Тръмп спечели. Победата му нанесе силен шамар на социологическите прогнози, като показа несъстоятелността на повечето. Как не можаха да предвидят мащаба на победата му, как до последната секунда платени социолози уверяваха, че Тръмп и Харис са на косъм разстояние и нищо не се знае. Те не знаеха, но ние знаехме. Изкушавам се да Ви пусна част от предаването от 30 септември, за да бъдете убедени, че може да ни вярвате:

Но ако Тръмп спре войната, той няма да възцари мира. Напротив. При него САЩ и особено всемогъщият ВПК ще имат интерес да поддържат високо ниво на напрежението, поне в Европа, за да купуват европейците американски оръжия. Европа беше подлъгана да раздаде оръжията и боеприпасите си на Украйна именно да се окаже в един момент по бели гащи и на практика да стане основен клиент на американския ВПК. Ще ни тъпчат с Ф-16, Ф-35, Страйкъри, Джавелини, Абрамси, Патриоти и подобни и ние ще трябва да работим главно за попълване на оръжейните си складове. При положение, че Турция отиде в БРИКС и напусне НАТО, каквито предположения се чуха от Анкара, ние ще трябва да харчим гигантски суми за въоръжения. Един зевзек се шегуваше, че може да ни се наложи да ядем през ден. С две думи – при Тръмп европейските инвестиции ще заминават за Украйна, европейските компании ще заминават за САЩ, а европейските пари ще заминават за американско въоръжение.

Въпреки това сиромашкият мир при Тръмп е за предпочитане пред перспективата за война при Харис. По-добре бедни, но живи, отколкото богати, но не на този свят, нали? А иначе до изборите в САЩ остават 35 дни. Условията, които осигуряват предимството на един от претендентите, са налице. Ако изхождаме от тях, може да кажем, че президент ще стане Тръмп. Ако междувременно не го убият. Аз поне бих заложил 10 срещу едно, че ще спечели републиканеца. Ще видим.

Видяхме! Много нещо се изприказва за успеха на Тръмп, но малцина обърнаха внимание на най-очевидното – спечели този, който всеотдайно и последователно се бори за своята страна и своя народ, не за чуждите усмивки. Даде всичко от себе си, размина се на косъм от смъртта, изплъзна се от лова на вещици, държа се като мъж, не като хлъзгав джендър и смаза противниците си. Тръмп даде един страхотен пример – за да сме някой в този свят, за да вървим напред, трябва преди всичко да защитаваме собствените си интереси, да ги поставяме на първо място, да търсим това, което е добро за народа, а не да съобразяваме дали нещо е угодно за ЕС, за САЩ, Великобритания, Русия или Турция.

Преведена на български идеологията на Тръмп звучи така: България преди всичко! С тази мисъл нашите прадеди са изградили държавата ни от нулата, с нея те са я извели до върхове, недостижими от гледна точка на днешния упадък. Това трябва да е сърцевината на всяка българска политика, на всяко действие на управниците. Те затова и съскаха против Тръмп – защото правят точно обратното. Нашите са всичко това, което Тръмп не е. Малки сме били. Нима Израел е по-голям. Но там е желязно правилото – държавата, интересите ѝ, бъдещето на евреите преди всичко! Или вземете Турция. Вземете Гърция? Грузия, САЩ….Кой гледа да угоди на чужденците за сметка на собствените си интереси?

Еуфорията около избора на новия американски президент може да спадне, когато стане ясно, че за да бъде Америка отново велика има едно препятствие. Тя трябва да го направи за сметка на другите. Трябва да обърне света отново в еднополюсен. Да укроти ръста на Китай, за да ускори своя. Да разбие БРИКС, за да запази могъществото на долара. Да привлече в САЩ най-новите технологии, производства и учени от Далечния изток и Европа, за да работят за американската икономика.

Ще успее ли? Изглежда невероятно трудно, но да забравяме, че когато всички го бяха отписали от политическите сметки, той вече бе подготвил завръщането си. Около него има и хора със световен авторитет, несъмнено блестящи умове като Илън Мъск, Роберт Кенеди, Тъкър Карлсън, че и други, които ще му помагат. Тръмп несъмнено има подготвени планове за действие. Може би първото и най-важното е да оправи отношенията с Русия. Да сложи край на войната в Украйна, без да задоволява лакомията на Зеленски. Да намери компромис с Китай. Да не разбива ЕС. Надяваме се да се свърши с джендърщините, с истеричното натрапване на извратености и хомосексуални дефилета. Ако спре мигрантите и Европа може да го последва. Въобще Америка ще се бори за своя просперитет и може да бъде много по-успешна, ако го прави не с войни и омраза. Нашите подлизурки ще видят, че само подмазване не стига, трябва и работа, на каквато те са неспособни. Т.е. можем да очакваме тунеядците да оттекат в нецензурния канал на историята.

С две думи – да поздравим Тръмп с надежда, че с него светът ще стане по-мирен и справедлив, но и да имаме едно на ум – все пак не навсякъде нашите интереси се преплитат с американските.