26 януари 2026, „Не се страхувай“

В. ВАСИЛЕВ: Както ви обещах, драги зрители, предстои един интересен, убеден съм, разговор с академик Иван Гранитски, майстор на прекрасното българско слово, ерудит, какъвто вече рядко се среща по нашите земи, за съжаление. Искам да почнем с една тема, която много боли: Априлското въстание и незачитането от нашите власти на този епохален момент от живота на българския народ. Защо го правят?

АКАД. ИВАН ГРАНИТСКИ: Много сте прав да поставяте тази тема, и то така болезнено, защото и моите впечатления са, че официалната държава се скатава. Няма да направи нищо, което е – слаба дума е да кажем позорно – грозно, позорно, отвратително е отношението. Но ще ви припомня, че поредица от такива събития бяха неглижирани неслучайно. Преди десетина години по същия начин се постъпи към друга важна годишнина – 100 години Балканска война, подвига на нашите генерали и войничета. През годините чат-пат се прави нещо, но пак от кумова срама и само на годишнината, на конкретния ден – годишнина на Ботев, на Вазов, на Левски. Но няма официалната държава реално отношение, няма стратегия или има дежурен такъв, така да се каже, за да отбие номера, подход.

И мисля, че тука е вече елементът, че това, което прави сега държавата със своите структури, които не работят, то нищо не работи, е позорно и е предателство национално. Това е психологията на ибрикчиите, на еничерите, новите, които се подмазват на Брюксел, на Урсулите, на Макроните и не гледат собствените ни събития. А какво по-голяма и важна годишнина от 150 години Априлско въстание?

В. ВАСИЛЕВ: Век и половина от този чутовен подвиг!

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Да, но забележете, че и от другите медии, прави чест на вашето предаване и вашата медия, че постоянно пъха пръст в раната на това разпадно отношение, на тази забрава, лотофагия, на това опитване да се приспи паметта за националното. Но правите го вие и това ви прави чест. Но официалните други телевизии, като изключим Националната телевизия, така наречените търговски телевизии, почти няма да видите такава тема или пък няма да бъдат поканени гости, които да говорят за здравия, реалния патриотизъм, камо ли за поборниците, за националреволюционерите, за подвига им. Тоест, това е според мен вече тенденция, както казва Полоний в прочутата пиеса „Хамлет“: „Лудост, лудост, но има система“. Тук говорим, според мен, за система на официалните държавни институции, да се неглижира националната памет, да се подрие. И тук, разбира се, огромна дейност имат, знаете, тези подривни организации за нашата духовна история, като „Америка за България“ и „Отворено общество“. Те необезпокоявани вършат своята подривна дейност към националната идентичност, а нашата официална държава, на която ние с Вас и обикновените българи плащаме данъци, забравя тези годишнини. И друг път сме говорили във вашето предаване – изтрива, изважда от учебните програми под циничния претекст, че били много претоварени учениците и служебните програми по българска литература и история се редуцират! С тази също грозна дума, всъщност кастрират творби на Захари Стоянов, на Ботев, на Добри Чинтулов, на Вазов. Всичко, което говори за национално-революционна дейност и събития, и разбира се, драмите около Априлското въстание – има жертви, огромни страдания, но тези страдания и жертви те ги подценяват и ги неглижират.

В. ВАСИЛЕВ: Та, защо в у нас така се мачка културата съзнателно, целенасочено? Това типично нашенско слагачество ли е, защото смятат, че по тоя начин ще бъдат по-добре приети, или пък е част от някаква европейска или световна тенденция за елиминиране на културата от съзнанието на хората?

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Много трагичен и страшен въпрос задавате! Виждаме, че това е тенденция на Европейския съюз, която сега Тръмп, новият американски президент, разрушава. Фактически, поне 20 години ние имахме едно огромно усилие на европейските чиновници, на Урсулите и Макроните, да подтиснат новоприетите държави, като Унгария, Чехия, Полша, Словакия и България, и Румъния, разбира се, да внушат на техния политически елит, той е псевдоелит, но на техните нови слуги ибрикчии в съответните страни, да се опитат да промият съзнанието на своите нации. И в някои страни успяха. Слава богу, в Унгария, Чехия, Словакия, Полша, не успяха. Те са един добър пример и за нас, но в България, уви, успяха до голяма степен.

И тази тенденция, която прокарваха европейските чиновници със съдействието и на наши евродепутати, с малки изключение, повечето наши евродепутати, аз не съм чул особено силно и така от сърце да защитават национални каузи на България. Обратно, работят си там за своята плата, както се казва, за „геченмек“-а, да използваме тая добра дума на Захари Стоянов, а което няма лошо, но и тъй-тъй печелят, поне да се обадят един път в защита на националните интереси. Твърдя, че това е тенденция, налагана брутално от брюкселските чиновници, новите ни господари, и за съжаление е добре обслужвана от българските ибрикчии, от слугинажа и компрадорската власт, с която са заредени поредица български правителства последните 20 години. И сега, когато дойде Тръмп, разбърка цялата ситуация, подгони Соросоидите, или поне опитва да ги ограничи – соросоидите, джендърите. Цялата тяхна философия, която според Тръмп е вредна, аз също споделям това мнение, тази философия разсипва Европа.

Нашите псевдодемократи тук, „умнокрасивите“, жълтопаветниците, сега ругаят Тръмп, преди бяха главните американофили, а сега казват: „Да, ама тази политика на Тръмп, разрушава Европа“. Обратно, предишната политика, според мен, разрушаваше Европа: джендъризма, миграцията.

Миграция е слаба дума. Ние виждаме, че Франция, Германия и главно западноевропейските страни се напълниха с над 20 милиона хора, които споделят почти радикалния ислям. Малцина са тези, които са с деца, семейства и които наистина искат да работят и се вписват в европейските страни. Гигантската част от тези няколко милиона са джихадисти. Всеки ден в Германия, знаете, има няколко убийства, извършени от уж, нали, добри мигранти, а те са разбойници и убийци, и групови изнасилвания на бели жени. Дълго време се прикриваше това от политкоректните медии. Отново една грозна и пластмасова дума, която те наложиха – политкоректно. По-глупаво и просташко нещо от това няма, но за тях това е красива дума.

Забележете речника, г-н Василев, с който си работят и ползват европейските депутати, а камо ли пък така наречените лидери, Урсулите и Макроните. 2.500 думи в речника, като на Елочка Шчукина. Да, да, някои от нашите демократи и псевдолиберали се кълняха 90-та година в книгата „1984“, книгата на Оруел. Ами Оруел казва, че има новоговор. Те самите, тези, които уж бяха поклонници на Оруел, създават новоговор, който е пластмасов, изкуствен, нищо не значи.

Такава дума е политкоректно. Значи за тях политкоректно е, което те мислят. Които не мислят като тях, други хора, като някои от нас, които говорим в това студио, ние не говорим политически коректно. Тоест, те са демократи тоталитаристи. Ако не мислиш като мен, ще ти счупя главата. Затова и в другите медии не може да се проведе такъв разговор като този във Вашето предаване. Никога няма да поканят, например, вече последните години не канят академик Георги Марков, големия наш историк, да говори за нова и стара история, защото ще го обвинят в патриотизъм, а не е модно да си патриот.

Нали идеята на Европа, на тези брюкселски чиновници, тая шайка, така да се каже, пластмасови хомокулуси, получовеци, е да се внуши, че няма нации, че няма национална история, че трябва да се откажем от миналото си. Да де, но Германия и Франция не се отказват от своята история, която е изцяло десетки войни. Въпросът не е да се връщаме към войните, както някои ни обвиняват, а да се върнем към подвига на нашите войничета, на нашите поборници, нашите национални революционери.

Иначе, ако ние се откажем от нашата история, какво остава от нас? Нищо, една небулозна маса, пластмасова, такава и пластелин, който може да се моделира лесно. И от културата, защото културата е този стълб, на който, от на който се крепи българската народност. Именно и от културата. И затова слагат, избират министри на културата в последните години у нас, с много малко изключения, хора абсолютно не за тая работа. Имаше един случай на един, дето се разхождаше гол в кабинета и пееше такъв замаян, явно дрогиран министър, абсолютно несериозен. Сегашния министър, виждате, това са хора, част от тях, повечето уви, които не разбират много важната роля да си министър на културата, но и самите депутати и парламентарните групи, които излъчват управлението, министерските съвети, оставят министерство на културата като последна грижа, последна дупка на кавала.

И все се твърди, че няма пари, а това не е вярно. Ето, става дума сега за годишнината, за 150-годишнината на Априлското въстание. Какво са половин, един милион лв.? Това са трохи в сравнение със стотиците милиарди, които те хвърлят за съвсем други дела и задачи. Известно стана за 500-те милиона, които ние ще дадем за Украйна. И не само това, това не е еднократно. Досега, ако се тегли черта, колко България е дала на Украйна, ще видим, че става дума за няколко милиарда. То всъщност ги е дала на Зеленски, защото от това украинската държава, украинският народ нищо не взима. А разбира се, част от тия пари са откраднати от украински олигарси и от брюкселски техни, така да се каже, сподвижници.

В. ВАСИЛЕВ: Ние сме споменавали няколко пъти в предаването, а и с Вас сме засягали тези теми – за българските въстания. За Новоселското, за Старозагорското… за тях пък въобще не се говори.

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Да, те са извадени неслучайно и от учебниците по история. Някъде само се споменават, и то по един доста велзевулен, килифарски начин, подменя се и се манипулира реалната история, не само като дати и събития, като личности. Да не говорим за Велчовата завера, да не говорим за Чипровското въстание, да не говорим за изключителната роля на Паисий Хилендарски с неговата „История славянобългарска“, за Софроний Врачански, за Неофит Бозвели, за първите наши възрожденци.

Вие, като председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, знаете,  че фактически Левски наследява дейността на нашите възрожденци, които създават първите читалища. Неслучайно в читалищата са и създадени първите революционни комитети на Левски. Там е неразривна връзката между нашите възрожденци, част от духовните лица, нашата света православна църква. Те са и революционери, част от нашите свещенослужители и възродители, защото те са и будители, защото те са автори на книги, на преписки. Те са създатели на новия български език и в крайна сметка те стават и революционери. От 1830 година до 1870, за 20-30-40 години ние имаме 1500 читалища, създаване на тайните революционни комитети, имаме една гигантска будителска дейност на Раковски и след това на Левски по отношение на четите, на комитетите и всичко това, което е създадено веднага след Освобождението, става гръбнак. Тези хора, те са над 2-3000, помощниците, поборниците на Левски, те стават гръбнак на новата българска държава. Така се създават новите български институции, но именно с опазване на паметта на историята. И затова Вазов, виждайки че започва един лош процес 8-10 години след Освобождението – на разюзданост, на печалбарска стихия, алчност, забрава на възрожденците, на поборниците, пише „Епопея на забравените“, а Захари Стоянов пише „Записки по българските въстания“. Защото те разбират, че най-важното за една нова, новосъздадена държава е опазването на историческата памет.

Днешните наши управници, с малки изключения, мечтаят да бъде забравена нашата близка и по-далечна история, за да превърнат нашето общество, по поръка на брюкселските „мазмантии“, както би казал Захари Стоянов, в една безсловесна маса, лесно управляема. Но идеята на Европа, знаете, на великите създатели, беше Европа на нациите, а не Европа на регионите. Тоест, ние, забравяйки своята история и не уважавайки своите велики предходници, се обезсмисляме като бъдеще.  Ние ще станем едни региони, райска земя, която някога ще населят някакви други хора. Като не можем да си я управляваме, ще дойдат други.

В. ВАСИЛЕВ: Вие споменахте един много интересен момент от нашата история. Това е след 1830 година, когато започва яростните борби срещу погърчването и срещу потурчването.

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Да! Ето, забележете колко здрава желязна логика имат процесите. Започва едновременно борба на три фронта: първо създаване на училища, килийни училища, после класни читалища, библиотеки. Това е взривен процес. За 10-15 години се случва. При това, когато нямаме държава, няма нищо. Тези структури се създават само със спомоществователството на предприемчиви българи и общини. Българските общини създават тия читалища, плащат на учителите. По същото време започва борбата за църковна независимост, гигантска борба срещу фанариотите, в която всички тези възрожденци, за които ние говорим, и учители, на първи писатели, първи стихотворци, участват. Те са и дейци в борбата за постигане на църковна независимост, защото нашите хора осъзнават, че първо трябва да получат църковна независимост и една просвета, която да обхване по-широки маси чрез читалищата и килийните и класните училища. И след това да се започне революционната борба за подготовка за социална свобода и политическа независимост. И това се осъзнава много добре и от Раковски, който дирижира всички тези процеси. Той просто е една изключителна фигура. Ето и Раковски е забравен нарочно, неслучайно, с неговата колосална дейност! После са и комитетите на Левски.

И представете си, ако не беше Общобългарският комитет „Васил Левски“, и Левски щеше да бъде така забравен! Правят се едни митинги, зари в два-три града. Добре, Карлово, хубаво, в София, добре, около паметника, но все по-често става дежурно това честване. А да не говорим за другите, които са забравени, като Бачо Киро, като другите герои, като Бенковски…

Ами самият факт, че „Записки по българските въстания“ са извадени от учебните задължителни програми, всички творби на Вазов, на Чинтулов, на нашите писатели, творби, в които се говори за Априлското въстание, за зверства, за кланета, са извадени. Оставени са по-така обтекаеми, политкоректни творби, така да ги наречем. И процесът е пълзящ, той трае вече 25 години. Сега, слава богу, последната година, най-добрият, според мен досега, министър на образованието и науката, Красимир Вълчев, полага усилия, положи усилия да се върнат в учебните програми тези изхвърлени досега… Тоест, за една, една преработка на учебните програми по история и по литература и завръщане на тия творби. И той полага и големи усилия за учредяването на предмета „Вероучение и добродетели“, срещу което получи колосални попръжни от „умнокрасивите“ и „красивоумните“, защото те, пак чисто цинично твърдяха, че това щяло уж да манипулира нашите млади деца, млади съзнания в религиозен план. Нищо подобно! Този предмет е предмет по добродетели и има безброй доказателства, че деца, които се запознават със съответните религии, защото тука няма да се запознаят само с нашата света православна църква, но и с исляма, и с юдаизма, и с другите религии. Ще видят резултатите техните родители – че такъв тип деца, които познават история на религиите или вероизповеданията, или имат уроци по милосърдие, по състрадание, по добродетели, стават по-премерени, примерни, прибрани. Те са лишени от тая агресия, която сега виждаме, безпричинна агресия на тинейджъри по моловете… и, за съжаление, повечето се оказва дечица на доста имотните наши хора. Тоест, не са бедни, от бедност да търчат по моловете, да плюят и да бият невинни дечица и жени и възрастни хора.

В. ВАСИЛЕВ: Споменахте за „красивоумните“, „умнокрасивите“, които влияят на обществените настроения, но колко са? Те са твърде малко, като като бройки, защо успяват така?

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Прав сте! Те са пренебрежимо малко. Те са в София и в няколко големи града. Сега, аз не твърдя, че всички от тези хора са, априори са злонамерени, но голяма част от тях са с манипулирано съзнание, промито през последните години. А доколкото там има млади хора, те са именно вследствие на това промиване на съзнанието със съзнателното съсипване на българското образование от 90-та година насам. Защото едно беше да се махне идеологическата матрица в оня тип образование от 90-та година. Пет-шест предмета или по-малко бяха, три-четири, които бяха идеологически индоктринирани, но българската история, българската литература, българската география, всичко онова, което говори за нашата стародавна история. А ние знаем с вас, че България е между трите нации, които имат най-стара история в Европа: Гърция, Италия и България, и най-колосално архитектурно и археологическо, историческо наследство. На всичко отгоре, освен прабългарската история, античната гръцка, по нашите земи, византийската, римската, славянската, прабългарската и османската цивилизации, ние сме наследници главно българите и на тракийската цивилизация. Тоест, това всичко се забравя.  Неслучайно и тракийското наследство е неглижирано. Имаше в някои университети, департаменти, факултети по тракийско изкуство, ликвидираха ги. Затова казвам, че има система, има тенденция на опростачване на нацията. Затова Вие, в началото, много добре направихте тоя анонс за опростачване, за принизяване на българското общество, за вкарването му в една ситуация, отвратителна на полуграмотност, на лакейщина, на на раболепие, на страх. Много голяма част от нашето общество е изпаднало в летаргия заради страха, че ще си загуби работа, че няма да го назначат или пък ето такива. Какъв страх!

Да се върнем към нашите поборници. Те са давали живота си и имота си, и живота си главно, и не са се страхували и са възродили България от пепелищата на 500-годишното робство.

Смятам, че предавания като Вашето трябва да бъдат, така да се каже, флагмана на това ново възраждане на България, събуждане на българското общество.

В. ВАСИЛЕВ: Благодаря! Да почнем с да не се страхуват хората. Това ли?

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Да, да не се страхуват. Не се страхувайте! Какво ще загубите, освен своите окови? Както казва един класик: „А ще спечелите целия свят!

В. ВАСИЛЕВ: А какво е влиянието на, Вие ги наричате, „политкоректните кокони“? В Европа?

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Еми, това е нежна дума! Захари Стоянов за такива хора употребява думи… Сега, забележете колко, господин Василев, интересно се повтарят събитията. Историческите процеси, има една такава логика, се повтарят през определен период от време. Езикът на Захари Стоянов, който е използвал в своите вестници и полемики – и в Народното събрание, и в безброй дописки – да припомним, че той е най-успешният български кореспондент на „Таймс“, на английски, на френски, на румънски, на руски вестници и списания. Изключителен! По времето веднага след Освобождението, преди Съединението на България 1885 и до смъртта си, до 1889. В полемиките си той, разбира се, е безжалостен, но използва думи, които и днес са важни. Например: политически гьозбоеджии. Ами ние виждаме това в днешните български парламенти, от един в друг парламент. Политически гьозбоеджилък, а той ги нарича кокони, субретки, гризетки, брантии, шафрантии, мазмантии, гювендии.  Но не само във физически смисъл, а политически. Това са тези, които се прескъмбичкват, отказват се от идеите си, предават доскорошните си приятели, роднини. Същата ситуация и днес. Няма почти никаква разлика. Така че връщането към езика на възрожденците и на Захари Стоянов, на Любен Каравелов, на Ботев, днес е, според мен, нужно. Нашата публицистика, уви, ние нямаме почти всекидневници. Малко останаха и малко вестници ползват този речников фонд и състав, но той е много богат. Не само тези думи, които да кажем, да прибавим към тях: хаирсъзи, вагабонти, чепкани, олани, кюлханета, гьотферени, гьонсурати, тепегьози. Много звучни думи. Те идват от арабски или от турски произход, но са инфилтрирани в българския език. Това е част от лексиката на нашите възрожденски писатели. Трябва да ги възстановим и днес, защото те отразяват цялата психология на тези хора, които в днешната политическа обстановка предават национални интереси, минават от партия в партия без да се срамуват, дрънкат от сутрин до здрач за някакви общоевропейски приоритети, а не виждат най-голямата опасност.

Нацията загива. Ние сме в демографски свредел. Може би няма да се измъкнем. Най-застаряваща нация, най-висока детска смъртност, най-много болести по всички направления. Това е главният проблем на нашето общество.

Те, помните, преди въвеждане на еврото и след въвеждането, от сутрин до здрач: еврото! Добре, няма лошо. Но! Кажете две думи, защо загива българският народ? Драмата на селското ни стопанство, разгромено. Сега новата опасност, с новото споразумение, за което и вие споменахте – Меркосур. Помня, че в едно от вашите предавания гостува академик Атанас Атанасов. Ето, той издаде наскоро една великолепна книга „Магия ли е българската храна?“. Ако ние си посипем главите с пепел, слушаме брюкселските чиновници и кокони, брюкселските мазмантии, ще нанесем пореден, вече унищожителен удар и на селското си стопанство, доколкото е останало. Там останаха главно зърнарите. Ние, знаете, отглеждаме предимно пет култури зърнени. Другото е ликвидирано – плодопроизводство, овощарство, говедовъдство, всичко е докарано до …Един пример: говеждото месо, което консумира България, 90% го внасяме. Защо? А можеше да бъде обратно, да изнасяме! Примерите са чудовищни!

В. ВАСИЛЕВ: И плодовете, и зеленчуците, които внасяме, са между пет и девет пъти повече от това, което изнасяме.

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Точно така. Академик Атанасов в книгата си го показва, че част от болестите и алергиите са именно затова, че внасяме, дори да е качествена храна, тя е създадена на друга почва, с друга храна, с с друга вода, друга земя, друг вид географски. И тази храна и вода, която внасяме, не е подходяща за българския генотип и за българската микробиома и флора на българите. Затова идват тези алергии, които са безброй и тормозят цялото ни общество.

Освен всичко друго, възстановяването на селското ни стопанство много бързо би вдигнало държавата от окаяното положение. Давам ви един пример: след две големи катастрофи, след две световни войни, тъкмо селското стопанство изважда България от кризата!

И културата също може и ще я извади от кризата!

В. ВАСИЛЕВ: Да! Точно затова, драги зрители, искам да покажа една част от наистина епохалното дело на академик Гранитски, като издател и ръководител на издателство „Захари Стоянов“. Ето две от последните книги: „Гръцки отци на църквата“, която е издадена с благословията на негово светейшество патриарх Даниил.

 

АКАД. ИВ. ГРАНИТСКИ: Точно така. Това е една книга от специална поредица на три книги, средновековни мислители, преводи на Цочо Бояджиев, най-великият наш, да е жив и здрав, преводач от латински и гръцки. Това е уникално, уникално явление – там са от Августин Блажени, през Бонавентура, Дънс Скот, Ериугена, Тома Аквински – всички средновековни мислители до новото време. Един том ренесансови мислители, пак дело на Цочо Бояджиев. Там са Марсилио Фичино, Пико дела Мирандола и два тома, тези, така наречени, „Гръцки отци на църквата“. Това са православните, средновековните мислители, между които влизат и български светии, светци и мислители. Тука са Дионисий Ареопагит, Григорий Богослов, Максим Изповедник, една гигантска фигура от философи и проповедници и светци на православната църква от трети век, от вече официализирането на християнството до 18 век. Това е дело на преводи, пак ще кажа, на професор Иван Христов, а специално тези, „Гръцките отци“, православните мислители, Василий Велики, разбира се, и  Йоан Златоуст, защото тези преводи показват до каква степен не само тези велики хора се борят за защита на вярата, в нашия случай православната вяра. Да кажем, че и благодарение на православието България е оцеляла. България и Сърбия нямаше да бъдат днес това и Румъния, ако не бяха под влиянието и в диоцеза на православието.

Тъкмо православната ни света вяра и религия ни е съхранила, защото вие знаете, че преди да започне българското Възраждане, огромната част от българското общество има съзнание за православни, но нямат самосъзнание за българи. Чак след Възраждането и чрез тези велики първи наши стихотворци, дейци като Чинтулов, като първите създатели на читалища, като Раковски, ние получаваме и това национално самосъзнание, че сме православни, но и българи. И затова започва борбата срещу фанариотите, за да се отстраним, защото голяма част от тогава по-просветените българи се гърчеят. Уви, те са завършили гръцки училища или турски, така че ролята на такъв тип книги е изключителна и ние тук ги поднасяме събрано на днешното българско общество.

И не на последно място, за да се върне българският писател или българският журналист към богатството на езика на тези хора. Колосално богатство. То връща и богатството на българския език, забравено днес, уви, от нашите медии. И на българския дух!