15 септември 2025, „Не се страхувай“

Отмина първият учебен ден! Децата на България поеха по пътя, който сме им утъпкали. Да видим какво представлява този път. Погледнат отблизо той е трънлив, криволичещ, осеян с дупки и локви като междуселско шосе. Т.е. за да го извърви, детето трябва да премине през много препятствия като носи немалко тежести, освен чантата. Дори детето да е гений, да съумее да избегне всички премеждия, има едно бреме, което го осъждаме да носи цял живот.

То, още от рождението си, е натоварено с дълг, към днешна дата от 10 000 евро, които е длъжно да изплаща. На него, както и на всеки български гражданин, от раждането до смъртта, му се полага да връща своята част от колосалното задължение от 53 млрд евро, плюс лихвите, което българските правителства са поели. Само за първите седем месеца на тази година властите са взели още 16 млрд. лева заеми. Само тази година. И това не е всичко. До края на годината дългът ще стигне 60 милиарда евро и после всяка година ще нараства още с по 10 милиарда. Приятна перспектива, нали? Карай децата да плащат извращенията и кражбите на управниците, те са още малки и не разбират какво им е подготвено. Но вече ще са пораснали, когато един ден на вратата на държавата почукат едни чичковци и кажат: Повеселихте се, попазарувахте си, хайде сега връщайте заемите. Децата ще кажат: нямаме пари, не ние сме вземали заемите. Нищо, нищо, ще ги успокоят чичковците, на вас Ви се е паднало да ги връщате. Нямате пари, виждаме, но имате още води, язовири, електростанции, пътища, железници, рудници – ще Ви ги вземем и ще Ви отпишем или поне намалим дълга.

И децата ни ще се окажат в държава като празна черупка. Тя ще има граници, но вътре няма да има българска собственост. Всичко, заедно със земята, ще е преминало в чужди ръце. И тогава могат лесно да ни кажат: Вие какво правите на нашата земя? Я се пръждосвайте. Тогава може да се сетим за палестинската драма, но ще е късно.

Като говорим за толкова сериозни и драматични явления, не може да не се запитаме: Кой е виновен за това? Как затънахме толкова дълбоко? Отговорът е: почти всички, управлявали държавата през последните 30-ина години. Между тях на пръстите на едната ръка се броят тези, които разбираха от макроикономика. Останалите бяха наясно само с този раздел от пазарната икономика, който се заключава в сделката: продавам на безценица държавно имущество и с подкуп купувам частно имение или давам на концесия за жълти стотинки и прибирам комисионната или спирам Южен поток и ставам председател на ПЕС, или блокирам гьола в Белене и оставам министър-председател, или внасям боклука на Европа, а изнасям парите си навън или давам безплатно на гърците водите на Арда, за какво са ми като имам хотел със собствен водопад и т.н.

Вариантите са много. Смисълът е един. Всичко наше става мое, нищо мое не става Ваше. Нашата икономика и селското ни стопанство бяха разбити  от наши негодници, не толкова от външните нашественици. Нашите разправяха наляво и надясно, че държавата била лош стопанин и затова продавали, давали на концесия, раздавали. Не държавата е лош стопанин, те са некадърни да управляват собствеността й.

Намерили са формула: хем нямат държавна собственост да управляват, хем получават подкупи. Някои не могат и курник да стопанисват, а се разпореждат и прахосват имущество за милиарди. Погледнете само в колко страни държавната собственост печели, защото се менажира с грижа. У нас тя се разбива хищнически, може би не толкова от омраза към България, колкото от негодност, простотия и най-вече алчност.

Та, за да очистим пътя на децата си от тръни, локви, дупки и препятствия ние трябва да започнем да работим. Как, какво трябва да се направи – ще търсим отговора постоянно в това предаване.  Целта е да изградим държава, която защитава не европейската, а българската собственост, не европейските, а българските производители, милее за интересите на своите, а не на европейските граждани и не пилее парите на народа. Само така можем да избегнем опасността чичковците-кредитори един ден да почукат на вратата и да ни вземат държавата.