Утре, 1 ноември, е денят на народните будители. От Паисий насам това са хора, за които си спомняме с гореща признателност и с чувство, че винаги ще им бъдем длъжни. Миналата седмица се простихме с един от тях. Антон Дончев.

Ще ви кажа нещо, свързано с него, за което не можех да говоря, докато беше жив. Става дума за една долна клевета, за която беше под достойнството му да дава обяснения на интригантите. Нямаше и да говоря сега, ако в дните след смъртта му старите бездарници не се бяха развилнели и не бяха подхванали отровния рефрен – ама май той не е написал „Време разделно“? Не е ли Фани Попова – Мутафова ? Не, не е тя, а Яна Язова, поправят ги други сведущи. Откраднал ръкописа ѝ. Ами дали пък не е Багряна, а? Нищо, че стилът, почеркът, мисълта са различни, важно е мълвата да трови.

Нищо, че в Националната библиотека се пазят тетрадките, на които Дончев е писал на ръка в Родопите части от романа. Нищо, че нито една от набедените не е споменавала никога за роман като „Време разделно“ и няма следа да е написала и ред по темата. Абе, и така да е, не отстъпват нищожествата, ама как се написва такъв роман за 45 дена. Не може да бъде!

Клети, нещастни анализатори. Знаят ли те, че преди да се излее на листа, гениалната идея зрее дълго в главата на автора? Не знаят, защото не ги е осеняла такава. А примери с гении колкото искаш. Пиесата ми е готова, остава ми само да я напиша, казва великият Расин. Панайот Пипков нанася за 15 минути нотите на химна на българската наука и култура – „Върви, народе, възродени!“ на една училищна дъска, пред децата. „Марсилезата“ се ражда за няколко часа през нощта на 25 с/у 26 април 1792 г. Менделеев вижда Менделеевата таблица в съня си, събужда се и попълва квадратчетата. Операта „Тайният брак“ от Доменико Чимароза е написана за 4 дни.

Та, Антон Дончев не можел да напише „Време разделно“ за 45 дни, ли? Този могъщ, всеобхватен, гръмотевичен ум? Който се е докосвал до него знае, че не само друг не би могъл да напише „Време разделно“, но и Антон Дончев не би могъл да НЕ напише „Време разделно“. Това е истината, която кара литературните усойници, хулителите на българската духовност и соросоидите да съскат и да цвъкат отрова около себе си.

Ето я истината за Антон Дончев – това е част от сътвореното от него. Вижте всички тези книги. Само една от тях – тази – е издадена в милион екземпляра, половината в чужбина. Ето с това Антон Дончев е влязъл в нашата и в световната литературна история, оказали се недостъпни за оглупелите му завистници.

За съжаление, авторът на „Време разделно потвърждава поговорката “Никой не е пророк в собствената си страна “. Може романът да е издаван по цял свят, да е представян за Нобелова награда, но той, както стана дума миналата седмица, не се изучава в българските училища. Децата не знаят за него.

Попитахме Министерството на образованието и науката що за парадокс е това, как е възможно. И ето какво ни отговориха:

Значи „Време разделно“ не е било предлагано да се изучава в учебните програми. Значи корифеите, които ги подготвят, са го счели за незначително, второстепенно, незаслужаващо внимание произведение. Завист или чуждестранна поръчка? Най-любимият български роман след Под игото се определя от пресцентъра на Министерството на образованието и науката като “ текстът на Антон Дончев“. Текстът! Те творят оди, епоси, трактати, епопеи, авторът на „Време разделно“ писал текст! И, представете си, какво казват от образователното министерство: “по време на обсъжданията на учебните програми не е постъпвало предложение „Време разделно“ да се включи като задължителен за изучаване текст.“

Какъв парадокс! Писателят, сравняван от световната литературна критика с Омир и с Шекспир не е предлаган за изучаване в родината си.

Вярвате ли на това? За идиоти ли ни вземат? Тези, които предлагат, толкова ли са неграмотни, та не могат да различат зърното от плявата. Или по-скоро анонимните слуги на чужди интереси се примамват с евросеминари, екскурзийки, проектчета, наградички и поощренийца, за да потискат националното чувство у децата, да не знаят те историята си и богатството на родния език. Може и да са наплашени от ДПС, от присъдружните им партии или от Америка против България. И хората си траят. И Време разделно не се учи!

И все пак, ако поне един от безименните преподаватели, учители и експерти не го е страх, нека предложи великия роман за включване в учебната програма. Ще го направим герой на НСС и ще видим дали онези ще намерят аргументи да отхвърлят предложението. А ако никой не се престраши, ще намеря начин да поемем инициативата. Ще ви държа в течение.