Събитията в Израел и Газа дойдоха като дюшеш за Запада. Конфликтът в Близкия Изток избухна в момент, в който САЩ и НАТО се чудеха как да се измъкват от украинското блато. Вече бе ясно, че с каквито и пари и оръжия да се тъпче Киев, Украйна не може да победи Русия, т.е. режимът на Зеленски ще загуби. А това предполагаше неприятни изненади за международната русофобска коалиция.

Първо, пропадна мечтата за разчленяване на Русия и колонизиране на отделните части. Второ, видя се края на еднополюсния модел, известен като Pax Americana. САЩ отчитаха, че киевският режим губи, но се чудеха как да го обявят, без да предизвикват асоциации с напускането някога на Виетнам и неотдавна на Афганистан. Нови сцени на паническо бягство и висене по колесници щяха да бъдат политически унизителни и идеологически оскърбителни.

И изведнъж дойде 7 октомври. Израел, много по-важен съюзник от режима в Киев, бе атакуван. На хоризонта изгря нова война. И тя роди обяснението: налага се да пренасочим оръжията и парите от Киев към Тел Авив. Вниманието си – също. Няма как. Ще ни прощавате. С един куршум Запада удря два заека. Хем се измъква от украинската каша, хем бори антисемитизма.

Сега всички се чудят как стана така, че киевският режим, на който възлагаха толкова надежди, пропада. Чудят се също как Израел е могъл да бъде изненадан така на 7 октомври. Първото чудене можеше да бъде спестено, ако бяха гледали НСС веднага след навлизането на руснаците в Донбас. Тогава изтъкнах, че Русия, е ядрена държава, като такава е непобедима и е безумие да се биеш срещу нея. За да я спреш, трябва да преговаряш.

Второто чудене можеше също да бъде спестено, защото както четем в „Ню Йорк Таймс“ Израел е знаел за нахлуването на Хамас един месец по-рано. Защо не е взел никакви мерки – тайна. Сигурно е имал нещо друго предвид. Дали другото означава обезлюдяване на Газа, разселване на оцелелите палестинци по други арабски страни и присъединяване на ивицата към Израел още не може да се каже, но може да скоро да си проличи. Дотогава избиването на палестинци продължава с методично темпо от по две-триста, 500 до 1000 души на ден. Повече отколкото на руско-украинския фронт. Разликата е, че в Газа основната част от жертвите са жени, деца и старци, а в Украйна са предимно военни.

А доколко между двата конфликта има някаква връзка би трябвало да знае Белия дом. Ние можем само да подозираме.