Възраждането на нацизма доведе дотам, че Денят на победата над Германия – 9 май – бе съвсем занемарен в България. Потулиха го зад Деня на Европа. Все пак няколко десетки смелчаци участваха в шествието на Безсмъртния полк в София, въпреки забраната на кмета Терзиев. Президентът Радев ги поздрави и сам положи цветя пред Паметника на незнайния воин. Но като цяло обстановката в столицата бе по-мрачна от предишните години. Духът на колаборационизма и на правоверния атлантизъм тържествуваха, защото символът на антифашистката победа – Паметникът на Съветската армия в София бе вече осквернен и сринат.

От няколко дни и катедралният храм Свети Александър Невски тъне в мрак без никакви обяснения. Сигурно го смятат за зловредна руска пропаганда.

Защо бе, за какво го гасите, кой ви нареди, и църквата ли ще събаряте? Или просто подлизурство пред русофобската централа. Общината мълчи.

Не само това. В мърсотия и забвение са потънали и паметниците на българските воини, паднали в боевете с германците през 1944-1945 г. Никой не говори, че благодарение на тяхната саможертва Отечеството оцеля непокътнато. Ето как изглеждаха на 9 май 2024 г. две от 11-те паметни места в София на загиналите воини от Първа българска армия.

Първото е в градинката на Солунска и Райко Даскалов. Мръсно, отблъскващо, нечетливи букви, няма и следа от грижа. Пренебрежението е демонстративно. Няколко скромни китки показват, че признателността все още не е умряла. Още по-жалко е положението с паметника на бул Янко Сакъзов. Той стои на супер централно място, видно отвсякъде, пак с няколко срамежливи китки и в ужасяващо общо състояние. Медальонът За храброст, поставен на върха, е къртен и изпочупен. Имената на героите, издълбани в гранита, не се четат, защото някоя българофобска ръчица старателно е заличавала буквите. Все едно паметникът е в Скопие. Виждат се следите от парцала с коресилин, с който е трито.

80 години след като тези хора са загинали за България делото и имената им още плашат мижитурките. Срам и позор!