24 ноември 2025, „Не се страхувай“

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Представям ви една книга, която излезе преди седмица само и която беше представена в Народната библиотека от автора Енчо Господинов и издателя академик Иван Гранитски. Представянето мина с голям успех. В книгата „В кривото огледало на илюзиите“ Енчо Господинов разказва част от своите огромен брой истории по пътя му като журналист, дипломат, хуманитарен работник из целия свят. И сега Енчо Господинов е с нас. Добър вечер! Честита книга, прекрасна, много интересна. Чете се на един дъх. Аз много я харесах. Но да ви питам – вие сте бил на много войни, конфликти, революции, земетресения… Какво е различното между тези неща, които сте видял, и трагедията в Украйна?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Има много прилики, има и разлики огромни. Всяка война прилича на другите войни по това, че загиват хора – предимно млади хора от конфликти, които са разпалени най-често от старци, както казва един предишен американски президент. Той вероятно е усещал какво ще правят неговите наследници. Но дори и при тези прилики – няма война добра, от това, което аз съм видял. Всички войни, дори и понякога справедливите, носят толкова много смърт, жертви и тъга, че много от тях се превръщат в пирови победи. Както казва един наш поет – няма победа, която да върне мъртвите.

От друга страна обаче, войната в Украйна е много различна от това, което наблюдаваме в Близкия изток или в предишни войни. Тя беше, както пише професор Джон Миършаймър, внимателно и детайлно подготвена от Съединените щати и Западна Европа. Те я провокираха, казва той, и това до голяма степен е истина. Направиха така, че да не оставят изход на Русия. Миършаймър и Джефри Сакс ни повтарят да погледнем кой „сготви манджата“, която сега сърба цяла Европа.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ще ви прекъсна, защото новият заместник-министър на отбраната на САЩ каза онзи ден една хубава фраза – че много готвачи не могат да сготвят хубава манджа.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Да, то е като онази приказка – много баби, хилаво дете. И при това положение, тази война между два братски народа се превърна в една от най-жестоките братоубийствени касапници. Тя постави Европа в унизително положение. Европа и без това беше тръгнала да се вее на вятъра без ясно лидерство и концепция накъде върви. И най-вече  със слаби лидери, за голямо съжаление на Стария континент. Така че това, което се случи, направи тази война много тъжна, тревожна, уникална по глупостта на тези, които я предизвикаха. И за голямо съжаление, според професор Миършаймър над 1 милион украинци вече са си отишли от този свят, Русия – значително по-малко жертви. И един човек да загине, това е голяма загуба.

Но да се надяваме, че това, което става в Женева /мирна конференция за Украйна/ ще донесе промяна, която ще ни даде повод за малко по-ведър разговор в близко бъдеще.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: На какво смятате, че се дължи планът „Тръмп“? Защо Тръмп го налага сега и то го налага със сила?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: От това , което чета в сериозните американски издания, от това, което виждам в ефира предимно на западните медии и от собствения си опит /ние с Вас, така се случи, вече половин век наблюдаваме световните събития и сме свидетели на от треовжни към по-тревожни събития, отколкото на мир и глобална хармония/, но мисля, че това, което става в САЩ, вътре в страната и в световната икономика, е голямо разместване. Разместване, което започна в 1989 г. с падането на Берлинската стена. Макс Хейстингс, бившият главен редактор на Daily Telegraphе, казва: „Голямата игра се превърна в голяма лъжа“. Започна пропагандно подготвяне на промени, които ни доведоха дотук.

Двуличието на т.нар. „колективен Запад“ доведе до това, че на бившите съветски ръководители, на Горбачов и Елцин се обещаваше нещо, което Западът нямаше намерение да изпълни, а именно – неразширяването на НАТО на изток. Много добре го обяснява проф. Миършаймър, който наскоро публикува една статия, всъщност това е речта му от началото на ноември пред Европейския парламент. Тази реч, за съжаление, е много закъсняла, ако го бяха поканили преди 3,4 години, да им каже същите тези неща още тогава…Та, проф. Миършаймър казва, че поредицата от фалшиви неща – че НАТО няма да се разширява на Изток, а всъщност една след друга, повечето от бившите държави от Източния блок, от бившия СИВ, станаха членки на НАТО, което, както нашите колеги отвъд Океана се изразяват – отномо взриви руската параноя, че някой отново се готви да напада Русия.

След Наполеон и Хитлер, много журналисти, а и както самият Хенри Кисинджър казваше: „Не дразнете Мечката!“. Русия има толкова тежки опити с това да бъде нападана отвън, че Русия с основание е подозрителна към всички лъжи.

Макс Хейстингс назначи на работа преди много години Борис Джонсън – първо Джонсън беше журналист в лондонския „Таймс“, после в „Дейли Телеграф“, и като кореспондент в Брюксел, същият Хейстинг уволни Борис Джонсън за лъжи и измисляне на истории. След това го уволниха и от лондонския „Таймс“. За съжаление, Джонсън направи пак тази беля в Истанбул преди няколко години. И, ако не беше изпратен там… Някои пишат, в англлийския печат, че тази негова интервенция в Истанбул му е донесла 1 милион долара от голям английски оръжеен производител.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Срещу 1 милион убити!

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Точно така. Това двуличие, лъжата, че НАТО няма да се разширява на Изток, и след това признанията на мадам Меркел и на мосю Макрон, че Минските споразумения са били за печелене на време, докато се въоръжи Украйна – всичко това доведе до тези кървави събития, които виждаме днес.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Наблюдавате ли някакво разминаване между политиката на САЩ и политиката на големите лидери в ЕС по отношение на войната в Украйна? И въобще по отношение на конфликтите в света?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Различията са огромни. Никога досега, поне от Втората световна война, различията между Сащ и лидерите, може би трябва да кажа лидери в кавички, на Европа не са били с такива различия както сега. Тръмп е твърдо решен да направи нещо значително в Женева. Той бърза, защото САЩ са дълбоко разделени социално и етнически. Трябва му победа, която да промени настроенията в неговата страна, която да подготви идването на власт на неговия заместник Джей ди Ванс. Ако това стане, Тръмп може би ще бъде най-щастливият човек на земята. В това отношение, нека го кажа така, Тръмп иска да изведе световния кораб към по-спокойно пристанище. Докато европейските лидери, тройката лидери на най-големите европейски икономики – Стармър, Макрон, Мерц – от вятърът, който ги брули те изглежда са изгубили ориентация. Те вървят в грешна посока. Те се опитват да променят точките в предложения от Тръмп План от 28 точки. Ако Тръмп, Путин и Си Дзинпин се разберат, светът може да се укроти. Европа усеща, че остава сама.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Оформя се една позиция на Европа, която е абсолютно неприемлива за Москва. Планът „Тръмп“ има основания да бъде приет, още повече че Путин обяви, че основите му са заложени далеч преди срещата в Аляска. Тоест, дълго е работено преди да излезе този План от 28 точки, приемлив и за САЩ и за Русия. Защо тогава Европа предлага нещо абсолютно неприемливо и за двете страни, нещо, което ще бъде отхвърлено? Защо се опитва да измести една формула, която, може би, щеше да намери добро решение?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: В Европа сме свидетели на неразбиране или голяма заблуда, че светът се развива по книгите на романтиците или в текстовете на автори, философи и политици, които са виждали само „розовото“ в човешката история. Хенри Кисинджър ни напомняше за „реалполитика“. Виждам сега, че и проф. Джефри Сакс, и проф. Миършаймър, често ни напомнят, че в живота нещата рядко се случват като в книгите на Жан-Жак Русо и на Волтер. Тези двама големи мъже на европейското Просвещение са виждали света по един много по-хармоничен начин, и с основание за онези години. Но днес, както напомняше и Кисинджър, Великите сили следват своите закони и интереси. И вакуум не остава там, където Великите сили диктуват хода на събитията. Гова, което направи Китай в последните 20-30 години показва колко е вярна тезата на Кисинджър. Ние сякаш се срамуваме в Европа, а и нашите медии, почти никога не говорим за реалполитиката – защото там трябва да се кажат неща, които невинаги са приятни.

А истината е, че силните държави, големите държави, понеже носят и голяма отговорност за стабилността в света, те понякога налагат събития и критерии за развитието на света, които невинаги се харесват на някои. И сега виждаме, че точно това става: виждаме, че Си Дзинпин, Путин и Тръмп искат да успокоят света, искат да направят така, че да доминират търговията, индустрията, науката. Мирът да доминира. А не това, което нашите „любими“ лидери от Западна Европа непрекъснато повтарят, че за това, което става грешката е на Великите сили. Не мисля, че е само на Веиките сили.

Тръмп иска търговията и индустрията да доминират, а не войната. Всички трезвомислещи анализатори са на мнение, че Тръмп няма никакво намерение да превзема Украйна, защото тя не му трябва. И ако Борис Джонсън не беше попречил навремето Минските споразумения да бъдат подписани в Истанбул,  днес Украйна щеше да е цяла, войната щеше да е забравена и Европа щеше да бъде успокоена.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Четири или пет точки от Плана на Тръмп са свързани с  икономическо сътрудничество с Русия, връщане в Г-8, съвместно разработване на различни големи инвестиционни проекти, участие в съвместни форуми, съвместна работа за Арктика. Тоест, зад мира, който Тръмп иска да се установи, той предвижда да се стъпи на здрава икономиеска основа. Това е положителен подход – икономиката и мирът да вървят ръка за ръка.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Абсолютно вярно. Който търгува, той не воюва. В това отношение Тръмп е много прав. И в една взаимно свързана, глобална икономика, САЩ имат какво да предложат на Русия и на други държави, в същото време Русия, с нейните богатства, също има какво да предложи на САЩ, Китай също – със своя невероятно бърз напредък в науката, технологиите, изкуствения интелект. Ако тези три „кита“ – САЩ, Русия, Китай – които носят на гърба си планетата /според мита за трите кита/, ако успеят да префокусират планетата към търговия, а не към войни, това ще бъде огромна победа. Победа на здравия разум. Има надежда. Има надежда тримата – Тръмп, Путин и Си да променят хода на историята, но, за съжаление, някои европейски лидери може да сложат прът в колелото.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Понеже споменахте Жан-Жак Русо, може да завършим с неговата велика мисъл „Назад към природата“, която в днешно време може да звучи като: Назад към хармонията, в която трябва да живее човечеството!

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Абсолютно. Надявам се лидерите, събрани в Женева,  разхождайки се край езерото, преди да излязат с някакъв финален документ, да видят паметника на Русо, който е живял там, и да си помислят, че е по-добре да се върнем към световната хармония, отколкото да се занимаваме с оръжия.