20 октомври 2025, „Не се страхувай“

Срещата на Зеленски с Тръмп в петък бе отразена доста вяло от повечето западни медии. Явно отказът да се дадат ракети Томахоук на киевския режим не се е вписал в информационно-пропагандните им клишета. А всъщност срещата, продължила два часа и половина, заслужава особено внимание. На нея, доколкото разбираме, Зеленски е узнал как Тръмп вижда края на конфликта. Американският президент иска войната в Украйна да спре, защото вижда, че тя тласка света към Трета световна война. Т.е. към изпепеляване и унищожение и на самите САЩ. Кой американски президент би допуснал това? Тръмп действа съвсем прагматично. За него е много по-лесно да принуди Зеленски да отстъпи, отколкото да спори с Путин. Още повече, че на бойното поле единият губи, другият е в настъпление.

Неизбежен и непредотвратим развой, както винаги сме подчертавали в това предаване, дори да се вземе предвид само потенциала на двете страни. Но, на война като на война, казват французите и затова някои явно са имали надежди за друг развой. Много сме далеч от Америка, за да можем да дадем точна оценка на действията на Тръмп. Още повече, че те рядко са еднопосочни, често има втори вектор, който върви под друг ъгъл и в друга посока, понякога трети, виж четвърти. Затова трудно, невъзможно е за нас да кажем еднозначно за Тръмп – той е в бяло или в черно. Хора в плен на предразсъдъците си ще го съдят според своите принципи. Но все пак преобладава мнението, че Тръмп, при всички свои особености и ограничения, се стреми към мир. Видяхме как спря избиването на палестинците в Газа и как повлия за прекратяването на ред други конфликти. Той си дава сметка за силата си, за чудовищната мощ на ядреното оръжие и какво ще стане, ако го използва или ако бъде използвано срещу САЩ. Може ли да рискува бъдещето на САЩ и на човечеството, за да задоволи капризите на киевския фюрер. Струва ми се, че Тръмп иска мир и защото вижда, че и другите двама големи – Путин и Си, виждат и биха искали същото. Споделените с Путин опасения за бъдещето на света са в основата на разбирането между тях.

Тръмп не се води от глупашки идеологеми или реваншизъм като някои европейци. Той гледа през очите на интереса и на силата, не на емоциите. Не можеш и да го подкупиш, защото е баснословно богат. При Тръмп има още един, много важен елемент – по силата на една необикновена случайност той избегна смъртта. Тя го близна, докосна го, но той се измъкна. Човек, видял смъртта в очите, винаги гледа с друг поглед на живота. Знае, че той е един и е безценен. Това Ви го казвам от първо лице, единствено число.

Та Тръмп привика Зеленски, за да отдалечи смъртта от човечеството. В случая и да му набие канчето. Според европейската медийна мъгла Зеленски си е тръгнал недоволен и с празни ръце. Не е съвсем вярно, наистина беше омърлушен, но не напусна Белия дом без нищо. Нима смятате, че два часа и половина са говорили празни приказки, колкото да мине времето? Разправяли са си вицове и са си разменяли рецепти за ябълков пай? Не, разбира се. Истината е друга. Говорили са неща, които още не са за масова консумация. Най-вече, че киевският режим няма изход. Освен това Зеленски не си е тръгнал с празни ръце. Той е бил натоварен с указания и нареждания какво да прави и да не прави преди срещата в Будапеща. Начертан му е бил пътя на действие и бездействие. Не сме били наоколо, не знаем подробности, но можем да предположим, че Тръмп е забранил на Зеленски да предприема действия като бомбардировка на атомните електроцентрали, контролирани от руснаците, безумни атаки като настъплението в Курск, терористични акции и убийства в Москва или другаде и въобще каквото и да е, което може да раздразни Путин и да провали преговорите в Будапеща. Вероятно му е забранил да ходи да се оплаква на европейските си спонсори, като му е казал, че ще е излишно – без САЩ те не могат да мърдат. Ще разберете, че сме били прави в тези си прогнози, когато интензитетът на украинските провокации в следващите дни намалее или ако след Вашингтон Зеленски НЕ тръгне да шари по Европа. Най-вероятно той ще се прибере в Киев, за да почне подготовка за капитулацията или както там бъде наречен заключителният акт на войната. Ако постъпи различно и демонстрира твърдоглавие, в един момент конфликтът пак ще се реши както САЩ и Русия се договорят, но без него – без Зеленски.

Тук е важно да видим и какво ще стане в Европа при едно руско-американско споарзумение за Украйна. Можем да предвидим, че особено ЕС ще се раздруса до дъно от сътресенията на пост-украинската фаза. Знае се -колкото повече масло си наливал в огъня, толкова по-силно ще се изгориш, когато пламъкът дойде до тебе. Най-тежко ще го понесат тези, които най-силно кряскаха: „Не можем да позволим на Путин да победи!“.

Да видим какво ще стане, като победи без тяхното позволение. При това не говоря за второстепенните прислужници на агресивните интереси като някои наши управници, а за силите, които развихриха русофобската кампания в Европа. Но, да ги оставим да берат плодовете на безразсъдството си, да видим как стоят нещата в “Бълхария”, както угоднически нарече Отечеството пишман-хотелиерът, оказал се министър-продседател на държавата.