В навечерието на 3 март: за първи път от век и половина насам в българското общество се чуват гласове за бойкот на честването. Защо? За връщане на робството или за ново робство от друг поробител? В този ден честване ще има, а всеки ден ще трябва да се питаме – Как подценихме Освобождението и надценихме свободата!

В четвъртък, 3 март, ще честваме 144 години от Освобождението на България. Това е ден на признателност към руските воини-освободители и българските опълченци, измили срама от челото ни.

Тази година има една особеност за 3 март. За първи път от 1878 г. в българското общество се чуват гласове за бойкот на честването. Все едно е нямало освобождение. За първи път. Вярно, гласовете са истерични, единични, подхващат ги главно лумпени. Но макар и нищожни, те биват да бъдат отминавани само с презрение.

Зад декларираната омраза към Русия се крие сподавена тъга по времето, когато българските земи са били под турско. Прозира желанието на някои елементи Турция да отмени делото на Александър Втори и да върне колелото на историята. Не зная кое е по-силно сред тези хора – дали омразата към Русия или робското верноподаничество към духа на султана. И едното и другото, може би.

Без да им обръща внимание, Патриотичното общество “3 март“ ще почете националния празник на Република България и 144-тата годишнина от Освобождението с тържествено шествие и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Цар Освободител и паметника на Опълченеца.

Шествието ще тръгне от фонтана пред Президентството в 10.00 на 3 март. Каним всички, на които е скъпа свободата на България!

Цялото предаване може да видите ТУК: