По-миналата седмица стана дума за неудържимия възход на депутата Пеевски към върховете на властта. Бившият му партиен шеф Карадайъ излетя от ръководното място в партията и от съпредседателството на парламентарната група. Пеевски, необичайно активен, сипе препоръки, упреци и нареждания към правителството, като че ли е негов главен акционер. Политици от разни цветове го хвалят и поощряват. Дитирамби летят от политолози и анализатори.

Какво може да значи това? Нищо чудно Доган да е сметнал, че обстоятелствата позволяват ДПС да излезе от ограничаващата рамка на етническа партия и да стъпи на много по-широка социална основа. Например, да стане партия на предприемачите, работодателите, бизнеса, каквато искаше, но не можа да стане ГЕРБ.

И ако вече е време на Борисов и ГЕРБ да залязват, а ПП/ДБ са твърде екзотични за такава роля, то нищо чудно ДПС да се е запътило към очертаващата се политическа ниша. Успее ли да я обхване, партията може да стане водеща сила в политическия живот. Крайно време е икономическата стратегия и тактика на страната да се промени, а никоя от досега управлявалите партии не бе в състояние да го направи. Не ги бива, просто. Може ДПС да има подобни намерения. Въпросът е дали има идеи и сили за изпълнението на такива програми.

А защо Пеевски? Ами защото изглежда най-напористия и ловък политик с българско име в ДПС. Ако в един момент застане начело, то ще е знак, че ДПС иска да се превърне от етнически капсулирано движение в мултиетническа партия с много по-широка социална база. Тя би имала предимството, че от една страна ще може да запази досегашния си електорат, а от друга – ще разширява влиянието си сред политически блуждаещата досега прослойка на българските предприемачи и работодатели.

Доколко това би съответствало или би противоречало на българските национални интереси е много сложен, труден въпрос, отговорът на който дълго време ще остане неясен.