Войната в Украйна засегна много тежко Европейския съюз. Тя изпразни съдържанието на европейските погреби и военни складове и доведе до непосилни за бюджета на Брюксел разходи. Ако САЩ прекъснат помощта за Киев и наложат на европейците да поемат издръжката на режима ЕС ще се окаже в критично положение.
Европейските икономики вече изпадат в такова. С режима на санкции те се самолишиха не само от евтините и достъпни руски енергийни и суровинни доставки, но и от огромния платежоспособен руски пазар. Който малко разбира от икономика ще види, че такива сътресения неизбежно водят до остри кризи и вълнения. Ето, ръстът в Европа вече е само 1 %, а в Германия е под нулата. Големи немски концерни затварят врати и се изнасят, най-вече към САЩ. Блумбърг вчера обяви, че основите на германската индустриална машина са се сринали като домино и дните на Германия като индустриална супер сила са преброени. При това няма изгледи положението да спре да се влошава. Фермерските протести тук и в Европа изглеждат само началото на вълните от недоволство, които могат да се очакват в следващите месеци. Британският вестник Телеграф писа онзи ден, че „Великобритания е в ужасяващо състояние. Тя все повече страда от същите патологии като Европа и е изправена пред подобен краен упадък“. Това не е идеологическа опорка на московски пропагандисти, а заключение на един от най-авторитетните английски вестници. С други думи, Европа предстои да сърба попарата, която сама надроби.
Как ще ни се отрази това на нас, „гордия член“ на европейското семейство? Както обикновено, при кризи го отнасят първо най-бедните. Не се и съмнявайте, че великият егоизъм на старата Европа ще се опита да ни лиши от подаянията, които ни отпускат и които поддържат държавата.
В мъглата на кризата обаче прозира един специфичен момент, който може да се окаже много важен за нас. Задълбочаващите се икономически проблеми на Европа водят до социално напрежение, обедняване и безработица. Неминуемо. В такива случаи правителствата стягат коланите. Мерките обикновено засягат първо чужденците, т.е. и българите, които сега са намерили препитание на Запад. Едни ще бъдат уволнени с предимство, други предсрочно пенсионирани, трети просто изхвърлени на улицата. За някои животът ще стане доста по-труден.
И тук ще е моментът България да каже: Деца мои, върнете се в Отечеството! Тук ще намерите работа, добри доходи и закрила! Ще Ви дадем това, от което имате нужда!
Не се смейте, драги зрители. Ще кажете – каква закрила, бе, какви доходи – те българите бягат от тук, ти искаш да се връщат. Че има ли някъде в Европа по-лоша управия от нашата, има ли по-негодни управници? За какво да се прибират хората? Да не са луди? Да си скъсат нервите и да им ограбят парите? А и кой ще се прибере като знае какви простаци ще го управляват тук.
Ще сте прави, ако разсъждавате от гледна точка на сегашното ни състояние. Но какво ще стане ако условията се изменят. Ако се смени коренно философията и практиката на управление и страната започне да работи усърдно и да произвежда. Ако чуждите хиени, които изсмукват националното богатство, бъдат поставени на диета. Ако сегашните крадци бъдат въдворени на топло, а на мястото им застанат достойни хора с отговорност и чувство за дълг. Ако реформите направят България привлекателна за живот и за бизнес. Може картинката да изглежда утопична, но да не забравяме, че има страни, успели да се измъкнат от мизерията и да се наредят сред богатите държави благодарение на добре планирани и осъществени реформи. Вижте Сингапур, Ирландия, Корея, вижте съседна Турция как едно добро управление, основано на националните интереси я нареди сред най-бързо развиващите се икономики.
Да, ама Брюксел ще ни пречи, европейските директиви и указания спъват всеки опит за самостоятелно ускорено развитие, ще кажат песимистите. Така е, но ние говорим за период, в който ЕС ще е в дълбока криза и дотам зает със собственото си оцеляване, че няма да може да пречи на реформите. Достатъчно е да премахнем спънките пред развитието на селското стопанство и движението ни напред ще започне да се усеща. Или ако бързо, преди другите възстановим икономическото си сътрудничество с Русия и организираме възстановяването на стоковите и финансови потоци между Европа и Русия. Да минат през нас, разбира се.
А представете си, че българите почнат да се връщат – какви знания и опит ще донесат със себе си, какви инвестиции ще направят в отечеството, как ще помогнат за решаването на демографската криза.
„Не се страхувай“ има много зрители сред българите по света. Пишете ни, драги зрители от българските общности в чужбина – какво бихте искали да стане, за да се завърнете в Отечеството? Какви промени биха Ви върнали вярата, че и в България човек може да работи и да се развива? Пишете ни, дори като коментари в ютюб и ние ще организираме публично обсъждане на вашите предложения.