31 март 2025 г., „Не се страхувай“

Американско-украинските разговори в Риад бяха последвани от американско-руски. Те нямаха някакъв впечатляващ ефект, но доведоха до споразумения за Черно море. От което ние сме особено заинтересувани. Освен че ще доведе до намаляване на напрежението по морската ни граница, то може да се окаже и от съществено икономическо значение за нас. Стига да съумеем да се възползваме от някои елементи в него.

Какво имам предвид? Както се подчерта в изявление на Белия дом, САЩ ще помогнат за възстановяването на достъпа на Русия до световния пазар за износа на селскостопански стоки и торове и ще подобрят достъпа до пристанища и платежни системи за такива транзакции. Русия е сред най-големите производители и износители на жито и на изкуствени торове в света. Санкциите свиха този износ, но декларираното, съгласувано с Москва намерение очевидно предполага вдигане на американските санкции за тези групи стоки.

Какво ни засяга това ли? Ами малко по нататък в изявлението на Белия дом се подчертава, че “САЩ и Русия приветстват добрите услуги на трети държави с оглед на подкрепата за изпълнение на енергийните и морските споразумения”. О-па-а. Добрите услуги! Къде? В Черно море, на първо място. А има ли по-добро от всяка гледна точка решение от това руските торове и зърнени храни да се разтоварват в Бургас и Варна и оттук да отиват към Европа?! Разбира се, може и в Констанца, но тъй като Румъния много се увлече в русофобската истерия, Москва надали ще я предпочете. Може и в Турция, но за да отидат до Европа пак трябва да минат през нас. По-скъпо, т.е. не за предпочитане. А ако каналът през нас заработи, това ще доведе до огромно оживление на пристанищата и жп превоза.

Разбира се, има едно условие това да стане – правителството да поеме инициативата и да поиска съдействието на САЩ за нейното изпълнение. Но като виждам колко непохватно е то и колко го е страх от Брюксел, опасявам се, че и тази възможност ще бъде пропусната.