26 януари 2026, „Не се страхувай“

Европейският съюз навлиза в може би най-критичния период от съществуването си. Мнозина анализатори смятат, че той агонизира и дните му са преброени. Да видим доколко опасенията са основателни.

Първа опасност. Станахме свидетели на нещо немислимо допреди няколко седмици – Евросъюзът се опълчи на САЩ. Противопостави се на идеята на Тръмп да заграби Гренландия. От една страна европейците са прави – те са солидарни с един от своите. Дания може да бъде атакувана и те я защитават. Това е добре. Лошото е, че я защитават от своя благодетел и покровител – САЩ, които няма да простят това, според тях, предателство. За да покажат солидарност с Дания, Франция и Германия изпратиха в Гренландия по десетина войника, някои други – по-малко, Великобритания – един. Тази шепа хора трябваше символично да защитава датската територия, ако американците нахлуят да я окупират. Тръмп се изсмя на решимостта им и заплаши, че ще наложи от 1 февруари допълнителни 10 % мито на всички, които се противопоставят на намеренията му за Гренландия. Германия моментално върна десетината си войници и смири тона към Вашингтон. Стана ясно, че ЕС се държи от НАТО, а НАТО се държи от САЩ. Т.е. без САЩ няма НАТО, без НАТО няма ЕС.

Втора опасност. Това е омразата, с която европейските политически елити заливат Русия. Те решиха, че могат да забавят и избягнат от упадъка чрез войната в Украйна. На практика там срещу Русия воюват Великобритания, Германия, Франция и ред по-малки държави. И никой от тях изглежда не разбира, че тази война може да завърши с унищожаването, физическото унищожаване на Европа. Безумие е да се мисли, че Европа може да победи ядрена сила като Русия, тя ще натисне копчето, ако се почувства реално застрашена и това ще е краят на Европа. Не само като цивилизация, но и като география.

Трета опасност. Договорът с Меркосур. През седмицата Урсула фон дер Лайен подписа разорителното за Европа споразумение с латиноамериканските държави. А то ще унищожи европейското селско стопанство-гръбнакът на Евросъюза. Второ, това няма да бъде компенсирано от бум на износа на европейска индустриална продукция в тези страни – Китай вече се е настанил там и няма да бъде изместен. Меркосур ще доведе до много лоши за здравето на европейците резултати, защото трапезите ни ще бъдат заляти от евтини селскостопански продукти, съдържащи забранени досега пестициди, консерванти, ваксини и всякакви химически вещества, вредни за организма. Парадоксът при Меркосур е, че в Европа, най-вече в Германия се произвеждат химикали, чиято употреба е забранена в Европа поради канцерогенни и други свойства. Сега те ще се изнасят свободно за Латинска Америка, ще влизат в продуктите – царевица, соя, месо и т.н. и ще застанат на масата ни без забрани. А Европа на г-жа фон дер Лайен готви подобни споразумения за свободна търговия с Индия, Австралия и ред други страни. Не би било лошо, но преди 50-60 години. Сега това ще е пагубно за Европа и за здравето на европейците.

Особено жалко е, че тук българските власти, опиянени в слугинажа си към Брюксел, папагалски повтарят аргументите на европейската върхушка – ние не сме били застрашени от Меркосур. Застрашени сме, в най-голяма степен, защото и това, което все още диша в българското селско стопанство, ще бъде погребано. Не само латиноамериканските продукти ще залеят европейските пазари, нашия включително, а и нереализираните европейски храни ще го наводнят с подбити цени и ще доубият българските производители. Не говорим за пораженията, които ще бъдат нанесени на здравето на българина от напоените с химия продукти от Латинска Америка.

Четвърта опасност. Европейската комисия обмисляла ускорено приемане на Украйна в ЕС. Със същия успех може да се каже, че ЕК обмисля ускореното разпадане на Евросъюза. Защото осъществяването на първото ще означава автоматично реализация на второто. Или вкарат ли скоропостижно Украйна в ЕС, Евросъюзът ще се разпадне. Все едно ранен разярен слон да бъде пуснат в стъкларски магазин. Обещанията за ускорено влизане на Украйна в ЕС, разбира се, са празни приказки. Целта и е да успокоят пощурелите от войната украинци, да ги накара да не се разбунтуват срещу режима, да им вдъхне някаква химера, че и те ще заживеят един ден спокойно и богато. Трай, коньо! Напразни усилия на пропагандата! Как ще влезе набързо Украйна в ЕС?! Това прилича на призивите на хитлеристкото командване към останките на Вермахта през април ‘45 г.: „Не отстъпвайте, не се предавайте, всеки момент фюрерът ще извади новото страшно оръжие, то ще обърне хода на войната“. Който повярвал, загинал. Така манипулират и сега: „Не се предавайте, бийте се с руснаците, чака Ви славно бъдеще.“

Впрочем, колко лицемерна е Европа към украинската трагедия се вижда от начина, по който започна промиването нa общественото мнение НЕ в полза на украинците. Първо, показаха донякъде нивото на корупцията в Украйна, то наистина е зашеметяващо, говори се за окрадени 28 милиарда долара. След това почнаха да показват тоалетните от чисто злато на галениците на режима. Подтекстът, отправен към европейците е: вие им помагате, като късате от залъка си, те се изхождат върху вашите дарения. След това се разнесоха съобщения за жестокости при набирането на пушечно месо за фронта. Говорят вече за репатриране на избягалите от войната в Европа украинци. Подтекстът е: стига сме ги хранили, да отиват да се бият. И да загиват. Дания даже поиска Украйна да и върне подарените Ф-16, трябвали и за Гренландия. Глупости. Това са се все психологически снаряди, предназначени да подготвят общественото мнение в Европа за момента, когато Украйна бъде оставена на милостта на Москва.

Мисля, че е достатъчно да се види, че ЕС е пред големи опасности. Има реален риск от разпадането му. И ние, които безразсъдно вкарахме всичките си яйца в една кошница, трябва да мислим как да се спасяваме – колективно или поединично. Важното е да спасим държавата си, ако се окаже, че ЕС и НАТО не могат да издържат на геополитическите трусове, които вече се чувстват. Най-правилната политика е да помагаме не за разпада, а за укрепването на ЕС, но да работим за преустройството му съобразно нашите и на по-малките страни интереси и да не се оставяме да ни изнудват с помощите си. Един разпад на ЕС и НАТО ще има сега за нас още по-фатални последици от тези при разпада на СИВ и на Варшавския договор. Просто трябва да наложим защита на нашите интереси и зачитане на мнението ни, което ще е задачата на следващото редовно правителство.