Чаровната коалиция ГЕРБ – СДС предложила националният празник да не бъде повече на 3 март, а да се премести на 24 май. Може би смятат, че по този начин ще се ограмотяват и ще възстановяват пропуските в образованието си, тъй като сме забелязали там немалко простодушни индивиди. Ако е така, имат някакво оправдание. Стремежът към просвета предполага уважение, дори да произлиза от непросветени персони. С това оправдателните аргументи свършват. Оттам нататък предложението показва, че в българското общество има хора, които и досега не могат да се примирят с Освобождението на България от турско робство. Това са духовните наследници на Хаджи Иванчо Хаджи Пенчович, на поп Кръстьо, на Ненко Балдювчето – предателят на Априлското въстание, все хора, които разсъждават дали не биха живяли по-добре, ако бяхме останали турска провинция. Те са недоволни, първо от това, че сме били освободени и после, че това са сторили руснаците.

Разбира се, тези персонажи не смеят да извадят истинските си мотиви на показ, а се обосновават с фалшиви аргументи. Разбира се, те знаят, че всяко пригаждане на оценките за минали събития към политическата конюнктура разводнява отговорността пред историята, особено сред младите. То съдейства на тези, които искат българите да се превърнем в безродници и космополити. Същата роля играят и промените на бележити дати, дори да имат някаква научна обосновка. Ако утре някой започне да доказва, че Христос не се е родил на 24 декември, ще преместим ли Рождество на друга дата? Ако някой иска да прескочим 3 март, ще трябва ли после да зачертаем последиците му, които отбелязваме на 6 май, на 6 и на 22 септември? Или целта на вносителите е да ни разединят по още един признак, за да бъдем по-лесно овладяни? Може да не е търсен, но това ще е неизбежният резултат, ако предложението на ГЕРБ – СДС бъде прието.