9 март 2026 г., „Не се страхувай“ 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: От това, което се развива в и около Иран, естествено много ще пострада Европа. В случая тя играе ролята на „полезния идиот“ – подкрепя агресорите в един конфликт, последиците от който ще изпитва болезнено на свой гръб, и то вероятно за дълъг период от време. Та войната срещу Иран изглежда само стъпка от голямото прекрояване на света, а целите ѝ, обявени като прекратяване на иранската атомна програма и смяна на режима в Техеран, са само за лековерни слушатели на преддъвкана пропаганда. Дали и как войната срещу Иран може да засегне другия основен фактор в района – Турция, и въобще целия Близък изток? Ще разгледаме сега с моя гост Димитър Минков – дипломат от кариерата, бивш пълномощен министър, човек с много голям опит от работата си в тая част на света.

Г-н Минков, как смятате, ще се развият събитията по отношение на петролните монархии в Близкия изток? Какво може да ги очаква? Дали те ще продължат да се развиват по тоя начин, както досега, или нещо друго предстои?

ДИМИТЪР МИНКОВ: Развитието на монархиите е в пряка зависимост от военните действия, които се водят в момента там. Доколко дълго те ще се водят, дали монархиите ще останат на тази позиция, за която вие споменахте преди малко – тоест антагонистична на Иран, понеже бяха нападнати, така да се каже, макар че нападенията бяха по-скоро срещу американски бази и инсталации в тези страни. Но все пак беше атакувана суверенна територия. Тоест, тези страни не можеха да останат безразлични към това и затова естествено възприеха този антагонистичен подход към Иран. Но, въпросът е, доколко дълго това ще може да продължи? Това ще зависи от по-нататъшния развой на събитията, от целите на Съединените щати, президента Тръмп и на Израел, естествено. Обявените цели на президента Тръмп в началото на кампанията бяха само ограничаване и по-скоро спиране на иранската ядрена програма и спиране на разработването на балистичните им ракети. С времето – и под „времето“ имам предвид последните няколко дни и седмици – тези цели започнаха да еволюират и да се приближават към целта на Израел, която е многократно заявявана: смяна на режима (regime change) в самия Иран. Израел няма да се съгласи и декларира, че няма да се съгласи на нищо по-малко. Просто те искат да махнат аятоласите и да сложат удобно за тях правителство, което от тяхна гледна точка ще им осигури спокойствие, перспектива и не на последно място – доминация в региона. Понеже когато бъде елиминиран или „успокоен“ по някакъв начин основният претендент за тази роля на доминант в този регион, Израел естествено става една от големите сили, с които всички трябва да се съобразяват. Та ако се върнем на страните от Залива – те имат много какво да губят от тази война. Да вземем Дубай, тъй като той е най-известен по ред причини тук в България – не само с дубайския шоколад, а и като резиденция на някои наши видни политици. Дубай посреща годишно 100 милиона туристи. Това е цифра невъобразима – повече, отколкото класически туристически държави като Франция и Италия. Всичко това неминуемо ще пострада от тази война и напрежение, а около 12% от БВП на Дубай идва именно от туризъм. Това не може да бъде игнорирано от тяхна страна. Действията им са раздвоени, защото от една страна те са мюсюлмани (независимо че повечето са сунити, а в Бахрейн са шиити), но убийството на аятолаха, който е свята личност в исляма независимо от деноминацията, неминуемо е породило негативни настроения срещу участващите в операцията на Израел и Щатите. Така че от една страна те са обидени на Иран за ударите, които получиха, но от друга не могат да игнорират аргументите си, свързани с икономиката и религията.

В. ВАСИЛЕВ: Вие познавате много добре Турция, работил сте там два пъти. Кажете ми, много са интересни взаимоотношенията и антагонизмът между ръководството на Турция и на Израел. Как мислите че този конфликт ще се отрази на самата Турция? За нас това е особено важно, защото едни сътресения в Турция неизбежно ще се почувстват и тука. Дали тя може да бъде в някаква степен засегната?

ДИМИТЪР МИНКОВ: Турция никога не бива да излиза от полезрението на българската външна политика, защото това е нашият непосредствен съсед – свързват ни история, традиции, войни, населението, което имаме тука. Какво е нейното отношение към този конфликт? Израел и Турция открай време имат отношения тип „любов и омраза“. От една страна, турците и Отоманската империя са били много благосклонни към евреите – когато испанската кралица ги изгонва от Испания, турският султан ги приема. Това са сефарадските евреи (шпаньолите), от които са и нашите български евреи. Евреите винаги са се радвали на добро отношение от страна на турските правителства до ден днешен. Но с палестинския проблем Турция просто няма как да не подкрепи палестинската страна. И там започват търканията. По време на моя мандат в Истанбул стана сериозният инцидент с кораба „Мави Мармара“ – /Mavi Marmara е турски пътнически кораб, известен най-вече като флагман на „Флотилията на свободата“ през 2010 г. На 31 май 2010 г. израелски командоси щурмуват кораба в международни води, докато се опитва да достави хуманитарна помощ в Газа, което води до смъртта на 10 активисти и сериозно обтяга отношенията между Турция и Израел- бел. Ред./

Тогава двете държави бяха пред скъсване на дипломатическите отношения и си отзоваха посланиците. В сегашната обстановка Турция заема определено негативна позиция спрямо Израел. Може би и защото някои израелски политици (т.нар. бекбенчъри, които казват това, което другите не могат) направиха изявления. Един от тях наскоро заяви, че Турция е следващият Иран, което се посрещна много негативно. Самият президент Ердоган направи изявление в смисъл „да не настъпите мотиката“. Към този негативизъм трябва да прибавим и информацията, че американците започват да флиртуват с кюрдите с цел да ги въоръжат и включат на своя страна в операцията срещу Иран. Белият дом отрече ЦРУ да води такива разговори, но Турция помни подкрепата за кюрдите в Сирия и при Саддам. За Турция това е „червена линия“, която никога няма да позволят да се прекрачи. Израел отдавна флиртува с кюрдите, за да установят зона, свободна за полети (no-fly zone), и действия за частична автономия. Нещо, с което Турция не би могла да се съгласи.

В. ВАСИЛЕВ: Тоест можем да очакваме засилване на напрежението по оста Израел – Турция, специално визави кюрдите? Но целта май е съвсем друга – да се удари по Турция и тя да бъде превърната във „втория Иран“?

ДИМИТЪР МИНКОВ: Цитатът на този израелски политик, който заяви, че Турция е следващият Иран, е директна заплаха.

В. ВАСИЛЕВ: Това е наистина сериозно. Нашите власти трябва да обърнат внимание на тази „писта“, защото всяко разклащане на Турция ще ни засегне. Благодаря ви за този разговор. Изправяме се пред нова действителност в Близкия изток, която все повече се доближава до нашите граници – особено бежанската вълна, която виси над нас като дамоклев меч. На 7-ми март в Истанбул имаше съвещание на външните министри на тюркоезичните държави. Турция взема мерки да предотврати негативно развитие, което означава, че те го предвиждат. Свикват „под знамената“ всички тюркоезични народи, за да подкрепят тяхната кауза.