6 април 2026 г., „Не се страхувай“

В. ВАСИЛЕВ: Ако критикуваш, оборваш, осмиваш Гюров, ПП-ДБ-та, Урсула фон дер Лайен или Кая Калас, ти ще влезеш скоро в сферата на „неблагонадеждните, облъчените от руската пропаганда“ индивиди. И според последните указания те трябва да бъдат изолирани, бесовете да бъдат прогонени от тях. Ловът на вещици в България вече започна, особено след като властта поиска – всъщност е била накарана да поиска – намесата на Брюксел срещу зловредното руско влияние. Сложиха и някакъв, спряган за английски агент, елемент като острие на политическата инквизиция. Какво значи това? Накъде води? Да видим какво мисли по тези въпроси един всепризнат авторитет по темата свобода на словото и печата, дипломатът с над 30- годишна международна кариера и журналист Енчо Господинов.

Какво означават тия мерки от наша страна и какво става въобще с журналистиката по света? Защо се превръща от журналистика, каквато я знаем и от каквато сме се учили, в пропагандистика поначало?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Това, което наблюдавам от известно време и в световните медии, а също и в нашите, които не може да останат встрани от тези процеси, е опитът да се даде много по-голям периметър на действие на пропагандата, отколкото на класическата журналистика, каквато я знаем от векове насам – от Гутенберг насам. И да ви кажа, тия дни като гледах пак как вилнеят оръдията и в Близкия изток, и на други места, се сетих за един паралел от нашата история. Ние сега всички с основание се вълнуваме – април месец за нас това е 150 години от Априлското въстание. Цялото величие на всичко онова, което се е случило от онези храбри, всеотдайни момчета – Бенковски, Волов и всички останали. И се сещам за дните, когато юни-юли вече въстанието е смазано и английският посланик в Цариград пише до Лондон, до правителството на Дизраели и до кралица Виктория, и обяснява какво се е случило в България, но в смисъл „няма толкова обебзпокоително, нищо страшно не е станало. Въстанието е било водено от шепа едва ли не хайдуци, които правилно са били смазани.“ И всичко това се обръща за два месеца – световното обществено мнение във Великобритания, в Англия, в Съединените щати. От един млад журналист, репортер в кръвта си… Вие сте били журналист в горящ Бейрут и знаете какво е да гледаш как изгарят села, как изгарят градове цели. И идва момент, в който целият свят започва да научава какво е станало в България. Но се водят две линии пропагандни още тогава – говорим за лятото на 1876 г. Тогава английският вестник Daily News, който е съперник за тираж и пазар на лондонския Таймс, решава да вземе българската кауза в ръцете си, да каже истината, и изпраща един млад ирландски американец – 32-33-годишно момче, Макгахан, което идва вече калено в журналистиката и разказва всичко онова, което днес знаем за Батак, за Перущица, за цялата трагедия на цивилните български жертви от страна на башибозуците. Думата „башибозук“ я научава целият свят. Кралица Виктория благодарение на тия репортажи си променя мнението. Целият свят, интелектуалците минават на страната на България. Това става за няколко месеца. Няма такъв случай пропагандата да е понесла такива щети от истинската журналистика! Даже на едно място има един израз – че с 10 репортажа Макгахан превръща Дизраели в политическа кайма. Та това е, което ми се ще да кажа за голямата отговорност днес на медиите и за това, че ние, журналистите и медиите като институции, носят голяма отговорност за тоя хаос, който съществува днес, и за тъжното състояние на международното право.

В. ВАСИЛЕВ: Как оценявате опитите на правителството сега да наложи цензура и да накара българите да мислят „правилно“, по канона?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Всяка цензура и всеки опит да се наложи интелектуално насилие над един народ е обречен първо на провал и второ – дава обратни резултати. Има няколко примера, които просто плачат да бъдат споменати. Спомнете си „Животинска ферма“ на един блестящ журналист, наш колега – Джордж Оруел. Той, като имперски полицай в Бирма, вижда как се потъпква един народ. След това като става журналист в BBC започва да пише неща, които вероятно не са се харесвали тогава. Но опитите да се наложи чрез пропаганда промяна в общественото мнение може да дават резултат за известно време, но не за дълго. С тази книга, а особено с романа „1984“, където алегорията е да се представи едно общество, командвано от една свиня, наречена Наполеон – забележете. С всичко това, което Оруел казва в онези години, ние виждаме елементи на държавна политика в немалко държави по света – да реализират на практика чрез медиите насаждане и формиране на такова обществено мнение, което да служи на съвременните наполеоновци. Другият пример е трагедията на един изключителен американски режисьор Елия Казан. Оказва се, че той е човек, който е „клепал“ своите колеги – артисти, писатели, журналисти. Някои от най-известните американски сценаристи влизат в неговия списък като обвинени, че са прокомунистически настроени. Започва лов на вещици в САЩ след Втората световна война, който води до съсипване на живота на маса народ. Дори Хемингуей е имал досие, защото е казвал неща, които крайната десница не е искала да чуе. Всичко това е в отговор на вашия въпрос: това завръщане на опитите да се организира лов на вещици срещу другояче мислещите хора, това старание да се дебалансира машината на журналистиката, която изисква най-малко две гледни точки… Всички тези опити ще доведат до обратното. Както след войната в Украйна се засили интересът към руските медии, така ще стане и с всякакви други опити, които искат да ни върнат в епохата на Джоузеф Маккарти.

В. ВАСИЛЕВ: Тук като че ли започват да се явяват сенките на две зловещи явления. От една страна „Министерство на истината“, а от друга – теоремата на Гьобелс за стократно повторената лъжа. Смятате ли, че ще могат да бъдат пресечени? Гледам големите световни вестници – New York Times, Le Monde, Figaro – те вече пишат по съвсем различен начин. Не е това, което беше преди 30-40 години. Сега всичко покриват, прикриват и представят в изгодна светлина. Това не е журналистика.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Светът днес е съвършено различен от света преди падането на Берлинската стена. Промени се из основи собствеността на медиите. Те вече са корпоративна собственост на хора като Джеф Безос и други магнати. Откакто Безос взе Washington Post, вестникът се промени много. Погледнете CNN – каква бледа сянка е на себе си. CNN, която имаше куража да показва първата война в Ирак през 1991 г. на живо. Днес CNN е един рупор на Демократическата партия. Неслучайно десетки, да не казвам стотици хора напуснаха Washington Post – най-добрите пера. Бившият главен редактор на Daily Telegraph, Макс Хейстингс, каза: „Ако ние бяхме по-искрени, ако представяхме картината по-нюансирана, щяхме да имаме повече читатели.“ Днес на западните медии се вярва много по-малко.

В. ВАСИЛЕВ: При нас нещата са по същия начин. Медиите влияят в една посока. Да вземем въпроса за шистовия газ в Добруджа, който Борисов и неговите хора отново поставят. Никой от медиите не реагира на това грубо нарушаване на декларацията на Народното събрание, която забрани проучванията. Медиите мълчат. Как си го обяснявате?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Една част е жалкото финансово състояние на медиите в България – липсата на пари и реклами. Медиите се ръководят от десетина души и е много трудно на обикновените журналисти да показват нещата каквито са. Преди десетина дни един приятел от Добрич ми се обади: „Моля ви се, говорете, искат отново да дупчат Добруджа. Градът се е свил наполовина, няма заводи, младите бягат.“ Спомням си Станислав Йежи Лец, който казваше, че прозорецът към света може да се запуши и с вестник. Туриш ли намордник на медиите, много лесно става да управляваш и заблуждаваш хората.

В. ВАСИЛЕВ: Но и четящите стават по-малко, защото няма откъде да черпят истинска информация…

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: За голямо съжаление е така. Ако сравним днешния New York Times с онзи от времето на Виетнамската война, когато колеги като Уолтър Кронкайт или Дейвид Халберстам воюваха с министъра на отбраната Макнамара… Те са имали куража и подкрепата на редакторите си. Имало е реална конкуренция. Днес медиите са лишени от най-ценния си сок – истината. Вчера получих писмо от мой приятел американец, демократ, който казва: „Срамувах се от Байдън, сега се срамувам от това, което прави Тръмп, но най-вече се срамувам от New York Times, на който прекратих абонамента, защото няма какво да прочета в него.“

В. ВАСИЛЕВ: Благодаря на Енчо Господинов. Много интересен извод – че медиите допринасят за оглупяването на хората. Когато им се предлага измамен процес с лъжливи доводи, тяхното съзнание се затрива. Бъдете здрави и не се страхувайте!