Войната в Украйна върви към неизбежния си край. Надали някой се съмнява какъв ще е той. Да предсказваме как ще изглежда светът след това е претенциозно и трудно. Въпреки това има перспективи, които вече се очертават.

1. Украйна или каквото остане от нея няма да влезе в НАТО. Американският сенатор Майк Лий, близък до Тръмп предупреди, че договорният ангажимент на САЩ към Украйна е опасен ангажимент без предимства. Трябва да поставим червена линия пред НАТО: можете да имате Украйна или САЩ, но не и двете, подчерта сенаторът. Теоретично Североатлантическият пакт може да предпочете Украйна пред САЩ, но това е хипотеза, за която не вярвам някой да даде и пет пари.
2. Столтенберг твърди, че вратата за Киев ще се отвори без да казва кога. Да, един ден Украйна ще излезе от войната, но ще бъде разбита, осакатена и обезлюдена и в този вид няма да върши работата, на която НАТО разчиташе. Да припомним – по същия начин Брюксел вече 37 години залъгва Турция, че ще влезе в ЕС и все още не я пуснал да припари до прага му. Така вероятно ще стане и с Киев.
3. Дори без Украйна бъдещето на НАТО съвсем не е обезпечено. Ако Тръмп победи, той ще наложи рязко увеличаване на военните разходи на съюзниците за да купуват много повече американски оръжия. А европейците вече ще са навлезли в такава криза, че големите бюджети за отбрана ще предизвикат социални трусове и политическа нестабилност. Противоречието между амбиции и възможности може да отцепи някои елементи на блока и дори да го разцепи.
4. Европа не е в състояние сама да поддържа НАТО. Ако опита, ще фалира. Преди 89 г. имаше такива настроения, подклаждани от Франция, с т.нар. Западноевропейски съюз, но по едно време Вашингтон скръцна със зъби и ЗЕС умря.
5. Може да стане и друго – в един момент Украйна пак да се прегърне с Русия. Тогава какво ще правят тези, които я поддържаха да воюва. Ще я осъдят? Или ще я поощрят? Примери за подобни обрати колкото искаш. Знам, че след ВСВ французите мразели не нацистите, не есесовците, не, те мразели германците. Само 10 години след войната двете нации градяха заедно основите на нова Европа. Или Виетнам. След многогодишна жестока война със САЩ днес той е в прекрасни отношения с тях, по добри може би от тези с Русия, благодарение на която успяха да победят американците.
6. На този фон Европа не знае какво да прави. Тя се страхува, че една руска победа ще доведе до големи сътресения в европейската конструкция. Страхува се, но не може да се противопостави. Няма сили. Цуг-цванг. Това, което дава на Украйна, я изтощава, тя изчерпа погребите си и продължава да хвърля усилия в нещо, което няма да даде желания резултат. Европа прилича на тези хитлеристки фанатици, които до последния миг вярват в новото оръжие на фюрера и падат по улиците на Берлин с надеждата, че оръжието всеки момент ще гръмне.
7. Интересна е позицията на Париж. Франция ще направи всичко възможно да попречи на Русия да спечели тази война, каза Макрон. И за да придаде повече тежест на думите си обяви, че може да изпрати френски войски на фронта. Странна позиция. Макрон не може да не знае, че Франция няма сили да осуети руските планове. 1500-те френски войници, за които се говори, че ще заминат за Украйна, ще са капка в морето на боевете. Освен това те нямат бойна закалка, ще се бият на чужд терен, без въздушна защита, срещу опитен противник и ще имат тежки логистични проблеми. Това предопределя изхода при пряк сблъсък с руснаците. Затова с изпращането на френски войски в Украйна Макрон е целял друго. Най-вероятно да привлече вниманието на Москва. Тя да види в него враг. С врагът се преговаря. А Макрон иска той да води разговорите. От името на ЕС. Париж е наясно, че нито Урсула, нито Борел стават за тази работа. Всъщност, в Европа друг не може да поеме такава мисия. Франция е единствената ядрена сила в ЕС. Германия страда от синдрома Сталинград. Италия, Полша не могат. Другите не стават.

Ако демаршът на Макрон успее, той започне разговори с Путин и разговорите имат успех, Франция ще се наложи като неоспорим лидер на ЕС. Вероятно в тази връзка френският министър на отбраната се обади миналата седмица на Шойгу, уж да го уверява, че Киев не бил зад терористичния акт в Москва. Звучи съмнително. Истинската цел ще да е била сондаж за начало на диалог, но представен така, че Киев и Вашингтон да не искат обяснения. Макрон се оплака, че Шойгу говорил претенциозно и заплашително, но това е по-скоро да успокои настръхналия Зеленски. А и тонът няма значение, важното е диалогът да тръгне. Мисля, че тук има какво да очакваме.