16 февруари 2026, „Не се страхувай“ 

След три дни отбелязваме 153 год. от гибелта на Левски – гениален революционер, пламенен родолюбец, чутовен храбрец, кристално чиста личност, герой, за когото дядо Вазов пише: “Той беше безстрашлив, той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори кат Хуса или кат Симона, за правдата свята да мре под триона“.

Левски е всичко това, но това не е всичко за Левски. Апостолът е не само герой. Величието му се изгражда не само от неговия героизъм, но и от това, че неговите мисли, писма, нареждания, съвети, заповеди създават нещо уникално – оформят идеологията не само на Освобождението от турско робство, но и на освободената България. Те сочат каква да бъде нашата държава, как да бъде управлявана, от какви хора, какво те да правят и да НЕ правят. Тук не можем да не отбележим доколко двете същности – на пламенен революционер и на идеолог на българската свобода и демокрация са неразривно свързани в Апостола. Ако заветите бяха писани не от Левски, а от Иванчо Хаджи Пенчович, да речем, никой не би им обърнал и капка внимание. Но те са дело на човек, изстрадал ги с кръвта си, принесъл живота си в жертва на своите принципи. Оттам е и необикновената им сила.

Нека си представим каква щеше да бъде България, ако заветите на Левски, очертали неговата идеология, бяха съблюдавани. Да видим някои от тези, които разкриват безценното му политическо, идеологическо наследство, издигнало го в народната памет като най-великия син на България.

Например: “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“ Какво значи това? Дай всичко, каквото можеш за народа си, нека неговите интереси стоят над твоите. Не е ли това чувство в основата на саможертвата на героите от Априлското въстание, на опълченците, на храбрите ни воини, сражавали се и загинали за свободата и земята на България?! Колко дълбок е смисълът на тези думи светът проумя век по-късно, когато JFK каза нещо подобно: “Не се питай какво страната ти е направила за теб, а какво ти си направил за страната си.”

Или друг завет: “Трябва да се мисли зряло, па и да са съветваме един с друг, да са слушаме, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо.” Това значи да избираме зрели, опитни, почтени хора, не шушумиги и негодници. Тези зрели хора да вземат решения, като изхождат от националните интереси, да не се големеят и най-вече – да не крадат. Представете си къде би била България, ако съблюдаваше стриктно само този завет на Левски!

Или: “ Всичко се състои в нашите задружни сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия. За да сме равни с другите европейски народи зависи от нашите задружни сили”, пише той. Ето ахилесовата ни пета. Разединението. Няма държава, особено сред съседите ни, която е искала да сме силна, свободна, богата, суверенна държава. Така е от Берлинския конгрес, та досега. Разединението, наред с глупостта и алчността са причина за всички удари, които народът ни е понесъл.

Или: ‘’Вчера, каквото сме говорили, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хора утре’’. Т.е., дръж си на думата, не лъжи, не разправяй врели-некипели, не баламосвай хората, а говори с отговорност, казвай им истината и те ще ти повярват и подкрепят.

Или: “На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”. Ето рецептата, ето го ситото, ценза! Представете си едно Народно събрание и един Министерски съвет съставени от такива хора. Или, по-просто – представете си, че оттам бъдат махнати крадците, глупаците, простаците, лъжците, чуждите мекерета, позьорите, безгласните букви. Ето формулата за прогреса.

Или: “Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско!“. Това значи какво? Значи: не искаме пролетарски интернационализъм, не искаме евроатлантически ценности, не щем Истанбулска конвенция, Дъблински регламент и Маастрихтски критерии. Имаме наши правила. Приемаме вашите, само ако не противоречат на нашите. Искаме ние да решаваме кога ще преминем към еврото, от къде ще купуваме петрол и газ, дали да приемаме мигранти, да унищожаваме ли нашето селско стопанство, да строим ли АЕЦ Белене, да подкрепяме ли Зеленски, да му даваме ли половин милиард евро обречен заем, да покровителстваме ли джендърите? Как Ви се струва, щяхме ли да сме по-добре, ако се бяхме придържали към този завет?!

Има и друго. Много силно, макар и символично. Левски иска всеки работник да се закълне “пред нашето Отечество България, че ще изпълнява точно длъжността си”. Защото има и предупреждение: “Който не е чист, убивам го!“.

И едно горчиво признание: “Нашите българи желаят свободата си, но да им я поднесеш в къщи на тепсия“. За тези хора Стамболов по-късно ще напише: “ Ей народ поробен, що си тъй заспал“. Как е успял да прозре в бъдещето Левски, как с думи прости е съумял да формулира безкрайно сложните правила за управление на държавата? Видял е какви трябва да бъдем, какво да правим и да не правим, за да се освободи, да пребъде и процъфтява нашето Отечество любимо.

Ако ние стъпим на това безценно богатство, каквото е идеологията на Левски, ако я наложим като ориентир в бъдещите си стъпки като народ и държава ще можем да се измъкнем от тресавището, в което затъваме. Трябва да сме щастливи, че имаме такова идеологическо съкровище и нещастни, че не го използваме. Няма по-ясна формула, пригодна към характера на нашия народ, основана на националните интереси, правдива и честна, която да ползваме като основа за пътя ни напред. Нито комунизмът, нито пазарната идеология, нито евроатлантическите ценности могат да ни изведат на спасителния бряг. Опитът ни го показа.

Не можем да пропуснем и едно друго обстоятелство – нашите управници отбягват темата за идеологията на Левски. Гледат на Апостола като на икона, пред която лицемерно се молят с надежда народът да им опрости греховете. Идеологията му – за нея мълчат, тя не ги устройва, не им е по мярка. Неудобна им е. Срамно е дори, че някои да се кичат с портретите му, а правят точно обратното на това, за което Левски настоява. Чули ли сте управник, особено от последните 30-40 г. да споменава призива: “Да не присвояваме на себе си нищо“? Или: “Не искаме да се водим по никого извън Българско“? Не, нали? И още нещо – много им е непригоден и извода на Апостола: “Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Досещате се защо, предполагам. Ами паренето, което има предвид Левски, крие една страшна опасност. Ако продължаваме да се лутаме и безнаказано да се парим тук и там има реална опасност в един момент да пламнем и да изгорим. Безвъзвратно.

И накрая, когато говорим за идеологията на Левски, да не забравяме последните му думи, казани на поп Тодор пред бесилото: “Отче, поменувай ме като дякон Игнатий”. Тези думи, нека кой както иска да ги тълкува, но за мен те представляват послеслова, епилога на неговата идеология.