В петък е 3 март – Освобождението на България от турско робство. Велика дата в нашата история. Ако не беше тя, нямаше да има и България. Гледам как делнично минава празникът напоследък, как се отнема тържествеността му и искат да го принизят до нещо като обикновен неработен ден. Много ги боли чуждите лакеи, продажниците, потомците на Киряк Стефчов, че сме освободени от турското робство и че това го е сторила Русия.

Какво е значението на този акт, ние знаем. Може би не знаем, че Освобождението стресва цяла Европа. Ражда се нова държава, възражда се една нация и то без нейно разрешение. Накъде ще отиде тя, с кого ще бъде? Това е време на висша дипломация и остра омраза между отделни европейски държави, на търсене на приятели и съюзници. Перспективата възловото място на континента – преходът между Европа и Азия да се заеме от нова, немалка държава, предизвиква вълнения в европейските канцеларии. Особено враждебна към българите е Англия. Тя ще продължи тази линия през цялата ни история, не само защото българската държава се създава върху развалините на нейния съюзник – Османската империя, но и още по неприятно – Лондон смята, че народът ще е винаги русофилски. За него това е непростимо. На друго мнение е Франция. В Париж смятат, че новата държава може да им бъде съюзник срещу основния враг – Германия и затова следят с внимание революционните борби на нашия народ и Освободителната война. Запознал съм ви с книгата си България – Френска хроника. Сега ви представям една друга уникална книга:

Тя е само за руско-турската война 1877-1878 г. Големината и, задълбочените проучвания, подробните до последни детаили информации показват значението на руско-турската Освободителна война. Има ли друга книга, издадена в Западна Европа, която така внимателно, ясно, последователно да описва което и да е събитие в нашата история след 1878 г. , в която да са изследвани в такива подробности събитията, довели до Освобождението.