16 юни 2025 г., „Не се страхувай“ 

Журналистът, дипломат и геополитически анализатор Енчо Господинов

 в студиото на „Не се страхувай“ на 16.06 2025 г., с коментар:

 за Ирано-Израелския конфликт, възможните развръзки

и неизбежното прекрояване на световните властови центрове.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Много интересни събития, светът наистина се тресе. Поканих в студиото Енчо Господинов, дългогодишен висш чиновник, представител на Международния Червен кръст в ООН и в редица горещи точки на света. Приятели сме с него от много години. Той е видял много, много от нещата. Добър вечер!
Ние се познаваме и следим заедно международната политика от има- няма половин век точно. Може ли да кажете дали има периоди през тези петдесет години, в които международното напрежение да е било по-малко опасно?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Аз, откакто се помня – и като журналист пътуващ по света, и когато бяхме двамата с теб в Близкия изток и в Западна Европа, и после като хуманитарен дипломат – не помня някога да е било всичко равно или спокойно. Винаги е имало по 10, 20, 30 войни в света, по-големи, по-малки, но мисля че сега сме на ръба на пропаст, което е много неприятно. Лятото наистина се очертава горещо ако това, което сега става между Израел и Иран не се успокои. Много се събра наведнъж! Преминаване към триполюсен свят, една война в Европа, второ огнище в Близкия изток. Както виждате, Газа вече е почти забравена, никой не й обръща внимание. По 60-100 души убиват хората на Нетаняху в Газа и никой вече даже и не говори за това. Цялото внимание отива към към Техеран и евентуално това, което става там.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Защото в Газа горят само палестинците, а тук може да изгорим и ние!

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Точно, точно! Мисля, че светът изживява една от  най-драматичните си кризи. Леко ми напомня цялата история на Кубинската криза 1962-63 година, когато Хрушчов и Кенеди трябваше да вадят кестените от огъня, но бавно. И светът, някъде около две седмици и половина, живя с ясното съзнание: утре ще осъмнем ли живи или не?!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Външният министър на Иран каза, че е готов да подпише, че страната няма да се стреми да получава, да се сдобива с ядрено оръжие. Даже предложи и примирие. Израел обаче отказва. Каква му е целта в Техеран? Иран няма ядрено оръжие, декларира, че няма да иска, да получава такова, предлага примирие в момента. Израел отхвърля всичко това. Какво иска?

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Един от проблемите, от деликатните моменти в цялата тази драма, е личността известна като Нетаняху. Нетаняху е в много тежка ситуация вътре в страната си. Срещу него има много сериозни обвинения за това, че той и неговото обкръжение допуснаха да се случи това, което стана в южните части на Израел на границата с Газа. Проспано ли беше това, което се случи с онзи еврейски лагер, когато много млади хора загинаха от ръцете на Хамас или това беше търсено и допуснато от Нетаняху? Както и да е, няма да задълбаваме натам. Само искам да кажа, че Нетаняху има остра нужда от конфликт, който да отвлича вниманието на неговите сънародници. На него му трябва война. Иран е удобен враг. Предтекстът може да се намери. Както навремето Джими Картър казваше: „Ако някъде светът пламне, тичайте да спрете Менахем Бегин, че ще запали нова война в Близкия изток“. И Нетаняху използва същата тактика. От момента, в който светът е насочил поглед към Украйна или към Газа, или някъде другаде, Нетаняху започва нова авантюра. Мисля, че това идва в лош момент и за него, и за другите големи играчи, глобалните играчи. Нито на Путин му е до този до нов конфликт, особено в един район, където са интересите и на Русия, и на САЩ, и на Китай – трите най-големи и все още единствено останали велики сили, с реална власт или с реална мощ в икономиката или във военното дело. И тримата лидери са в момента в едно двоумение какво да правят, а на Нетаняху му трябва война, за да не го вкарат в затвора за корупция и за други прегрешения. И той ужасно много иска да вкара и Америка, да въвлече и Доналд Тръмп в този негов конфликт. От друга страна, Тръмп вероятно се надява на някаква помощ от Путин, който да разговаря с Техеран, където има стари връзки между Русия и Иран. И където евентуално да се търси компромис. Аз не вярвам, че Тръмп се нуждае сега от сериозен, дълбок конфликт, защото, както както стана дума преди малко, в твоя анализ – ако хвръкнат нагоре цените на петрола! Цялата конструкция, цялата философия на тези лидери, особено на Китай и на Тръмп, ще бъде разклатена. Ако Ормузкия проток бъде препречен с два танкера, то 33% от световния трафик на петрол ще бъде блокиран. 33%! За Китай това е кошмарен сценарий, също и за Тръмп и неговите икономически планове за възраждането на Америка. Единствено приходите на Путин ще се увеличат, вероятно, при едно скачане, главоломно, на цените на петрола. Така че тази каша наистина е много неприятна, както за тримата големи лидери, така и, разбира се, за целия район. Мисля, че останалите в съседните арабски държави са вцепенени от евентуален такъв развой, който да доведе до онова копче, за което ти споменава – министър Кац ако го натисне. Мисля, че между няколко столици в света, и ние ги знаем кои са, вървят трескави разговори какво да се прави. Мисля също, че срещата Седморката, на великолепната Седморка в канадските Скалисти планини днес и утре ще бъде много трудна, защото новият министър-председател на Канада планираше един дневен ред и се наложи всичко да се смени. Сега и разговорите ще се сменят, за да се види как да се излезе от това положение, тъй като лятото започва горещо да става.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тук има един много интересен момент – явно, че Тръмп е много стреснат от това което стана. Нищо чудно той наистина да не е знаел в подробности за израелската атака или за това, че тя ще придобие такива размери. Защото се появиха съобщения, че той е поискал от Путин да посредничи между Израел и Техеран. Наистина Русия е единствената страна, която може да направи това, защото има добре отношения и с двете столици и с двемете лидери. Но това показва, разбира се, размера на катастрофата, която може да се развие и която Тръмп усеща. Смятате ли, че Путин може да се заеме със тази задача?
ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Възможно е да го стори, защото, първо той е отговорен човек, второ, той няма изгода, Русия няма изгода от една катастрофална война пред портите на Русия, буквално. Иран е съсед на Русия и съюзник. Вътре в БРИКС също стават много сложни процеси в момента и много е възможно, бих казала почти сигурно, че Путин ще упражни цялото си влияние в Техеран, за да за да успокои топката. Мисля, че все още има надежда да се предотврати най-лошото. По-младите наши зрители може и да не знаят, но ние с Вас, когато бяхме млади репортери, си спомняме какво стана, когато Джими Картър се опита да спаси американски заложници в иранската пустиня през далечната априлска седмица в 1980 година – логистиката на американските хеликоптери, пълни с морски пехотинци, се опита да изведе хеликоптерите при една пясъчна буря и те започнаха да падат като круши в пустинята. Цялата цялата операция се провали, Картър загуби изборите. Дойде Рейгън, възползва се от тази ситуация. Но в Америка има един синдром – да се внимава с Иран и с аятоласи, асорти аятоласи, най-различни. Така че, мисля, че Тръмп е пред много трудно решение да намери изход, който да е в интерес на САЩ, да успокои своя съюзник и приятел, наречен Нетаняху, и в същото време да предотврати една световна икономическа катастрофа, което е най-малкото зло всравнение с червения бутон, за който вие споменахте.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Даже, нищо чудно, той да използва цялото си влияние, за да накара Израел да отиде на едни преговори с руско посредничество. Струва ми се, че това в момента е най добрият вариант, който човечеството може да очаква.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Напълно е възможно! Напълно е възможно, защото, въпреки много деликатните отношения през последните, да речем 50 години, между Москва, дори по времето на Съветския съюз, и сега Русия и Тел Авив, Нетаняху много внимава как „играе“ с Русия и с Путин. В много отношения те имат добро сътрудничество. В Израел живеят, според официални статистики, между милион и половина и два милиона бивши съветски или сегашни руски евреи. Много от тях са с двойно гражданство, все още. В едно Ваше предаване Вие имахте брилянтен гост – Яков Кедми – който е един от тези хора, който познава добре и Русия, и Съветския съюз бившия,  така и днешния Израел. Затова, възможно е да се стигне до една такава тиха дипломация. Която напомня много на онази среща на други трима „големи“ в Техеран, 40-те години на миналия век, когато Втората световна война беше почти към края си. Не знам…Нетаняху е горчива костилка, той е „луд умора няма“, никой не знае каква беля може да направи.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Ако дойдем малко по-насам, в Европа, с какво си обяснявате тази истерична войнственост, която се разнася тука и която се носи из въздуха от някои среди?! Има някакъв европейски комисар по отбраната, Кубилиус, който каза, дори отиде дотам да каже, че войната в Европа не била немислима. Тоест е възможно да избухне.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Удивително е как нашите „велики“ и „храбри“ лидери не се учат от историята, просто е необяснимо! Ние помним какво е казал Хегел, че единствената поука от историята е, че никой не се учи от нея. Един американски професор от Чикагския университет – Джон Миършаймър – дава добър отговор на този въпрос, който вие поставяте за Европа. Европа в сегашния й вид е една изключително ефирна, като дантела брюкселска, и ефимерна организация. Която от един амбициозен икономически съюз – навремето – сега иска да бъде взета за световна сила. Но, както покойният Кисинджър намекваше: „Кой е телефонът на Европа? С кого да говоря?“. Миршаймър казва, че Европа е панически уплашена да не би Америка да се оттегли от НАТО и да остави Европа сама със себе си. Тръмп изпраща това послание доста често до Брюксел и го казва и в прав текст. Европа има крещяща нужда да приласкае Америка, да дръпне Тръмп, така както Нетаняху го дърпа към намеса в тази му война. Така Европа придърпва Тръмп с надежда да го приласкае и да го да убеди Америка да се върне с цялата си мощ – и икономическа, и военна. Да остане в Европа и да продължи да финансира. Защото Европа, оставена сама на себе си, зие знаем какво направи през Първата и Втората световни войни. Европа нито е готова за война, нито има армия. Вие добре обяснихте жалкото състояние на английската армия, което самите англичани не крият. Да не говорим за „храбрия Наполеон“ в Париж, който непрекъснато говори как Франция ще защити небето на обединена Европа. Това е  голяма илюзия! Европа не е готова нито за за големи военни действия, нито за икономически инициативи, които да вдигнат нашия континент в цялото му бивше величие, което имаше, когато руският газ и руският петрол течаха на много по-малки цени и германският мотор работеше на пълни обороти. Сега виждаме какво става в Европа! И, за голямо съжаление, тази вечер в онзи курорт в града, където е имало 3,4 индиански племена навремето, може би и Винету е минал наоколо, тези всички лидери, „великолепната Седморка“ се събират. Може би единственият здрав разум ще дойде от президента Тръмп, който, въпреки всичките му странности на моменти, все пак показва разум и има нюх как да се направи една политическа сделка, така че да спре касапницата. От шестимата „изключителни вождове“, които са там, плюс Тръмп, единствено японският премиер вчера, преди да кацнат в Канада, заклейми Нетаняху и каза, че това е лудост, самоубийство, престъпление. Всичките други, така тихомълком казват, че „да, не е красиво това, което става, обаче ние разбираме нуждата да се защити…“. Нямаше директна опасност от ядрено нападение от страна на Иран срещу Израел. Всички вероятно знаят – големите експерти в това число и Тулси Габард – че Иран все още не е готов. Отново може да се изпрати високопоставена делегация от ядрената агенция на ООН да провери пустите невидими центрофуги. Има ли нещо в тях? Колко обогатен уран има, къде е? Можеше да се направи това, както навремето направиха и в Ирак през 2003 г. Но това не се прави, защото истината ще излезе наяве! Отново се връщаме на факта, че въпреки огромния интелектуален басейн, който еврейският народ е дал на човечеството, въпреки огромния брой Нобелисти, умни хора, които е излъчил, мисля, че този народ не заслужава водач, лидер в кавички като Нетаняху.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Говорихте за за Европа и за нейното положение, а преди малко стана дума и за срещата на тримата „големи“ в Ялта. Този път обаче, ако има такава среща, на нея Европа няма да бъде, а ще бъде друго лице – Си Дзинпин.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Точно така!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Тоест, Европа отпада поради именно тези си исторически предопределености отпада от световния дневен ред. Това е тежкото, а ние сме вътре! За нас, за нас това е и вкарването ни в еврозоната, продължава още един напън да влезем там, откъдето много скоро някои ще почнат да искат да излизат.

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Вижте колко внимателно следят всички тези финансови нюанси около еврото държави като Чехия, като Полша, като Унгария, да не споменавам западноевропейските държави-членки на Европейския съюз, които също са много внимателни, когато става въпрос за еврото. Ние като Гюро Михайлов искаме да се хвърлим в дълбоката вода, без да знаем ще излезем ли от нея.
Мисля, че това което казахте за един нов Техеран или една нова Ялта и  отсъствието на Европа там, е едно много тъжно събитие, което сигурно ще наблюдаваме. Европа изключително талантливо проигра картите си! Няма друг случай в историята на нашия континент – още от XIV – XV  век, когато започва разцветът на Европа, когато започва Ренесансът на Европа – няма такъв момент, когато Европа да бъде така натикана в ъгъла! Без лидери, без визия, без посока и до голяма степен обречена на собствената си самотата, която Европа сама си избра. Аз мисля, че Си Дзинпин ще бъде, както вие казахте, третият член на тая група. Путин ще представлява Европа, вероятно единствен! И, заедно с американския лидер, който и да е той, когато и да е тази среща,  тежестта на центъра на света ще се премести от хайде да го кажем „Вечния Рим- ако така наречен Брюксел – ще се премести в Тихоокеанския район и от там вече ще започваме да се учим на мъдрост и на внимателно претегляне на делата си.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: По Конфуций! Вие дълги години работихте в ООН като постоянен представител на Международния Червен кръст, познавате структурата на световната организация. Какво според вас трябва да се измени, защото ООН не е в състояние да спре тези конфликти? Защо международни организации като Олимпийският комитет, Наказателният съд и т.н. все по-често се използват като политически оръдия, а не тясно професионално? Нещо в международната конструкция не е наред!

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Боя се, че сте изключително прав. Никога ООН не е била така парализирана, поне аз откакто следя от 30-40 години развитието на процесите вътре в световната организация, в ООН, плюс тези 8 години, които прекарах в Ню Йорк, работейки с най-опитните дипломати в света.Няма да забравя, когато веднъж, при един разговор, Кофи Анан ми каза една африканска поговорка:“Можеш да закараш магарето до реката, но не можеш да го накараш да пие ако то не иска“. ООН е съвместен продукт на 5 държави, 5 велики сили, така да ги наречем, след Втората световна война, които съставляват 5 постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, който е реалният „чорбаджия“, „собственик“ на ООН. Има още 10 държави-членки на същия този Съвет за сигурност, който играе по-деликатна, по-подкрепяща или неподкрепяща роля на петте основни. Но главните фигури там, които решават съдбата на света, са тези 5 държави и когато между тях има пълна липса на разбирателство, когато между тях има непрекъснато крамоли, има непрекъснато съперничество, тогава ООН е парализирана. Аз не съм виждал по-парализиран генерален секретар на ООН от Антониу Гутериш, който познавам много добре и много лично. Преди да стане генерален секретар на ООН Антониу Гутериш беше министър председател на Португалия и след това беше шеф на Агенцията на ООН за бежанците – 2 мандата, много опитен дипломат и политик, но с вързани ръце, не може да направи нищо той. Генералният секретар на ООН е слуга на 5-те велики сили вътре и е с вързани ръце. Единственият, който се осмеляваше да се противопоставя на „силните на деня“ беше Кофи Анан и неслучайно американците му стъжниха живота през последните две години като генерален секретар. ООН е в тежка криза и от нея в момента не може да се очаква абсолютно нищо. Абсолютно нищо! Тя прекарва някаква мимикрия и е далеч от онова, което сме наблюдавали в най-силните й години като организация вече на 80 години.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Създадена да пази мира в света! Това беше целта!

ЕНЧО ГОСПОДИНОВ: Да, тя беше създадена именно с цел да предотврати онова, което нейният предшественик, Лигата на нациите, базирана в Женева, не можа да да предотврати – нито Първата, нито Втората световна война. Затова, след Втората световна война, в Сан Франциско най-напред, след това в Ню Йорк се установи тази организация, известна като Организацията на Обединените Нации. Няколко от нейните лидери, на първо място Кофи Анан, както и един  швед Даг Хамаршелд, който също беше един изключително опитен дипломат, те ще останат в историята на световната дипломация като хора, които намериха кураж да направят нещо абсолютно вярно и силно! Другите, повечето, бяха с вързани ръце.