейския съюз. За да можете да прокарате тези неща, на Вас Ви трябва всяка от националните държави първо да няма икономика и второ – да бъде изключително тясно свързана с Европейския съюз. Това е, което става в България. Ако погледнете биографиите на повечето министри, ще видите, че те са свързани със зелени сделки, какво беше – с насекоми – имаше такъв депутат, бивш шеф на такава фирма „Насекомо“ ООД, един от сегашните ни министри е заместник-председател на Асоциацията за зелен водород. Какви инициативи очаквате от тях да прокарват? Естествено, че това ще бъдат зелените инициативи, фирми, които са свързани с тях, най-вероятно ще получават голямата облага от тези пари, за които се говори, и това е причината активно да се бърза и толкова старателно да се неглижира мнението на хората.

Причината е очакването да се получат едни пари, които ще бъдат разпределени в тесните кръгове, които са близки до тесните кръгове, свързани с правителството, а не бъдещето на тази икономика. Това беше и начинът, по който бяха закрити и блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, спомняте си. Всъщност, пак едни такива хора бяха изпратени на нещо като дипломатическа совалка и те се върнаха с папка с препоръки, в които се казваше, че трябва да закрием АЕЦ. Когато се говори за това, колко е хубаво, че България е в Европейския съюз, от другата страна на кантара никой не слага загубата, която сме понесли, за това, че България се лиши от евтиното производство на ток. Ток, който първо можеше да бъде налят в местната икономика и да доведе до производство, за да се печели, и на второ място да бъде директно изнесен на високите цени, от които да бъде спечелено наистина баснословно. Та всъщност, когато се прави рекапитулацията къде сме ние и каква ни е облагата от Европейския съюз, трябва да се гледат наистина двете страни на уравнението. Това е невъзможно с цените, които имаме в момента.

И пак казвам – този елит е продукт на голямата политика. Погледнете как мина сега гласуването в Европейския парламент на Истанбулската конвенция – един от хората, които гласуваха в подкрепа на конвенцията, беше Сергей Станишев, същият Сергей Станишев прави някаква инициатива, в която обяснява колко е голям демографският проблем в България. Не може да прокарвате Истанбулската конвенция, която par excellence работи срещу демографските тенденции, и от друга страна да обяснявате колко е зле демографията. „ Не ме гледайте какво правя, слушайте какво Ви говоря – или май беше обратното? Та, пак се връщам на първоначалната ми теза – според мен, елитът в момента, елитът в България, е продукт на онази голяма политика, чиято цел изобщо не е добруването на България. Първо беше ликвидирана енергетиката, второ – индустриалното производство, на трето място – поминъкът по места  и както споменахте в анонса, голяма част от хората виждат единствения си изход през Терминал 2. И започват да търсят мястото си за реализация някъде в чужбина. Но по този начин България си отива.

Васил Василев: Няколко думи за въглеродните емисии и тяхната цена, която се смята, че е межди 50-60-70% от цената на тока? В зависимост от различните стойности на тока. Кой ги прибира тия пари? Ние плащаме. Аз плащам киловатчаса си, в който има и определени количества въглеродни емисии. Кой ги събира тези пари и къде отиват? За какво се ползват?

Григор Сарийски: Чисто формално, тези пари са предназначени за борба с климатичните промени. Те би трябвало да отиват в някаква зелена инициатива, отделен е въпросът какво става – просто трябва да видим разчетите. Но проблемът с тези въглеродни емисии е, че те не са насочени към озеленяване, те не са насочени към устойчивото бъдеще, не са насочени към екология. Целта на въглеродните емисии е да бъде демонтирано старото енергийно производство и да бъдат предложени нови енергийни източници. И това е добра инициатива, тя далеч не е инициатива на България, на Европейския съюз, това е инициатива, която се налага от Световния икономически форум – налага се на  наднационално ниво, и затова много трудно може да бъде избегната. Единици са държавите, които не се съобразяват с идеите на инициативата и нейното бъдеще.

Васил Василев: Ами да –  Китай!

Григор Сарийски: Разбира се, Китай.

Васил Василев: Китай, Съединените щати, Русия…

Григор Сарийски: Китай, Съединените щати, Русия… Всъщност, това, което се опитва да направи Европейският съюз, е да наложи така наречената въглеродна граница. ЕС санкционира всички онези, които не се съобразяват със зелените инициативи, като казва, че когато пренасяте товар, който е произведен по неекологичен начин, Вие не сте платили въглеродните емисии, които сте вкарали в неговото производство. Трябва да бъде наложено нещо като допълнително мито, отделен е въпросът как работи това нещо. На практика това, което се опитва да направи Западът, е да ограничи своя пазар като свое собствено ловно поле, така че да ограничи достъпа на външни, евтини, конкурентни стоки. Но, като резултат на тази инициатива, първо на санкциите, пакет от мерките, които бяха въведени, второ в резултат от конфликта в Украйна, се получи така, че някои страни започват да се капсуловат в нещо като нов СИВ. Спомнете си как работеше някогашният Съвет за икономическа взаимопомощ? Ами той беше създаден така, че да може както производството, така и потреблението до голяма степен да бъдат затворени вътре в рамките на тази общност. И горе-долу това се опитват да направят в момента страните от БРИКС. Макар да няма формална структура, но ние виждаме от данните за външната търговия как външната търговия между тях става все по-активна. Делът на търговията, на вноса и износа между тези страни става все по-голям, докато делът на вноса и износа към Запада става все по-малък и по-малък. Това беше причината, поради която миналата година – 2022-ра година, защото тези опити датират от по-отдавна, една Германия приключи с отрицателен търговски баланс. Чисто и просто.

Васил Василев: Което е нечувано!

Григор Сарийски: Нечувано е, разбира се! Това води до нови проблеми. Всъщност, всичките тези разходи лягат върху бюджета.  В момента това, което прави Германия, Испания, Италия, България – да компенсират тези инициативи с разходи за сметка на бюджета. В момента в Германия, буквално преди седмица или две, излезе някаква инициатива: „Дай си шофьорската книжка, за да получиш безплатна карта за градския транспорт“. Да, но нали си представяте, че това – картите са някъде от порядъка на 50 евро намесец – това означава, че на всички тези хора, вие ще трябва да им покриете разходите за градски транспорт, а това никак не е малко. В България сега нещо подобно става сега с енергетиците – от една страна, намаляваме производството на евтина енергия, от друга страна си нарушаваме енергийния баланс, защото базовите мощности, са някъде около  ½ от производството на евтина енергия за базовото потребление, и от друга страна – разходите, които ще бъдат покрити, обезщетенията на хората, изхвърлени от този сектор – 36 заплати, ще легнат на гърба на държавния бюджет. Но държавният бюджет не е бездънен! Отнякъде трябва да се вземат тези пари. При положение, че оборотите в икономиката започват да намаляват, няма откъде да получим допълнителни приходи. Затова казвам, че в момента ние, изобщо цяла Европа, се опитва с различни действия да предотврати кризата, като налива пари за сметка на дефицитно харчене, но това е игра, която не можем да играем до безкрай. Рано или късно реалността удря по главата и тогава човек наистина се чуди какво да прави.

Васил Василев: Значи, грубо, токът би ни бил два пъти по-евтин, ако не плащахме въглеродните емисии, които големите замърсители на тоя свят не плащат. А оказваме се ние тези, които плащат. Защо на нашия гръб е това? Китай, наскоро четох, че той има страхотна програма за развитие на въглищните си централи. Десетки хиляди мегават часа са планирани за тази и за следващата година.

Григор Сарийски: Само още една вметка. В момента държавата, която ще изпревари в тази посока Китай, вероятно е Германия. Там, както знаете, демонтират перки и какви ли не чудеса, за да могат да възстановят производството на енергия от въглища. И не е само Германия. Наскоро гледах една интересна инвестиция на една фирма, която започва с П и завършва на АНАСОНИК в Съединените щати. Там, припомням, направиха един закон за борба с инфлацията, в рамките на който се дават субсидии на фирми, които инвестират в Съединените щати – за повече производство, по-евтини стоки. Но, интересното е, че фирмата се нагледа на субсидия, която беше само за тази година 6 милиарда и 800 милиона долара. Фирмата произвеждаше батерии, идеята беше да се направи цех за производство на батерии като се каза: правим завода за производство на батерии, закриваме въглищната централа, по подобие на това, което се случва, например у нас в Маришкия басейн, и всички са щастливи и доволни. Проблемът беше, когато започнаха да смятат откъде ще вземат тока за този завод. Защото се оказа, че и той иска ток. Решението, което се взе накрая беше – няма да закриваме въглищната централа, защото ни трябва енергия.

Васил Василев: Ха-ха-ха!

Григор Сарийски:Същото нещо се получава във всяка една държава, във всяка една икономика, която вземе моливчето и започне да смята, та затова е крайно време да се простим с тия хубавите брошури за зеленото бъдеще и най-накрая да седнем да си направим сметката.

Васил Василев: Така е, когато на власт са хора, които не знаят какво правят, за какво говорят – ние имаме много примери не само на наше, но и на европейско равнище. Защо, например, връщам се на това – тези пари, които ние плащаме за въглеродни емисии, не отиват за засаждане на дървета? Които също изяждат въглеродния двуокис? Нали? Би било съвсем логично, само че не е така.