Голямата новина за седмицата дойде от посещението на Румен Радев в Унгария. Докато ястребите на Запад настояват за все повече оръжия за Украйна и война до последния украинец, България и Унгария призоваха за мир, постигнат по дипломатически път, без повече оръжия. Съвсем друг подход от досегашното сляпо следване на евроатлантическите инструкции от наша страна. За да се разграничиш от войнолюбивата риторика се изисква смелост. Това означава да се изправиш срещу течението с всички неблагоприятни последици – вижте какво се случи с Фицо. Но подобна политическа крачка може да има огромно значение. По няколко причини.

Първо, това може да е знак, че България изоставя истериите, олицетворявани от бившия военен министър Тагарев и възприема много по-разумен подход за разрешаване на конфликта. Това ще бъде оценено високо от всички, вкл. от украинците, когато войната завърши. Второ, след атентата срещу Фицо Унгария остана сама пред колективните изблици на безумие от Запада. Тя имаше нужда от солидарност. Радев и я даде. Това не се забравя. Трето, общата позиция бе изразена в деня, в който Будапеща обяви, че ще преразгледа членството си в НАТО, като няма да участва във военни операции извън границите на блока, т.е. в Украйна. Радев още не се беше върнал и България обяви, че ние няма в никакъв случай да пращаме войски в Украйна. Съвпадението надали е случайно. И четвърто, становището бе огласено в навечерието на Парламентарната асамблея на НАТО в София, именно за да бъде взето предвид. Сега Киев сигурно ще се мръщи, тукашната му агентура ще вие, ще се разбеснеят войнствените евроатлантици, ще протестират тези, които печелят от войната и искат България да погребе и последните останки суверенитет.

Въпросът сега е дали партиите, които са обезпокоени от разгарянето на кризата и превръщането ѝ в пряк конфликт Русия – НАТО, ще намерят сили да застанат до Радев и да подкрепят новия полъх в политиката.