1 декември 2025, „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Драги зрители, в студиото е доцент д-р Григор Сарийски – икономист, анализатор, финансист с множество научни разработки, чиито интервюта в „Не се страхувай“ се посрещат с много голям интерес. Аз следя, има по 40, 50 и 60 000 гледания само на неговите анализи. Днес с него ще говорим за съдрания ни бюджет, за новите данъци, раздрънканото евро и трагичните икономически перспективи на Европа. Добър вечер!

Да видим тука първо нашата болка. Как стана така, че формации с еднакви идеологически ценности влязоха в такива остри разпри за бюджета? Какво представлява тоя бюджет според вас и защо се карат?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Нали знаете, има територии на планетата, които са, така да се каже, в режим на преход. Има периоди, в които има богата хранителна среда, и периоди, в които средата става доста оскъдна. И точно в периодите на оскъдна хранителна среда, тогава, отделните видове и популации влизат в остра схватка помежду си. Същото нещо е в икономиката. В момента, в който хранителната среда започне да обеднява, тогава отделните клики, структури на влияние и каквото се сетите, започват да спорят помежду си за това кой да вземе последния залък, който може да бъде, буквално, заграбен от трапезата на българските граждани.

Проблемът за България е, че първо, от една страна, започнаха да намаляват европейските пари. Европейското финансиране става все по-оскъдно и по-оскъдно, ако го направите като съотношение между постъпленията от европейските програми и това, което имаме като брутен вътрешен продукт. На второ място, икономиката започва да зацикля. Значи, ние от две-три години симулираме някакъв така що-годе приличен темп на брутния вътрешен продукт – около и малко над 3-те процента, като „храним“ този темп на растеж (така наречения) с услуги и с фискални стимули. Което означава, че ако една и съща стока спре да бъде препродаване през няколко големи посредника или, ако, да речем, посещенията в хотели и ресторанти започнат да намаляват и хората се обърнат към чисто физическото потребление, тогава от този темп на растеж няма да остане и помен. На следващо място, като споменавам фискалните стимули, едно е да имате среда, която е с относително широк буфер – ние в момента имаме относително нисък дълг – но когато този буфер е вече изчерпан и оттам-нататък да започнете да увеличавате разходите на бюджета и съответно да трупате прогресивен дълг, това означава, че вие може да навлезете в дългова криза.

Едно много важно уточнение трябва да направим: една икономика  влиза в дългова криза по много различен начин: едно е да сте икономика като тази на Германия или Франция, където може да си позволите относително висока задлъжнялост, съвсем друго е да сте на другия полюс – да речем Албания, някъде през 90-те години на ХХ в. спряизплащанията на дълга си при около 16% външен дълг към БВП.

За да поставим нещата в контекст, ще кажа, че България в момента е около 48% от брутния вътрешен продукт. Става дума за външния дълг, от който 30 процентни пункта се дължат на частния сектор и останалите 17-18 са на държавния сектор. Въпросът е, че ако нямате тази подкрепа, този буфер, този гарант, който представлява в момента ЕС и Еврозоната, означава, че България, при тези си норми, би могла съвсем спокойно да изпадне в дългова спирала или да спре обслужването на задълженията си.

Ако трябва да окръглим темата – хранителната среда става все по-бедна, разходите намаляват прогресивно за да могат да поддържат накакво що-годе доволство в отделните клики, но при малките приходи и малкия бизнес, който имаме в България, това не може да продължава до безкрай. Точно заради това се получава рязкото увеличаване на дефицитите. Ако проследим динамиката на дефицитите, ще видите, че до миналата и по-миналата година, ние успявахме да ги поддържаме около 3%. В момента тази година сме над 3% – чисто и просто една част от този дефицит е „заметен под килима“ – като парламентът гласува Закон за бюджета, с който одобри прехвърлянето на 7-8 милиарда като приходи на държавните дружества, които след това да ги изразходва по правителствени програми. Само че, тези разходи няма да бъдат отчетени към държавния бюджет – това е уловката. Същото нещо се предвижда и за 2026 г. Също за 2026 г. се предвижда и изземването на 100% от печалбата на държавните предприятия, т.е. декапитализация и т.н. и т.. Именно поради тази причина Европейската комисия каза: ами, очевидно вашите финанси не са устойчиви. Затова ни сложиха с още две държави, мисля че бяха Унгария и Испания, в страните, които имат осезаем риск за бюджетната си устойчивост.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вие казвате дългова криза, че ние вече не сме ли в дългова криза? Защото как може да се измъкнем от този капан, в който сме попаднали? Ние нямаме държавна собственост, нямаме с какво да обезпечим плащанията по дълга, нито пък имаме някакво производство, нито имаме тука открито златно находище или петролно…

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Имаме златно находище, но просто онова, което се добива от находището, не идва при нас. И проблемът е – между другото Вие споменахте във встъпителните си думи за концесиите – че това е нещо, което се подготвя в още по-големи мащаби буквално следващата и по-следващата година. Защото има инициативи на „умните и красивите“, всъщност са основно от тях, да бъде отворено поле за проучванията за шистов газ, да бъдат премахнати забраните за добив и т.н. – и всичко това с уверенията, че ние тука ще се къпем в петрол. Разбира се, нищо такова няма да стане – справка „златната“ концесия, при която ние получаваме нищожна част от онова, което се декларира като добив и то само върху онази част, която е прието да се декларира като добив. Защото на златните находища се добиват и метали, които също са ценни, но не са злато и минават ей така, през страничната врата.

Та, в условията на ограничена хранителна среда се получават всичките тези недоразумения, меко казано, които видяхме в последните година-две. В това число и 4000 имота, които бяха пуснати за продажба. В това число и това, което разказахте за музея на Васил Левски – това е емблематичен начин, по който работи Европейският съюз: дават се едни европейски пари и те, обикновено, стимулират отказа от накякви национални политики, национална идентичност и т.н. Всъщност, това е една от причините българският елит толкова упорито да напира да влизаме в еврозоната – защото там има едни пари, които ще бъдат получени.

Относно дълговата спирала – ние в момента, при дълг около 25% от БВП, все още не сме. Проблемът е заложеното в сегашната тригодишна програма увеличение на задлъжнялостта някъде до 31% през 2027 г., а през 2028 около 36%. Тоест, с тези бързи темпове на задлъжняване ние много лесно можем да се върнем към онази задлъжнялост, която имахме 90-те години: 123%. Това вече е дългова спирала и дългова криза. С други думи: в момента не сме в дългова спирала, не сме в дългова криза, обаче, започваме крака да влачим в оловните ботуши на провала!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това, което казвате, е така, но ние нямаме производство, което да компенсира тези дългове, които взимаме. Нямаме какво да дадем, нямаме какво… Какво ще продадем? Какво имаме? Имаме водите. Имаме „Козлодуй“. Имаме железниците… Имаме още малко ТОТО-то. Концесия на ТОТО-то.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Тук трябва да отворим една голяма скоба за това, което витае около тази концесия, но не се казва в прав текст. Първо, когато говорим за увеличение на печалбата от ТОТО-то, трябва да имаме предвид, че тази печалба ще дойде изцяло от българските граждани. Защото онези 4.4 милиарда лева (това е някъде около 1/5 от брутния вътрешен продукт, малко под 1/5), част от тези приходи идват от чужденци, защото знаете – тук в България идват да играят доста заможни, благосъстоятелни играчи от Турция, Израел и така нататък, доста азиатски играчи има, които всъщност са хора, които просто идват за да поиграят и се връщат обратно, защото в техните страни хазартът е забранен. Ако искате да увеличите оборотите на ТОТО-то, означава, че ще превърнете по-голяма част от българското население в ТОТО пристрастени. Нали си спомняте епизодите на онези, които търкаха билетчета? Аз съм виждал хора, включително и бездомни, малоимотни, които търкат билетчета с надеждата нещо да се случи. Така че увеличаването на печалбите от ТОТО-то означава, че зад това увеличаване на печалбите ще стои много висока социална цена.

На второ място, печалбите могат да бъдат увеличени по два начина. Или с вдигане на оборотите, което, както ви казах, означава разширяване на дела на българите, които играят тази хазартна по своята същност игра, или другият вариант е с увеличаване на маржа. Маржът как може да бъде увеличен? Ами в крайна сметка на всеки тотализатор разходите му са горе-долу фиксирани. Това са печалбите, които тотализаторът изплаща. В сравнение с изплатените печалби, другите разходи, които са за комунални услуги, заплати и т.н., те са едно незначително перо, от което не може да икономисате кой знае колко. Или с други думи – ако някой предвижда да увеличи печалбата на тотализатора, това означава по-малки печалби за онези, които играят. Просто няма друг начин. Така че концесията на Българския спортен тотализатор донякъде я разбирам като нужда от някакви приходи в бюджета и прехвърляне на голяма част от едни такива, да го кажем, гарантирани постъпления в джоба на някой частен (в кавички) инвеститор. Но от гледна точка на икономиката и на българските граждани ефектът ще бъде изцяло отрицателен. Има една социална цена, която просто не се отчита при оценката на тези продажби и концесии.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Имате ли вие сведения, данни някакви за това какво сме спечелили и какво сме загубили от членството си в Европейския съюз като пари?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: На първо място, сметката не е толкова лесна, защото ако сложим грубата оценка колко са нашите отчисления в европейските фондове и колко сме получили по линия на различни еврофондове, там България е нетен бенефициент. И обикновено с тази сметка излиза всеки, който бива призоваван да прави подобна оценка. В същото време, обаче, трябва да отчетем няколко неща: само от затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ – онези двата, които бяха затворени преждевременно – по цената на сегашната електроенергия и по огромния глад за електроенергия навсякъде около България, означава, че ние щяхме да вземем по-големи приходи, отколкото с всичките постъпления по линия на различните еврофондове. Като пак казвам – една част от тези пари са взети от българските граждани под формата на данъци и отчисления след това в Европейския съюз. На второ място, трябва да отчетем, че едно от задълженията на България, влизайки в Европейския съюз, е да отвори своите граници. Което означава, че вие отваряте границите си за западните вериги, възприемате единна митническа, селскостопанска и така нататък политика, която ви носи огромна щета. А хеле пък селскостопанската политика – в момента се подготвя замяната на 12 директиви, които регулират земеделския сектор, с един общ регламент, в който се казва какво ще можете да сеете и да жънете, образно казано, и какво не. Или с други думи – Европейският съюз директно посяга на хранителния суверенитет на страните членки. Това е нещо, което ще засегне особено силно България и съответно ще рефлектира в по-висока социална цена, която ние ще платим чрез загубата на хранителния суверенитет и, разбира се, през здравните разходи. Защото не бива някой да смята, че онова, което ще се сее, онова, което ще бъде задължително като единствена възможност за сеене в Европейския съюз, ще бъде най-доброто и най-здравословното за гражданите на Европейския съюз.

Успоредно с това, когато говорим за митническата политика, трябва да отчетем и споразуменията, които действат на територията на съюза. Ето сега, да речем, за да може да се компенсира загубата на пазарен дял на германските автопроизводители, се подготвя споразумение с Меркосур /Южния общ пазар – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/, откъдето ще бъде внасяно месо, ще бъде внасяно жито, царевица и така нататък, които са произвеждани на онази територия при доста по-ниски екологични стандарти. Това е пак пряка социална цена, която произтича от членството в Европейския съюз, но никъде не се отчита, когато се тегли калемът и се смята какво сме получили и какво сме дали. Не на последно място, благодарение на Европейския съюз, цветът на нацията, онези, които бяха най-пасионарната част на българското общество, напуснаха България. И поради тази причина в момента, когато погледнете какъв е капацитетът, независимо дали става дума за някое държавно учреждение или в парламента, на човек може да му се доплаче.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това, което казвате за Меркосур, е много интересно, защото това ще убие голяма част от европейското селско стопанство.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Да.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: А срещу това германците ще си внасят колите в…

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Те ще изнасят коли на територията на Меркосур, но американците скоро ще го затворят този пазар.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Възможно е. Да. И тогава ние ще останем с вноса или убитото селско стопанство на Европейския съюз, а германците нека да си останат с колите.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Разбира се. То по принцип Америка винаги работи така. Ако погледнете след Първата световна война, 20-те години, Америка има един страхотен тласък, който се получава и благодарение на ефекта от Първата световна война. Неслучайно онзи период е известен с името „Roaring 20s“. След 1944-та година Америка пак преживява небивал възход – 50-те години възстановяването, възходът, интензивният икономически растеж в Съединените щати се дължи именно на ефектите след Втората световна война и, разбира се, на Бретън-Уудското споразумение, което поставя САЩ в позицията на, как да го кажем, собственик на вълшебна пръчица. Защото с отпечатването на всяка стодоларова банкнота САЩ могат да закупят от цял свят стоки и услуги на цена от 100 долара. Номиналната стойност е изписана на банкнотата, но разходът за САЩ е буквално центове, по-малко от цент. И това е възможно благодарение на Бретън-Уудското споразумение, което се постига след Втората световна война. Просто Щатите работят така и това е между другото подтекстът на цялата поредица от събития, които наблюдаваме в момента – началото на конфликта в Украйна и евентуалното примирие, което сега може да бъде сключено. Защото няма какво да се заблуждаваме – това, което се подготвя, това е нещо като Мински споразумения 2 или Мински споразумения – следващ епизод. Защото Европа продължава да се готви за война.

Не бива да се заблуждаваме, че идеята на НАТО (разбира се, с все по-малката подкрепа на САЩ) е да предизвика челен сблъсък с Русия. И всъщност от евентуалния челен сблъсък цялата Европа, целият колективен Запад ще загуби. Единствените, които ще спечелят, ще бъдат Съединените щати, които ще си купят политическо време. Ако някой се съмнява в това, че се подготвя такъв сблъсък, и разчита на приказките за мирно уреждане на конфликта, нека да погледне колко промени бяха направени само за последните два месеца в страни като Франция, Белгия, Австрия и т.н. Да речем, в Германия немският министър на отбраната каза, че предвижда до 2030 г. да увеличи със 100 000 души състава на армията, като каза, че първоначално призоваването да влезете в редиците на германската армия ще бъде доброволно, но това подлежи на преразглеждане. В Белгия одобриха един закон на второ четене, който позволява да бъдат изпратени призиви до всички, които са на над 17-годишна възраст – призив да влязат и да служат в армията. Като пак това нещо в момента е доброволно, но евентуално може да бъде въпрос на преразглеждане в едно близко бъдеще. Франция – шефът на техния генщаб буквално миналата седмица излезе с едно изявление по телевизията, в което се обърна към френския народ и каза, че французите трябва да бъдат готови да пожертват децата си в името на някаква справедлива кауза. Разбира се, това срещна много силна вълна от недоволство, но ако погледнете и как се движи чисто финансирането, как се движат парите в Европейския съюз, ще разберете, че това не са просто приказки по телевизията.

Интересна статия, която препоръчвам на зрителите ви да прочетат – в „Уолстрийт Джърнъл“. Изтече буквално вчера (на 30 октомври) така нареченият таен план за отбрана на Германия, където се предвижда конфликт с Русия. Разбира се, там се говори, че в рамките на следващите две или три години Русия неизбежно ще нападне страна член на НАТО и поради тази причина трябва да влезе в действие този план, който е около 1200 страници, който предвижда през територията на Германия да преминат около 800 000 бойци от Европа, от страните членки на Европейския съюз, в посока Източния фронт. Познайте дали това няма да засегне всички страни членки.

Друга много интересна новина излезе на 27 октомври, мисля че в „Блумбърг“, където се каза, че НАТО трябва да бъде готово за следващия сблъсък, но чисто и просто с все по-малкото участие на Америка. И между другото, ако направите сравнение между заявките, които бяха в тази редакционна статия на „Блумбърг“, и изявленията след последното учение (ноември имаше едно учение на територията на Румъния и България), ще видите, че от една страна в официалните изявления това учение се отчита като небивал успех, но в „Блумбърг“ един от главнокомандващите на една от френските танкови бригади каза, че логистиката в Източна Европа е плачевна и спомена изрично България и Гърция. Което означава наливане на още разходи, които трябва да бъдат инвестирани в осигуряването на тази военизирана инфраструктура, която да обслужва движението на оръжия и на хора. Тази военизирана инфраструктура не може да обслужва нищо друго, освен следващия сблъсък. В смисъл, Европа се готви за война и от цялото това нещо ще спечели, както и досега печели – основно САЩ и донякъде Китай.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това не е ли дрънкане на оръжие само? Защото една война НАТО – Русия е немислима, защото знаем с какво ще завърши.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Ами ние знаем, но както виждате, управляващите очевидно не знаят. Видяхме, да речем, и на последните протести – имаше хора с украински знаменца, което лично за мене представлява една подготовка за легитимирането на следващия уж опозиционер, който отново ще бъде с проевропейски, евроатлантически, каквито се сетите още, възгледи. Или грубо казано – нещо като следващ епизод на Наталия Киселова. Помните ли, преди да влезе в парламента, Наталия Киселова беше възприемана от широката публика като човек, който е представител на опозицията с антисистемни възгледи. В момента никой не я припознава по този начин. И за да може да бъде легитимиран следващият такъв представител, по всяка вероятност с евентуални заявки за участие в президентските избори, затова според мен ще бъде подготвена една много широка коалиция от проевропейските, евроатлантическите сили с идеята да легитимират някой като опозиционер. Нали видяхте  – едно от основните действащи лица на сегашните протести беше Асен Василев. Тоест, това е нещо като претоплена манджа, защото със същите заявки Асен Василев излизаше и преди по-предишните избори, като каза, че той ще спре корупцията и с парите, които ще отклони от корупцията и ще извади от сивата икономика, щял да построи за една година (ако не се лъжа) осем моста над река Дунав. Нищо подобно не се получи. Разбира се, набедените за опозиционери Кирил Петков и Асен Василев влязоха в коалиция със системните партии и в момента това, което се опитват да направят, е някак чисто формално да декларират евентуално разбиване на тази сглобка и легитимирането им като следващите опозиционери. Но, разбира се, с някакви допълнения към състава. Предстои да го видим това нещо.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тази военна психоза, за която се говори в момента – смятате ли, че може да направи Европа по-жизнеспособна?

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Да отчитаме растеж – да, но по-жизнеспособна – не. Защото ние отчитаме всичко, свикнали сме да го отчитаме като темпове на растеж на индустриалното производство и като брутен вътрешен продукт – нали, като темп на растеж на БВП. Икономика, в която имате държавно планиране, в която имате поръчки, които не зависят от капризите на пазара, съвсем естествено ще отчете темпове на растеж, които са над онези, които имате в цивилно време. За съжаление обаче, ако погледнете, ако направите сравнение между потреблението на домакинствата и брутния вътрешен продукт (темпа на растеж), ще видите един тотален дисонанс. Защото оръжията, които се произвеждат – разбира се, те се отчитат като БВП и като индустриално производство, само че те не се консумират. Това не са легла, телевизори и храна, която да може да сложите на трапезата си. Това е индустриално производство, което отива някъде в складовете. И хората, в общи линии само предполагам, в такива случаи могат да палят свещ и да кадат тамян да не навлезе в употреба това оръжие, защото там означава и много висока социална цена, както това нещо се случи в Украйна. И разбира се, след този епизод, в който отначало имате увеличение на производството заради ръста на производството на танкове, снаряди и така нататък, оттам нататък имате рухване на икономиката. Това е нещо, което неизбежно се получава заради разрушаването на инфраструктурата, енергийните източници и така нататък. Това са все точки, по които врагът започва да удря в момента, в който реши да съсипе една икономика. Това не е кой знае колко трудно с днешния капацитет на оръжията.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Не е много оптимистична картината, която виждаме.

ДОЦ. Д-Р ГРИГОР САРИЙСКИ: Вижте, картината е по-скоро предупреждение. Нашата роля не е да бъдем психоаналитици, които да успокояват хората, че утре някак ще бъдат по-добре нещата. Защото въпреки обещанията, виждате, че през последните години нещата не се получават по-добре. Въпреки уверенията, че санкциите ще изплашат Русия и ще я накарат да се оттегли от Украйна, всъщност става точно обратното. Затова хората трябва да бъдат по-скоро предупредени и да са наясно с истинските действия, истинския характер на действията, които се разиграват, а не да биват успивани с хубави обещания и приказки по телевизията.