Насъскването на русофобски настроения не бива да се разглежда изолирано от друга все по-ясно очертаваща се тенденция – захаросването на турското робство и представянето му като кротко съжителство между два народа. Ужасите, поголовните кланета, потурчванията, изнасилванията изчезват от историята, а белите полета в учебниците се запълват с измишльотини за благ комшулук и черпене с баклава по празниците. Виждаме – колкото по-зависими ставаме от Анкара, толкова по-напрегнати са отношенията с Москва.

Ето, вземаме руски газ от Турция, вместо директно да го внасяме, сега турски самолети щели да охраняват въздушното ни пространство. От кого ще ни пазят? От Гърция ли? Дали това не означава опит за постепенно приобщаване, някои биха го нарекли връщане в турската сфера на влияние, като се елиминира значението на единствения външен фактор, който може да го предотврати – Русия?

В тази връзка забелязваме един интересен момент – атаката на евроатлантическото войнство срещу президента Радев се води от предводителя на етническата партия. Ако сте забелязали, сценарият е скроен по същия модел, по който се разви аферата Скрипал преди време – някой казал нещо, друг бил чул, после заключил, трети подразбрал, паднал, изчезнал, взел-дал – никакви факти, но слухове и предположения – безброй. Ефектът е един – десетина подбрани гърла помпат една теза, слугинските медии я натрапват и тя постепенно засяда в съзнанието на хората. Целта е изпълнена – съмнението е посято. Остава впечатлението – щом толкова пишат, не може да няма нещо. Глашатай на операцията бе ДПС лидерът Пеевски. Колкото наемната журналистика нападаше Радев, толкова и величаеше Пеевски, представяйки го като новия Робин Худ на българската политическа сцена.

И тук се случи нещо странно, не знам дали сте обърнали внимание. Филипиките на Пеевски срещу президента изведнъж секнаха. Спряха след като в София дойде турският външен министър Хакан Фидан. Гостът, който преди това ръководеше турското разузнаване, естествено познава много добре структурата на турската агентура в България и задачите, които изпълнява. Та веднага щом пристигна, Фидан се срещна в турското посолство със съпредседателите на ДПС Пеевски и Чакъров. Разговаряли каквото разговаряли, но оттогава Пеевски не е казал дума срещу Радев.

Дали между визитата на Фидан и прекъсването на нападките срещу президента има някаква връзка няма как да разберем. Но нищо чудно съпредседателят на ДПС да е бил посъветван да не прекалява с нападките, защото това може да има обратен, нежелан от Анкара ефект.